Освен с пластична хирургия, тази седмица продължаваме и с изкуство! Вчера представихме накратко едно приятно ново АРТ попълнение, по повод изложбата й, която се открива тази вечер, а днес оставяме да я опознаете отблизо! Един млад творец, с ясен поглед над живота и още нещо...
V.S: Ти си?
M: Адаптивна трудолюбивка, професионална мечтателка и романтичен филантроп.
V.S: Каква искаш да станеш като пораснеш?
M: Дамската версия на Карл Лагерфелд, но с далеч по-добър английски! Той е перфектният работохолик в черно, а неизчерпаемата му креативност ме инспирира да тренирам своята.
V.S: Навици?
M: Тютюнопушене и мъже с кафяви очи. :D
V.S: Не можеш без?
M: Любов, кафе и туш.
V.S: Никога не би?
M: Никога не бих прикрила българската си принадлежност. Струва ми се позорно да се отречеш от корените си. Вярвам, че съвсем скоро България ще опровергае счупените надежди на народа си и това ще се случи с вълната от млади, свободолюбиви, мислещи и амбициозни хора, които работят усилено върху наболелите проблеми. „Ние сме бъдещето” не е просто фраза, а отговорност, на която трябва да се дават повече шансове.
V.S: Нямаш търпение за?
M: За въвеждане на по-ниско ДДС върху книгите и учебниците.
V.S: Изкуството е...
M: Най-близкото до човешката натура, защото комбинира материя и дух. То е мисия, от която не можеш да избягаш. Изповед, която не можеш да изречеш. Инвестиция на време, проучване, свръхчовешки усилия, непоклатима воля и разбира се, финансови средства. Крайният резултат е феномен на сетивата! Колко особняшко е да въздействаш на хората без звук, движение и думи?! От друга страна, определено визуалните изкуства са най-уморителни: представете си колко ангажиращо е да зависиш от: материали, които свършват, или се подготвят за работа; да зависиш от ателие, защото се стремиш да не отровиш близките си, да ти е нужна документация, за да изнесеш произведението си извън граница... или много добри приятели шофьори, за да го пренесат от ателието до галерията. В този ред на мисли, изкуството се превръща в живота ти. Понякога спориш с него, но винаги си заслужава.
V.S: Мечти?
M: Да обиколя света, да създам център за арт-терапия за момичета, страдащи от хранителни разстройства, да се омъжа, да стана член на СБХ и да имам куче - Бардем.
V.S: Страсти?
M: Танците и морето.
V.S: Тайни?
M: Не мога да карам колело и не ям чушки.
V.S: Любима картина и художник? Защо?
M: Tрябва да са по три. Обожавам графиките на Дюрер - особено „Меланхолия I”, илюстрациите на Ясен Гюзелев за приказките на Оскар Уайлд и Луис Карол, а в живописта - Караваджо в частност картината „Медуза Горгона”. Любими са, защото творчеството и на тримата се характеризира с гениални композиции, отлично светлосенъчно изграждане, великолепни технически умения, завидна фантазия и символика. Трудовете им са магични.
V.S: Кога започна да рисуваш?
M: Когато татко и чичо ме забавляваха на кухненската маса като дете. Чичо рисуваше мама като принцеса, а тате като гном. Първата ми хубава рисунка беше на прасе, което се поучаваше от история за казармата. Когато поотраснах, татко ми подари първите акварели, пастели и четки. От дете до ден днешен нещата не са се променили много - ползвам цвят само в абстракции, но графичните и линеарни рисунки винаги ще забавляват и развиват въображението ми. Те съхраняват в сърцето двамата страхотни мъже на живота ми.
V.S: Откъде черпиш вдъхновение?
M: Най-вече от комуникацията, от човешката история, която след това пречупвам през вечни теми от митологията.
V.S: Какво си представяш, когато затвориш очи?
M: Онова, което хората наричат „невъзможно”.
V.S: Най-големите ти страхове?
M: Да съм сама на непознато място. Много се страхувам от изгубване, злополуки на пътя, от насилието и от болести. Животът е дар, който понякога се отнема доста несправедливо.
V.S: Какви супер сили би искала да имаш?
M: Да пътувам във времето!
V.S: От какво не би се отказала?
M: От семейството си и от любимия, стига да е честен с мен.
V.S: Как протича денят ти?
M: Tвърде ангажирано и толкова бързо, че забравям да се порадвам на слънцето.
V.S: Перфектният уикенд е?
M: Събуждам се късно. До мен лежи Мъжът. От кухнята ухае на палачинки с шоколад, топло кафе с мляко и канела. Закуска със смях, разговори и целувки, а после дълъг следобед със страхотни филми и също толкова качествен секс. Вечерта - нещо калорично и още от последното изредено в предното изречение.
V.S: Къде твориш най-добре?
M: Мога да творя навсякъде, стига да е топло.
V.S: С какво си най-горда?
M: Че преборих заболяване, което смятах, че накрая ще се окаже по-силно от мен.
V.S: Най-голямото разочарование?
M: Експлоатацията над току-що завършили студенти. Това е толкова грозно! Никой няма право да издевателства над труда, усилията и въображението на младия ум.
More from View Sofia
„КАПСУЛИРАНЕ: ФОРМИ – ОБЕКТИ – ИДЕИ” Изложба на Павлин Радевски
На 30 юни, галерия Credo Bonum ще представи изложбата КАПСУЛИРАНЕ: ФОРМИ – ОБЕКТИ – ИДЕИ на скулптура Павлин Радевски...
Фотографията в думи и образи Изложба на Галина Йотова в Гьоте-институт
Фотографката Галина Йотова ще представи в Гьоте-институт дългогодишния си проект „Супата на Кафка“, в който изследва връзката между фотографския образ и текста. 21 март – 13 април 2018 г. Откриване: 20 март, 18:30
Истерия по „Възвишение“!
Филмът отчете най-силния старт на българско заглавие за последните 7 години Билетите за „Възвишение“ свършват за минути в големите кина в столицата