Четиво в четвъртък: "Сиси - неочакваната императрица" от Алисън Патаки

Алисън Патаки е авторка на бестселърите “The Traitor’s Wife” и “Сиси - самотната императрица”. Дъщеря на бившия губернатор на щата Ню Йорк...

Авторът: 

Алисън Патаки е авторка на бестселърите “The Traitor’s Wife” и “Сиси - самотната императрица”. Дъщеря на бившия губернатор на щата Ню Йорк Джордж Е. Патаки, тя се вдъхновява да пише за императрица Сиси благодарение на семейните си корени, достигащи дълбоко до бившата Австро-унгарска империя на Хабсбургите. Патаки е съосновател на организацията с идеална цел “ReConnect Hungary”. Завършва с отличие университета "Йейл" с основна специалност английски, и е редовен дописник на “Хънтингтън Поуст”, както и член на Обществото за исторически романи. Живее в Чикаго със съпруга си и дъщеря им.

Книгата:

Любимката на българската публика Алисън Патаки се завръща с още един завладяващ исторически бестселър - „Сиси - неочакваната императрица”, посветен отново на незабравимата и магнетична съпруга на император Франц Йозеф, чиято съдба продължава да вълнува читателите години след трагичната ѝ смърт.

В средата на XIX век владенията на Австрийската империя се простират от Австрия до Русия, от Германия до Италия. На престола на богатата и процъфтяваща империя, обединила много народи и несметни богатства седи млад и красив император. И този император си търси съпруга.

Династичният брак е уреден, кротката и благовъзпитана Хелене, братовчедка на императора, пристига в алпийския курорт, където трябва да бъде отпразнуван годежът им, съпроводена от петнайсетгодишната си сестра Елизабет - буйната, непокорна дъщеря на баварските планини. Тогава се случва непредвиденото – внезапно пламналата страст между Франц Йозеф и сестрата на неговата годеница помита всички предразсъдъци. Елизабет, още почти дете, но отличаваща се вече с красотата, която ще я превърне в легенда, става съпруга на императора и владетелка на огромната империя.

Петнайсетгодишното момиче, в плен на романтичната си любов, дори не подозира какви изпитания го очакват в студения, безразличен свят на виенските дворци. С един съпруг, посветил живота си на империята, под суровия, неодобрителен поглед на строгата свекърва, Сиси се чувства безпомощна, изоставена и отчаяна. И тогава идват изкушенията...

„Сиси - неочакваната императрица”

