Следва

„Корабът с алените платна“

Йова Раевска - коя е и къде да видим прекрасното й изкуство, от внучка й в първо лице

Godsend...

People of art преди 5 години

Родената в Троян през 1918 г. Йова Раевска е едно от най-емблематичните имена в декоративно-приложните изкуства.

Информацията за нея е болезнено малко във всички познати съвременни източници, но това е напът да се промени. Причината - внучката на "кралицата на глината" - Ейми Горин Чапман прави в София страхотна изложба по повод 100-годишнината от рождението на баба си, с което възкресява паметта и изкуството й.


Повече от 50 уникални произведения на известната керамичка от близкото минало - купи, вази и чинии, ще бъдат изложени от утре, 21-ви ноември, до 27-ми януари в Националния етнографски музей.

Ден преди да се разходим из творбите на авторката със златни ръце, внучка й Ейми, която живее в Холандия заедно със семейството си, разлиства потъналите в прах спомени и разказва повече за  Йова. Вижте! 

V.S.: Здравей, разкажи ни за теб. 
Ейми Горин Чапман: Казвам се Ейми Горин Чапман, родена съм в САЩ, но родителите ми са българи, които отиват в Америка през 60-те, и всъщност аз се раждам и израствам там. Но, разбира се, съм идвала в България като малка няколко пъти. А, когато завърших университет, реших да дойда да живея тук за няколко години, защото много ми харесваше. Това беше точно след промените и тогава ми се стори, че страната ни е по-интересна от Америка. Останах почти 5 години, докато учих "Драматургия и продуцентство" в НАТФИЗ. Връзката ми с България е силна.

V.S.: А поводът за сегашното ти идване?
Е.Г.Ч.: Така, преди 2 години се преместих със съпруга и синовете ми в Холандия. Тъй като е доста близко, два часа и малко път, решихме, че това е моментът, докато съм в Европа, да продадем родната къща. Миналото лято с приятелката ми Гуен отидохме да разчистим и приготвим къщата за продажба, и тогава открихме много творби на баща ми, дядо ми и прадядо ми, които са били художници, а баба ми е била керамичка. Признавам си, не очаквах такова количество изкуство и просто усетих, че трябва да направя нещо с него. Обадих се на братовчедка ми, която живее тук, и я разпитах какво и как. Тя обеща, че ще потърси отговор. В крайна сметка се обажда в Троян, родният град на баба Йова Раевска и те й обясняват, че организират по повод 100 години от раждането й изложба в нейна чест. Това беше миналата година, а аз въобще не съм се сетила, че има подобен юбилей, за мен си беше чиста съдба - намирането на изкуството й и всичко около него. Нещата си имат място и време. И така, тръгнаха разговори с Троян, с галерия "Георги Папазов" в Ямбол и те направиха изложба през март месец, а аз им занесох няколко от намерените неща в къщата, за да ги добавят към колекцията, защото баба ми е един от създателите на този музей в Троян и те имат богата сбор от нейните творения, с известни пропуски от дадени периоди. Като цяло, аз нямаше да успея да направя нищо от това, което се случва сега, без помощта на изкуствоведката Виолета Василчина. С нея буквално станахме като сиамски близнаци от миналото лято, та чак до сега. Избираме творби на баба, тя ги описва, аз ги снимам, и в крайна сметка така решихме да направим проект с моята колекция - да я покажем на всички. От Етнографския музей одобриха идеята, направихме и каталог, в който информацията е преведена и на английски, защото мечтая да промотирам българското изкуство и в чужбина, а не само в границите ни.

V.S.: За жалост не много хора знаят коя е керамичката Йова. Нещо, което е много тъжно, имайки предвид, че тя се е борила да събира изкуството, обучавала е хора в по-малките градове, обединявала е артисти.
Е.Г.Ч.: Абсолютно, и не знам защо, имам чувството, че тя просто някак си направи така, че тази изложба и всичко около нея да се случи.

V.S.: А ти помниш ли я? 
Е.Г.Ч.: Да, да, да! Запознала съм се с нея като много малка и първия път не го помня. После тя ни дойде на гости в Америка, когато бях на 4-5, тогава усетих много силна връзка с нея, а и все пак съм й първата внучка, единственото момиче. Помня я много добре! Всъщност, аз като дойдох тук да уча, живях при нея и изкарвахме много време заедно към края на живота й. Тя имаше едно ателие на Сливница, там бяхме, а после тя отиде във вилата в Драгалевци, където намерихме и всичките творби. Някак си сме свързани с нея, има една много интересна енергия.

