Тази, която без която нямаше да ви има. Най-близкият ви човек. Нежната сила във всеки дом. Познахме ли?
Изобразителното изкуство, литературата и киното отдавна експлоатират чертите на майката. Веднъж тя е добродушна старица, седнала на прага в очакване да си дойдем у дома. Закрилница, непоклатима като гранитна статуя.
Разбира се, и отлична домакиня. Нейната участ може да е да кълца лук и да пере тонове детски дрехи по цял ден, а нощем да будува, но тя някак успява да бъде прекрасна с престилка на петна и износен пеньоар, като във филм на София Лорен (особено Una Giornata Particolare / Особен ден).
След това е изповедница, която прощава всичко. Фреди Меркюри пее за това в Бохемска рапсодия, а Алмодовар ни показа как майката продължава напред след най-лошото, грижейки се за чуждо дете, след като е загубила своето (Todo sobre mi madre / Всичко за майка ми).
После е строга господарка, способна на всякакви коварства и предателства, за да наложи волята си. Кучка. Особена порода, която вирее в почти всички истории за богати фамилии и благородници.
А в истинския живот... Тя е просто е там, където трябва. Убедени сме, че щом се налага, тя ще преброди земята, ще построи стена, ще спечели нашите битки.
Това е нейната „работа“ - винаги да се отзове, винаги да се погрижи, винаги да утеши.
Свикнали сме майката да бъде не-човек, но идва време да открехнем вратата към нейната чуплива същност. Към нейните невидими сътресения. Защото майката е просто човек. И това доста често се забравя.
Майката е образ, по-скоро изкривен през нашите собствени очи и популярната култура, отколкото реален. Колко често мислим за нейните слабости? Колко често виждаме нейните кризи, деструкции, страхове?
Момент, да, виждаме ги по новините – майките, които изоставят невръстни бебета покрай дървета и ж.п. гари. Онеци, които не познават собствените си деца и отдавна са абдикирали от най-естествената им функция. Майки, които нямат възможност, сила, нито пък желание да бъдат такива.
И точно тук се намесва спектакълът „Майка“, който ще видите на 10-тото юбилейно издание на One Dance Week в Пловдив. Един психологически спектакъл, в който танцът и театърът се смесват, за да ни смутят с онази страна на майката, която не познаваме – или просто не искаме да видим.
Тя обитава сюрреалистичен свят, изграден като музей от семейни снимки, като звукозаписна кабина на послания, като инкубатор и дом, където нищо не е такова, каквото изглежда. Защото и майката не е това, което изглежда.
Хореографите Габриела Каризо и Франк Шартие от водещата белгийска компания Peeing Tom на пръв поглед шпионират едно обикновено семейство, но всъщност се взират надалеч към универсалните изпитания и тревоги на жените, дали живот.
Неслучайно „Майка“ изненада европейската критика и разбуни публиката, превръщайки се в един от най-обсъжданите спектакли на годината. Струва си да се срещнете с тази „Майка“. Защото не се знае дали друг път ще я видите такава. Двуполюсна, различна, човешка.
Гледайте „Майка“ на 14 октомври от 19:30 часа в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Спектакълът е част юбилейното издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK.
More from View Sofia
"В сърцевината на дървото" изложба на Иглика Христова
Интердисциплинарен диалог между визуалният артист Иглика Христова и биологът Клер Дамезен. От 22 март до 4 април 2019 г.
„Затрупана София" – спомените на поета Кирил Христов съживяват града от началото на миналия век
Книгата излиза в навечерието на 142-рата годишнина от обявяване на София за столица
Какво знаем дотук за "Моят полицай" с Хари Стайлс в главната роля
Снимките са в ход, а за драматичния любовен триъгълник първо писахме ТУК
