Следва

Икигай или тайната на дългия живот

Art Act: Питър Линдберг, черно-белият ловец на души

Също през септември, но три години по-рано - на 17.09.2016г. - пишем за празника на красотата, емоцията и историята, които представляват черно-белите фотографии на Питър Линдберг. Днес, ден след смъртта на легендарния фотограф, си припомняме същия архивен разказ с особено прискърбие, защото осъзнаваме колко губи светът на изкуството... Поклон!

People of art преди 4 години

Кой е Питър Линдберг?
Макар да е един от най-известните фотографи в света, понякога името му остава "скрито" зад фотографиите, които пък от своя страна са познати на всеки чифт очи. Много от творбите му са признати за феномени и причината за това е специфичният почерк на Линдберг.

Неговите снимки са "сурови", в най-естествен и чист вид, поразяващи със своята непосредственост и необикновена дълбочина на емоцията. Той е гуру на черно-бялата фотография и е един от хората, издигнал феномена на супермоделите на 90-те до най-високия художествен пик.


Кейт Мос за Harper`s Bazaar, 1994г.

В неговата работа няма хитрости – моделите са с много малко или дори без капка грим, няма стилисти, прибиращи всеки стърчащ кичур коса, а след като фотографиите са готови, те не подлежат на ретуш. Никога.

Всеки, който е работил с Питър Линдберг знае неговите условия. Списанията, за които е снимал подписват договори, в които обещават, че снимките на му няма да бъдат докосвани и "подобрявани" по никакъв начин. Тук няма фотошоп, а само изкуство, което е съвършено такова, каквото е. Или иначе казано: Това е светът на Питър Линдберг.

Всяка една от жените, които е снимал, изглежда съвсем различно на кадрите му, в сравнение с другите си хиляди фотосесии. Той улавя уникалното в тези жени. Защото всяка жена е уникална, твърди категорично той, добавяйки, че се надява преди да умре да може проумее откъде нежният пол черпи този свой пленяващ заряд, който има у себе си.


Линда Еванджелиста, в Chanel, Ню Йорк 1992г.

Макар и да не е разбрал женската магия, той със сигурност знае как да я улавя. Нежност, красота, мистерия, вълшебство – определенията за снимките на Линдберг нямат край. Него пък наричат "фотографът революционер", "Великият Линдберг" и "мъжът, улавящ душите на жените". Но нито едно описание не е толкова силно, не казва толкова много колкото самата му фотография.

Линдберг започва кариерата си в Париж, почти по едно и също време с Паоло Роверси. Но стилът се развива в съвсем различна посока: рязката и контрастна черно-бяла фотография при него отразява "тежката немска експресионистична страна", както самият Линдберг я нарича. Той повече се интересува от индивидуалността и пластиката на моделите, от техния вътрешен свят, отколкото от облечените от тях дрехи и накичените аксесоари, взети назаем от едни от най-престижните модни марки, поръчали фотосесия на майстора на честния индивидуализъм.

Истинското му име е Петер Бродбек. Бъдещият фотограф е роден в Източна Германия през 1944г., на самата граница с Полша, но израства в Дуйсбург, западногерманския център за развитие на тежката промишленост. На другия бряг на Рейн дядо му развъждал овце, а малкият Питър с огромно удоволствие помагал на възрастния мъж и прекарвал много време сред природата. Тази контрастност го изумявала: от едната страна на Рейн – поразителните зелени пейзажи, почти недокоснати от цивилизацията, а на другия бряг – многобройните фабрики. Точно нея бъдещият майстор на фотографията пренася в цялото си творчество.


Тилда Суинтън, зашеметяваща през очите на Линдберг


Хелена Кристенсен

След училище Питър постъпва в Института по изкуства в Крефелд, където се записва да учи живопис. Той дори успява да изложи своите работи в галерията на Дениз Рене и Ханс Майер, но, уви, живописта така и не дава на младия талант истинско удовлетворение, за щастие на света на модата, разбира се, защото не след дълго Линдберг се насочва именно към фотографията.