V.S.: Добре, ако искаш да разбереш повече за Йова Раевска - няма откъде?
Е.Г.Ч.: Така е и точно това се опитвам да променя сега с тази изложба и с този каталог, в който ще има биография, нейни архивни снимки и 100 и повече творби. Човек буквално цял живот може да се занимава с Йова Раевска. Например, намерихме една ваза, на която има изобразени манифестации, точно както едно време са изобразявали живота върху керамика. На нея се вижда как хората носят табели с надпис "Мир", "Това е животът" и пр., и си казвам: "Ама това може да бъде дипломна работа. Нали, какво се е случило през 57-ма година, че да я накара нея да изобрази подобни неща на ваза". Веднъж попаднеш ли в заешката дупка - не може да излезеш. Изкуството й е толкова богато, че направо кипи. В крайна сметка дори не успяхме да подготвим всички неща за изложбата сега, така че ще има още и още. Това е само началото!

V.S.: За жалост, обаче, това го правите вие, а не държавата.
Е.Г.Ч.: Знам, че има много проблеми в нашето съвремие. Може би част от хората ще си кажат: "А, кой има време за такова нещо. Аз храна на масата не мога да сложа". Но според мен нейното изкуство, и така е и с всички творци, обединява хората. Всичко започва от това да оцениш красотата и човещината. В България има толкова страхотни хора. Ние в такива неща сме успели, невъзможни за западния свят. Ето, ние, например, за отрицателно време правим буквално шоу. Красиви маси, инсталации, в изложбата ще си има селфи станция, в която ще може да си направиш снимка с баба Йова.

V.S.: Тоест, ти по някакъв начин се опитваш да модернизираш изкуството й, за да привлечеш и по-млади хора?
Е.Г.Ч.: Да! Мисля, че ще им светне по този начин на младежите. Творбата, с която се снимат се казва "Фар" и дори си представям как хората ще почнат да си говорят: "Направи ли си селфи с фара?" Искахме тази нейна светлина, която аз усещам всеки ден, всички да я усетят. 

V.S.: На шега или не, има нещо такова, баба ви наистина изглежда като много благ човек, носи уют. Такава ли беше? 
Е.Г.Ч.: Абсолютно, усети ли сте я много правилно. Точно такава беше. Има един израз на английски GodSend, ние се шегуваме, че за нас е JovaSend. Има нещо много интересно около това как аз намерих нещата, усещам, че е по-голямо от мен. Не е изложба просто ей, така, за баба ми.

V.S.: В изложбата има доста интересни неща. Твоите любими?
Е.Г.Ч.: Има доста емблематични елементи. Баба ми работи много модерно въпреки времето и завесата, зад която се намира. През 50-те, например, прави една серия "Негра", с опушени творби. Любими са ми и миниатюрите й, животинки, а има и едно момиченце с две плитки, което е пренесено върху още няколко други елемента. После, през 60-те, започва да слага дръжките в самия съд, буквално прави керамиката като скулптура. През 70-те прави цилиндри, които отчупва - имаш вертикален, после хоризонтален. Най-интересното е, че всеки може да се огледа в изкуството й и да си го обясни по негов си начин. Към края на живота й, към 80-те, пък, все едно се връща пак към началото, взима традиционните шарки и елементи и ги прави някак модерни.

V.S.: Изкуството на баба ви всъщносто наистина изглежда много модерно за времето си?
Е.Г.Ч.: Аз точно това си мисля, те изглеждат така все едно са правени вчера. Тя, когато работи, реално не е имала информация за почти нищо. Просто си е представяла неща и го е носила в себе си.

V.S.: Имаш едно изречение да ни накараш да видим изложбата. Защо трябва да отидем?
Е.Г.Ч.: Ако обичате да гледате хубави неща, мисля, че ще бъдете приятно изненадани. Защото всеки един елемент държи някаква сила в себе си и няма как това да не се усети.

V.S.: Би ли описала госпожа Йова с една дума? 
Е.Г.Ч.: Светлина!


 

21 Ноември 2018 до 27 Януари 2019
ГЛАСЪТ НА ГЛИНАТА
Национален Етнографски Музей - София, България
Официално откриване: 21 ноември, 17:30ч.

More from View Sofia

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 7 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра