Въпросът, формулиран в заглавието е популярна загадка в историята на философията, появяваща се неведнъж на страниците на различни издания, откакто Джордж Бъркли го задава през 18 век. Бъркли, разработва теория, която той нарича “immaterialism“. Тази теория отрича съществуването на материална субстанция, твърдейки, че познатите предмети са само идеи в съзнанието на възприемащия и не могат да съществуват, без да се възприемат.
Според Бъркли: “да бъдеш, значи да си възприемаем (to be is to be perceived)”.
.png)
Но въпросът изглежда надхвърля сумата от всички възможни отговори поради естетическите си качества. Отговорът на Бъркли, имащ едно значение през 18 в., днес препраща не само към света на идеите, а и към света на техно-образите. Изглежда съвременния пейзаж на техно-образите напълно следва логиката на Бъркли. Малко неща в света убягват на обектива на виждащите машини, които стават все по-мощни, все по-невидими, и все по-неуморни в маниакалното начинание да регистрират всичко видимо в света. Но дали производните образи са доказателство за съществуването на онова, което е заснето. Или са по-скоро проекции на света, според принципите на техно-научни програми, заложени в апарата?
Вилем Флусер отбелязва по отношение на технологичните образи през 1980-те: “Нищо не може да издържи на центростремителното привличане на техническите образи: не съществува художествен, научен или политически акт, който не се стреми да се превърне в техно-изображение, нито пък действие от ежедневието, което не иска да бъде фотографирано, филмирано или записано на видео. Всичко желае да потече в тази вечна памет и да стане вечно възпроизводимо там.”
Падането на дърво в гората, разбира се е само пример. Дървета падат и на екраните в домовете в градовете. Дали обаче причината за падането е същата? Ентропия и стареене, или промяна на волтажа в силиконовия чип? Дали едно и също дърво пада на всички екрани? Или различни дървета са покосени от същия алгоритъм?
Проектът на Желко Терзиев и Красимир Терзиев включва почти изцяло нови произведения, направени с мисъл за специфичното пространство на водната кула, където ъглите на белия куб са изместени от радиуса и спиралата на постоянно слизане и изкачване по вертикала, а оригиналните функции на едно техническо съоръжение са отстъпили на естетическите ефекти на този тип странна архитектура, която вече не е свързана с водата а с вълнението.
Желко Терзиев завършва бакалавърска степен по живопис в Националната художествена академия през 2001 г. в класовете на Божидар Бояджиев / Андрей Даниел, а през 2005 г. - магистърска степен в класа по Нови медии на Петер Коглер в Академията за изобразителни икуства, Виена.
Има самостоятелни изложби в галерия Ирида, галерия Пистолет и клуб Осмата топка. Участвал е в изложби в Project Donau, Карлсруе; в галерия Академия / галерия Райко Алексиев / СГХГ, София; nbsp Gallery, Париж; фестивала на австрийския филм Diagonale, Виена; XI Biennial of Young Artists from Europe and Mediterranean, Атина. През 2008 г. е номиниран за наградата Gaudenz B. Ruf Award.
Красимир Терзиев има магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997) и докторска степен по Културната антропология от Софийския университет (2012 г.)
През 2011 получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 - Наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство.
Творбите му са част от публичните колекции на Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Софийска градска художествена галерия; Kunstsammlung Hypovereinsbank и др.
Галерия +359, София
21 юни - 21 юли, 2018
откриване 21 юни, 19 ч.
More from View Sofia
Таитянки
Hommage à Paul Gauguin
WIN IT: 2 билета за "В сърцето на машината", тениска, значка и канче
WIN IT!
“Художници създават художници” в Дебют
“Художници създават художници” е мотото и израз на идеята, че само творци могат да формират художествен вкус у своите възпитаници.
