Когато преди няколко години Taschen стъпиха в България, това ни се струваше истинско чудо. Шарените лъскави книжки ни накараха да почнем отново да влизаме в книжарниците и донякъде утолиха жаждата ни за качествена визуална култура. Всъщност как може да сме живели преди това без Taschen?
Това си мислех, преди този месец да участвам в събитието, наречено The New York Art Book Fair. В сравнение с продуктите и идеите, представени там, Taschen заизглеждаха като H&M поставени до Vivienne Westwood. Т.е. съвсем не така добри.
През първия уикенд на октомври центърът за модерно изкуство P.S.1 (който е клон на MoMA – the Museum of Modern Art) се превърна в гореща точка за издатели от над 20 страни, за артисти и за тълпи от добре облечени нюйоркчани.
Аз участвах в този панаир като представител на издателството към арт фондацията Dia. Едвам успявах да се задържа на нашия щанд - събитието беше възможно най-далеч от идеята за тиха читалня. Наоколо се състояха пърформанси, а в една от стаите се получи спонтанна импровизация с перкусии.
Предлаганите продукти можеха да се разделят на две групи: първо, традиционни книги, т.е. размножени чрез печат идеи (изображения и думи), и, второ, книги като арт обекти. Чудаците от “Western Exhibitions” бяха представители на втората група. Те предлагаха тефтери с оригинални скици - уникати, или пък ръчно написани дневници и стихосбирки. Някои от тези неща струваха четирицифрена сума и бяха не просто книги за изкуство, а изкуство сами по себе си.
Един от артистите на Western Exhibitions, мъж на средна възраст с дълга сива брада, създаде арт издание на място, на самия панаир. Този човек залепи дълго парче хартия с тиксо на пода, намаза си подметките с въглен и започна да крачи напред-назад.
Пърформансът продължи повече от час. Бавно и ритмично, брадатият чичко рисуваше с подметките си, докато всеки ръб и цепнатина на паркета отдолу не се отбелязаха върху хартията. Накрая сгъна хартията на хармоника, прикрепи твърди корици към нея и произведението беше готово. Рисуване, театър и концептуално изкуство се събраха в едно – този артист продаваше не просто репродукция на рисунка, а извървяна пътека и един час от живота си.
На щанда на Western Exhibitions имаше изложени още такива „извървяни пътеки”. По някои беше стъпвано толкова много пъти, че хартията беше станала на дупки. На земята наблизо бяха изложени и чифт изтъркани обувки, но дали те бяха изкуство, не е ясно.
На границата между арт обект и масово възпроизводство беше Gottlund Verlag. Това малко издателство от Пенсилвания работи със собствена преса и подвързаческа работилница и отпечатва творби на изгряващи артисти (основно фотография) в ограничен тираж. Направи ми впечатление малко черно-бяло издание от рециклирана хартия, в което бяха събрани снимки на тиха гора, пламък на свещ, такива неща. Много спокойна и красива творба, която можеш да разглеждаш вместо сеанс по медитация.
Съвсем не всичко беше така спокойно обаче - много издания залагаха на шок и ужас. На няколко места видях антологии със снимки от войните в Ирак и Афганистан. Една книга изследваше безличната геометрия на военните боеприпаси – заснети бяха металните форми на бомби и самолети, без нито едно човешко същество наоколо.
Един щанд залагаше на хянтай арт порно. В книга с розов плюш и пеперудки на корицата, която можеш да сбъркаш с детска приказка, се криеха изображения на кукли в S&M пози. Издателството Daddy беше може би най-крайното от всички. Стаята с техния щанд беше облицована с черно. Плакатите и книгите наоколо показваха снимки на революции, жестокост и много хомоеротика.
Освен всичко, на панаира можеше да се купи и куфар с готов комплект шаблони и спрей за вандализиране на стени.
Посетителите бяха също толкова интересни, колкото и изданията. Една възрастна жена, впечатлена от книгата за Анди Уорхол на щанда ни, ме дръпна настрана и ми разказа дълга история за това как като младо момиче през 60-те посетила „Фабриката на Анди”. Звучеше шантаво, но ми се искаше да й повярвам, защото съпругът й беше истински двойник ако не на Уорхол, то на Уди Алън.
Освен присъствието на секса и войната като теми, забеляза се и друг интересен тренд – английският не беше най-често използваният език, а немският. В панаира участваха водещи прогресивни издателства от Германия, Швейцария, Холандия. Стана ясно, че в Западна Европа съвременното изкуство е в разцвет.
Можем само да си пожелаем скоро на това събитие да се появи и готино българско издателство. Надежда има – на щанда на издателската къща De Appel от Амстердам намерих книга, посветена на именития български съвременен артист Недко Солаков.
Още за събитието на http://nyartbookfair.com/about.
За мястото на събитието – P.S.1 – на http://www.ps1.org/.
Фондацията Диа е на http://diaart.org/.
Gottlund Verlag, малкото независимо издателство от Пенсилвания, е на http://www.gottlundverlag.com/.
Холандското издателство De Appel е на http://www.deappel.nl/, а извадка от книгата за Недко Солаков – на http://www.deappel.nl/exhibitions/e/290/.
More from View Sofia
Първи поглед към колекцията на Maison Martin Margiela за H&M
Благодарение на личния блог на изумително талантливия дизайнер на Givenchy Рикардо Тиши, се сдобихме с този...
Събраха Polaroid снимките на Уорхол в книга
Визуалният дневник на Анди Уорхол, състоящ се от портрети снимки на легендарни личности, направени с Polaroid, ще бъде събран в нова книга...
Sonia Rykiel за H&M. Чисто новата колаборация
Още преди колекцията на Джими Чу да е излязла на пазара, H&M вече обяви следващата звезда, с която ще работят, а...