– Графът ме покани на танц.
– Върви, Елиза. Аз ще гледам – Франц махна с ръка, давайки одобрението си, и се обърна отново към Деак. Сиси потисна едно намръщване: сега беше почти толкова раздразнена от Франц, колкото и от Андраши. Но тъй като не виждаше друг вариант и чувстваше очите на гостите, приковани върху себе си, тя пое протегнатата ръка на Андраши и му позволи да ѝ помогне да стане от стола.
– Свирете танц по двойки – нареди Андраши, докато водеше Сиси към мястото в центъра на трапезарията.
– Не знам как се танцуват унгарски танци – възрази отново Сиси с нисък глас. Чувстваше, че вниманието на всички гости е съсредоточено върху нея, и ненавиждаше Андраши, задето я впримчи в тази ситуация, както и съпруга си, задето я използваше като залог, за да провежда дипломатическите си ходове.
– Моята работа ще бъде да водя. Ако изпълня задачата си добре, не би трябвало да има значение дали сте танцували тези стъпки хиляда пъти или никога не сте чували песента – Андраши пое ръката ѝ и ѝ намигна. За Бога, наистина е арогантен, помисли си гневно Сиси.
– Отпуснете се, ваше императорско величество – той ѝ се усмихна широко и тя отново изпита чувството, че я взема на подбив. – Отпуснете рамене.
Сиси се подчини, заставяйки се със силата на волята си да се отпусне, дори и само за да му откаже удовлетворението да я види смутена. Не беше редно да допуска този мъж, или на който и да е друг мъж, да има такова въздействие върху нея. Тя беше императрица, в края на краищата, и беше привикнала да бъде наблюдавана. Привикнала да изнася представления по принуда.
Започна музиката – бавна, протяжна мелодия, – и Андраши наистина започна да я води в ритъма на танца. Силните му, сигурни ръце я направляваха, докато двамата бавно описваха кръг един около друг.
– Почувствайте музиката – той сведе поглед към нея, тъмните му очи се усмихваха. – „Ако не го почувствате, никога няма да го разберете“.
– Цитирате Гьоте за втори път само в разстояние на няколко минути – изненадана, Сиси вдигна поглед към високия си партньор. – Следователно не се отнасяте критично към всички германци?
– Едва ли – Андраши сведе поглед към нея. – И никак не би ми било приятно, ако съм ви оставил с това впечатление – той се замисли за миг. – Често откривам, че каквото и да искам да кажа, Йохан Волфганг фон Гьоте вече го е казал по-добре.
Сиси кимна: не искаше да се съгласява с него твърде многословно. Макар че вътрешно беше съгласна.
– Но вие го правите, ваше императорско величество. Танцувате – Андраши ѝ се усмихна, сменяйки посоката на кръга, в който се въртяха, провирайки се без усилие през другите танцьори в групата.
Погледът на Андраши беше все така прикован върху нея. След няколко мига той проговори отново:
– Движите се грациозно, ваше величество.
– Благодаря ви, графе.
– Виждате, че нашите стъпки са много логични. Нашето въодушевление е това, което прави всичко това вълнуващо. В унгарските танци може да си представяте кавалера като слънцето, а дамата – като луната. Луната танцува със слънцето, нали?
– Това ми се струва доста уморително за луната – Сиси се подчини на движението на Андраши, като отпусна ръка и се завъртя около него.
– Ни най-малко. Луната би трябвало да съзнава колко е изключителна – Андраши я улови, спирайки въртенето ѝ, и отново обгърна с ръка талията ѝ. – За мъжа няма танц, ако жената не отговаря на стъпките му, не му противодейства и не го уравновесява.
Всичко ѝ се струваше топло: дъхът му по врата ѝ, ръцете му, които я държаха, тялото му, само на сантиметри от нейното. Внезапно дори копринената лятна рокля ѝ се стори тежка.
– Без жената мъжът може само да подскача наоколо като безумец. Но когато към него се присъедини жена, в хармония с него, е, това се превръща в нещо прекрасно.
Сиси сви рамене и продължи да описва кръг, фиксирайки поглед някъде над раменете на Андраши. Щеше да гледа към музикантите, към другите танцьори, към каквото и да е, за да избегне зрителен контакт с него толкова отблизо.
– Ако не ви допада тази аналогия, ваше величество, тогава позволете ми да я обясня по друг начин – Андраши пусна отново ръката ѝ, повеждайки я в кръг около себе си, говорейки с нисък тон, докато тялото ѝ се извиваше около неговото.
– Представете си слънцето като Австрия. Водачът. Сърцето. Луната е Унгария – той освободи лявата ѝ ръка, повеждайки я с дясната, преди да я притегли обратно към себе си, започвайки поредица от бързи завъртания, които я изненадаха и възхитиха.
– На моменти ние сме възприемани просто като перла в и без това великолепната и бляскава корона на империята. Нищо повече от движещо се в орбита небесно тяло, зависимо от по-централно разположеното слънце. Но ако си тръгнем, империята е нищо – Андраши я притегли плътно към себе си, телата им се докоснаха, докато криволичеха между другите двойки. Чувството беше странно: Сиси хвърли поглед наоколо да се увери, че всички други двойки също стояха толкова близо една до друга, и наистина беше така. Тези унгарски селяни със сигурност бяха намерили начин да превърнат един обикновен провинциален празник в нещо вълнуващо, каза си Сиси.
Андраши, междувременно, все още развиваше теорията си за унгарската политика. Или за унгарските танци. Или за луната? Тя усещаше, че тялото ѝ гори, а умът ѝ беше замаян.
– Няма да има танц. Няма да има хармония. Няма да има красота. Привидно по-безсилната пионка внезапно се оказва критично важната, без която нищо не може да оцелее. Нима не виждате? Такова е положението на жената във всеки съюз. Тя е от огромна важност. Всеки, който би я подценил… ах, това би било грешка. Сериозна грешка наистина.
Сиси кимна и преглътна. Бузите ѝ се бяха сгорещили, когато той я завъртя, а после я притегли обратно в ръцете си.
– И именно така бих искал да възприемам Унгария в нашия политически съюз. Ако искаме това да бъде щастлив съюз – нещо, което вие познавате много добре, – трябва да ни бъде позволено да възприемаме себе си като равностоен партньор – гласът му беше нисък, лицето му – само на сантиметри от нейното. Тя повдигна брадичка и се вгледа в тъмните му очи, сега светнали от танците. А може би от разпалеността му, докато говореше на тази тема. – Надявам се, съзнавате, че в никакъв случай не бих искал да засегна с думите си вас, една прекрасна жена.
Когато музиката спря и танцът свърши, те останаха изправени близо един срещу друг и Сиси осъзна, че беше затаила дъх. Задиша по-дълбоко, гърдите ѝ се повдигаха.
– Благодаря за танца, ваше величество – Андраши докосна леко ръката ѝ с устни – мимолетна, небрежна целувка – и се обърна на пети, оставяйки я да стои сама насред залата. Тя усети леко изтръпване по повърхността на кожата си, там, където бе положил устни върху ръката ѝ. Не беше свикнала да бъде докосвана с такава интимност от никой освен от най-близките членове на семейството си.

 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.