Елза Парини носи черна лъскава рокля, червена пелерина, руса перука и огромна яка от пера. Разговаряме с транссексуалната звезда в едно от по-тихите помещения на Червената къща, встрани от голямата група гей активисти във фоайето. Гей парадът в София току-що приключи успешно.
„Не виждам нито един злобен човек с агресия в очите си, всички са весели” – казва Парини. „Тези хора са по-смели от другите, които се крият зад маски, качулки и пречупени кръстове.”
Около 40 минути по-рано, в 16,45 ч., шествието започна от най-подходящото място в града – Моста на влюбените. При добро желание можеше да се включи всеки, но само ако премине през солиден фейс контрол. Охраната беше многобройна. Задаваха се въпроси. „Вие журналисти ли сте? От коя медия? Къде са ви картите?”
Горе на моста всички бяха развълнувани – от очакването и може би малко от страх. Един от организаторите, облечен в бял работнически гащеризон, ни попита искаме ли каски. Взехме си, питахме какво символизират. „А, против нацисти” – простичко отговори той.
Преди да тръгнем, успяхме да поговорим с Клер Димион (Clare Dimyon) от Англия. Британката беше облечена в цветовете на дъгата, носеше туристически боти и гордо размахваше цветни знамена. Клер е открито хомосексуална е от 25 години. Работи като учител. Каза ни, че това лято е била на гей паради в Молдова, Латвия, Украйна, Полша и Чехия.
„Това е мой демократичен дълг” – казва Клер. „Аз съм гражданин на Англия, но също и на Европа.” За нея да бъде лесбийка не е избор, а единствената възможност. „Иначе не бих могла да обичам, не бих могла да допринасям към обществото."
Дея Георгиева и Дина Стоева са доста по-млади от Клер Димион – още са в гимназията, но вече са се научили да отстояват правата си. „Искам да живея нормално, без да се чувствам заплашена, че ако се целувам с приятелката си, някой ще ни пребие на следващия ъгъл” – каза Дина. Също като Клер, двете твърдят, че не става въпрос за избор. „Не бихме могли да бъдем други,” каза Дея.
Под звуците на I will Survive шествието потегли. Призоваха ни да не отговаряме на провокации. Въоръжени с пластмасови каски и цветни знаменца, завихме по бул. Васил Левски. Предвождаше ни камион с подвижна сцена, на която се изявяваха Елза Парини и нейни посестрими. Чуждестранните гости на парада скандираха „Viva Bulgaria!”.
Участниците бяха най-различни – момчета в анцузи „Адидас” със слънчеви очила и подредени прически, привърженици на метъл културата, белокос мъж в скъп костюм, момичета с хипи облекло и коси на „расти”. На фона на шарения парад малка група облечени в черно мъже размахваше средни пръсти. „Приятелите на дъгата” печелеха и поддръжници. На няколко места възрастни жени ни махаха от балконите, много хора ни се усмихнаха.
На Попа завихме по ул. Граф Игнатиев, а оттам по ул. Любен Каравелов стигнахме до крайната точка – Червената къща. Многобройната охрана ни съпровождаше докрай, въпреки че „провокациите” останаха незначителни. Всички бяхме нащрек, но това засили тръпката от преживяното.
„Хората се радваха – бабички, деца – никой не хвърли саксия” – коментира Елза Парини. „На 100-150 души, водени от двама-трима неофашисти, им се иска всички да ни мразят, а истината е, че те се стараят да насаждат омраза, която я няма.”
Парини изразява посланието на парада и на гей движението като цяло: приятелство вместо омраза, творческа изява вместо страх. „Гей” определя не това, което правиш в спалнята, а, по думите на Парини, „светоусещане, чувствителност, изява”. Гей буквално означава радост от живота.
Първият успешен гей парад е събитие от огромно значение за България. Във време, в което все повече държави легализират хомосексуалните бракове и законите забраняват дискриминацията, най-после всеки може да изрази истинската си същност. Гей парадът направи столицата по-цветна и свободна и допринесе за интеграцията ѝ в европейската общност. Гордеем се, че участвахме, и очакваме още повече усмихнати хора от всички сексуалности да се присъединят догодина.
