Следва

EXIT завършва най-силния си състав от изпълнители досега!

Назаем взехме: Валери Легасов - човекът, който спаси света от Чернобил

Някъде между кинематографичното изживяване, което ни предложи мини-сериалът "Чернобил", и това, че стана най-високо оцененият ТВ проект в наше време, е неизбежно да се запитаме: "Как изглеждат и кои всъщност са реалните личности, за които ни разказва продукцията?"

Movies & TV преди 4 години

На помощ идват колегите от Russia Beyond, които ни очароваха с увлекателен и невъобразимо изчерпателен материал за Валери Легасов - съветския учен, който спаси света от Чернобил.

В редовете по-долу четем взетата назаем история на един от първите, които разбират за мащаба на катастрофата>>>

Валери Легасов се грижи за последствията след взрива на атомната централа. Неговите решения спасяват милиони животи, но той плаща висока цена.

Мъж в пуловер и големи очила с рогови рамки седи в кухнята, слушайки собствения си глас, идващ от касетофон. След като записва пет аудиокасети, съдържащи информация за Чернобил, той излиза навън, за да ги скрие от бдителното око на агентите на КГБ. След като поставя лентите във вентилационната система на къщата, той се връща у дома, храни котката си, пали една цигара и се обесва...

Тази първа сцена от мини сериала "Чернобил" на HBO дава тон на историята за ядрената катастрофа от 1986 г. и Валери Легасов, известен съветски неорганичен химик, който играе ключова роля в екипа за реагиране в Чернобил.


Именно той настоява за евакуацията на град Припят и решенията му помагат за ограничаване на въздействието на катастрофата. Легасов е и човекът, който изнася петчасов доклад за причините за бедствието в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена - честен доклад, който успокоява международната общност, но разгневява колегите му у дома.

Пътят към Чернобил
Роден през 1936 г. в Тула (173 км южно от Москва), Валери избира рано своята кариера. Отличен ученик и лидер, той може да си избере университет, благодарение на високите си оценки в училище, но решава да учи в Московския институт по химични технологии "Менделеев".

След брилянтната си теза, Валери получава предложение да изкара докторска степен в Курчатовския институт за атомна енергия, но не приема предложението веднага. Преди това прекарва две години в Сибирския химически завод в Томск, развивайки плутоний за ядрени оръжия.

Легасов утвърждава името си като един от най-известните учени в областта на неорганичната химия - т. е. химията на благородните газове. За работата си в тази област (най-вече за ефекта на Бартлет-Легасов) Валери получава множество държавни награди.

Специалността му не е в ядрените реактори. Почти случайно се оказва в държавната комисия за реагиране на катастрофата на Чернобил на 26 април 1986 г. "Не е трябвало да бъде в Чернобил. Специалността му е "физическа химия", работил е по експлозиви", спомня си дъщеря му Инга Легасова.


"26 април е събота. А татко присъства на заседание на президиума на Руската академия на науките (РАН) с академик Александров (който тогава е президент на РАН). Анатолий получава обаждане през "вертушка" /кодова дума за затворена държавна телефонна линия/. Към държавната комисия трябва да се присъедини учен и всички кадри от Курчатовския институт са недостъпни. Държавният самолет вече чака. Така баща ми отива на "Внуково" и заминава за Чернобил същия ден".

Може да има и друга причина за избора на Легасов - преди бедствието той подчертава важността на новата методология за сигурност за предотвратяване на аварии, посочва проблемите на РБМК-1000 реакторите (този, който експлодира) и рисковете от експлоатация, предлагайки да ги осигурят със защитен щит - предложение, отхвърлено от колегите му.

Както през 1941 г., но още по-зле
При пристигането си Валери се потапя в работата по спешност: настоява за евакуацията на близкия Припят (което се случва на 27 април) и работи за смекчаване на последствията от експлозията на реактора. До сутринта на 26 април и пристигането на Легасов пожарът е погасен, но огромно количество радиоактивни елементи се изпомпват в атмосферата, а останалото от реактора продължава да представлява сериозна заплаха. "Имаше такава неподготвеност, такова безпокойство, страх. Както през 1941 г., но още по-зле", спомня си по-късно Легасов.

Той лети над Чернобил няколко пъти на ден и работи без почивка, често без да обръща внимание на дозиметъра, устройство, което измерва дозирането на йонизиращите лъчения. "Той беше единственият учен, работещ на място", спомня си дъщеря му. "Той много добре разбираше какво прави и на колко радиация се излага".

Общото количество материали, хвърлени в реактора под негово командване, тежат около 5000 тона, включително около 40 тона борни съединения, 2400 тона олово, 1800 тона пясък и глина и 600 тона доломит, както и натриев фосфат и полимерни течности (Bu93). По-късно се предприемат стъпки за предотвратяване на достигането на разтопения радиоактивен материал до водата в долната охладителна система, така че се построява тунел, с чиято помощ да не се допуснат радиоактивни вещества в подземните води.

Въпреки че на място е позволено да се прекарват до 2 седмици, Легасов прекарва четири месеца (!). Там е изложен на 100 REM (медицински рентгенов еквивалент) - четири пъти позволения максимум от 25 REM. На 5-ти май той показва признаци на лъчева болест (ядрен тен и загуба на коса), а до 15-ти същия месец се появяват кашлица и безсъние.

Виенският доклад
"Цял екип от специалисти работи по доклада", спомня си Инга.

Той стига до заключението, че експлозията е резултат от редица фактори, включително конструктивните недостатъци на реактора и човешкия фактор - персоналът не знае за недостатъците, нито че провежданите тестове могат да предизвикат експлозия.

Докладът спомага за успокояване на международната общност и печели добро име на Легасов в чужбина, но властите и някои учени у дома смятат, че докладът разкрива класифицирана информация. "Той видя, че главната му цел не е в оправдаването на Съветския съюз и скриването на определена информация, а напротив, да образова световната общност за това какво да прави в такива ситуации", казва Инга пред руския вестник MK.

"Мисля, че проблемът не е бил в класифицираната информация. Докладът в МААЕ оказва огромно влияние и баща ми става много популярен... Това кара някои от колегите му да му завидят", добавя тя.

Последни дни
Следващите две години са трудни за Легасов - както психически, така и физически. Той усеща лошото отношение на колегите си и е потиснат от липсата на инициативи за предотвратяване на повече катастрофи като Чернобил в бъдеще.

Освен това, както Инга си спомня, радиационната болест също го измъчва. "Постепенно той спря да яде, спря да спи… Той добре знаеше какво ще последва, колко болезнено ще бъде. Вероятно не искаше да бъде бреме за майка ми".

Само осем години след самоубийството си през 1996 г. Легасов получава посмъртно почетно звание "Герой на Руската федерация" за "смелостта и героизма" показани в разследването на бедствието, връчено от тогавашния президент Борис Елцин.

More Movies & TV

"Луда по онова момче": Рене Зелуегър пак ще е Бриджит Джоунс

Movies & TV преди 1 ден

Рене Зелуегър пак ще е Бриджит Джоунс – създателите току що обещаха четвърти филм от поредицата, съобщи Daily Mail. Феновете на комедията ще се радват и на Колин Фърт и Хю Грант в продължението, четем подробностите.