Димитър Солаков, един от най-активните ни млади художници, създава проекта си „Сътворение и разрушение, или отговорността на бащинството" през 2014-2016 по абсолютно понятни причини. Завръзката е – „Когато разбрах, че ще ставам баща, започнах да мисля, какво значи да създаваш и да разрушаваш". За първи път инсталацията е показана през миналата година в рамките на 56-ия Октомврийски салон в Белград.
Ситуацията е лична, по презумпция „случваща се", разбираема и едновременно – грандиозно мащабна, философски неизчерпаема, крайъгълна за човек, мъж и, да, за цялото човечество. Инсталацията на Димитър Солаков е хумористична и многозначителна визуализация на лутането на мозъка в паника от предстоящите отговорности, когато се сблъсква с нещо наистина толкова частно и не по-малко голямо.
Обектите, рисунките, фотографиите, видеоклиповете, текстовете, цитатите, размислите – мания за величие и страх, обещанията и отказите, асоциациите и определенията, ce подреждат в опит да се систематизира и осмисли прекрачването на границата от „аз"-а и спътника му – егото – към другия, към света.
Това състояние на ума, илюстрирано в изложбата, не е далеч и от езотеризма – лилавото дилдо се оприличава на Стълбовете на сътворението, заснети от Хъбъл някъде в Мъглявината Орел; парченцето кожа на автора, отсечено случайно, се запазва като вид свещени мощи; преминават кадри от съвсем интимни или недотам легални дейности; отглеждат се екологично чисти зеленчуци; представят се „портрети" на отдавна измрели животни от серията „Първобитни"; заплашителни засъхнали насекоми са качени на въртележка; и още, и още...
Като че ли пред зрителя се плете заклинание за предпазване, чийто обект е мъничкото бебенце, кротко спящо на мъничък екран – очевиден, статичен, инвариантен елемент, около който се вихри Ян-Шванкмайеровото разнообразие на страхове и надежди. Страхове и надежди, систематизирани и подредени за късмет.
Димитър Солаков е роден през 1987 г. Завършва „Фотография" в Нов български университет, София, през 2010 г. В работата си изследва различни видове връзки – между природата, урбанизацията и човека, застанал между двете, между миналото и интерпретациите му сега. Работите му могат да изглеждат както много лични, така и съвсем дистанцирани – като на страничен наблюдател.
Димитър Солаков е представял самостоятелни изложби на места като: Галерия Васка Емануилова (София, 2017), Vivacom Arthall (София, 2016), Sariev Project Space (Пловдив, 2014), 0gms Drawer/Salonul de proiecte (Букурещ, 2014), 0gms Drawer/Галерия Gregor Podnar (Любляна, 2013), 0GMS Gallery (Sofia, 2013), Incubate (Тилбург, Холандия, 2011), Галерия Васка Емануилова (София, 2010).
Участвал е в редица международни арт проекти, част от които са: 56-ия Октомврийски салон в Белград, "Variofocus – Artists", at VIENNACONTEMPORARY (2015, Виена, Австрия), "All I can Do is Art" (2013, Прага), Sofia Contemporary Фестивал (2012, София), "Ritual Of The Habitual" (2012, Пловдив, България), GRID Photographie Biennal (2012, Амстердам, Холандия), PhotoEspaña (2011, Мадрид), 11-то Биенале в Куенка (2011, Еквадор), "The Power of Doubt", Times Museum (2011, Гуанджоу, Китай).
More from View Sofia
Хорър филмите, заслужаващи Оскар
На фона на големия брой злополучно пренебрегнати достойни филми на най-различни наградни форуми, може би най-очевидното сред низвергнатите е, че те са често от жанра на ужасите - отново. Насочваме вниманието ви към неотдавнашните номинации за "Оскар", в които две брилянтно завладяващи картини от 2022 г. - "Pearl" на Ти Уест и "Nope" на Джордан Пийл - бяха напълно игнорирани в процеса. А ако си припомним последното десетилетие на годишните номинации, това със сигурност не е първото родео на Академията, в което тя се разминава с така оспорвания филмов жанр.
Шер, тази 73-годишна Богиня, е новото лице на Dsquared2
To wow the crowd
Изложбите, които си струват: „Гласовете си виждам“ на Атанас Хранов в "Ракурси"
11 май – 3 юни 2023