И така, на 27 години Питър взима в ръцете си фотоапарата. Няколко години той работи като помощник на фотографа Ханс Лукс. А през 1973-та Линдберг се мести в Дюселдорф и започва работа като независим рекламен фотограф.

"Случайно разбрах, че на някого е необходим асистент. Но със същия успех можех да отида в пекарната или в цветарския магазин", разказва той.

Ранините работи на начинаещия тогава фотограф основно са черно-бели снимки. Експерти наричат първите му кадри "малко спонтанни и дори леко безвкусни". Въпреки това, през 1978г. списание Stern публикува негови снимки и тези кадри му носят световна известност.

Публикацията се превръща в негова отправна точка към славата. Интересът към Линдберг започва да расте, не едно и две световни издания го наемат, а той... точно в този момент решава да се премести в Париж.


Амбър Валета в Helmut Lang, Ню Йорк 1993г.

Във френската столица Питър започва да си сътрудничи с Marie Claire и Vogue. В началото снима за италианското издание, а след това и за английското, френското, немското...
През 1988г., оглавявайки американското издание на Vogue, Ана Уинтур на момента наема Питър Линдберг и му поръчва да снима корицата за ноемврийския брой – началото на епохата Уинтур! Този брой на модната библия представлява истинска графична революция в света на пресата, посветила се на модата. Но тази история, разбира се има своята предистория. Малко преди Линдберг да пробие във Vogue Америка, той е бил тотално отхвърлен от главната редакторка, "властваща" преди Уинтур – Грейс Мирабела. Питър прави снимки за списанието, но тя не остава впечатлена, дори напротив – нарича кадрите му "загубена кауза". За щастие на Линбрег, Грейс скоро е уволнена и през август 1988г. Ана Уинтур поема щафетата и назначава Питър, който ще снима първата й корица. Това променя Vogue завинаги, както и духът на модата като цяло.


Първата корица за Vogue под ръководството на Ана Уинтур, която Линберг прави.

"Никога не мога да се впечатля от жена, поддържана от богатия си мъж, разхождаща се из редакцията на Vogue с крокодиловата си чанта", разказва фотографът за годините преди Уинтур да стане главен редактор.

Само две години по-късно, за корицата на британския Vogue, през януари 1990г. Питър създава легендарната снимка, на която позират заедно Линда Еванджелиста, Наоми Кембъл, Татяна Патиц, Синди Крауфорд и Кристи Търлингтън. Кадърът е не просто култов, но и полага ново начало на феномена на супермоделите, който се развива през 90-те години.


Легендарната корица на британския Vogue, 1990г. 

Като всеки човек на изкуството, той не предполага, че фотографиите му ще се превърнат в легенда: "Нямах идея, че творбите ми ще се наричат "история", дори за секунда. Не съм положил никакво усилие – всичко ставаше естествено, леко, плавно и въобще нямаш чувството, че променяш света. Това е просто интуиция."

Линдберг леко и изящно общува с цитатите от историята на изкуството, а също и с тези от историята на фотографията, танците и киното. За интереса към киното говори и неговият драматичен повествователен стил: фотографът често прави препратки към режисьори, като Фриц Ланг и Джим Джармуш. В Америка успехът на Линдберг идва светкавично, в тази страна той се превръща във водещ фотограф на Vogue US. Самата Ана Уинтур нарича снимките му "съвременни, сексапилни, актуални".


Шарлот Рамплинг за Giorgio Armani, Париж 1987г.

Питър винаги е отстоявал своите "праволинейни" фотографии. Но професионалният му ръст не може да остане единствено в нюйоркските рамки. Затова през 80-те той активно работи с всички известни модни европейски списания. Разпознаваемият му почерк (крупен план на лицето – това до някаква степен е портрет, а също и безсрамната "голота") се вписва трудно в канона на модната фотография, и въпреки това...

В същата тази 1988г. Питър Линдберг получава първата международна награда в Ню Йорк за най-високи постижения в модната фотография. А през 1990-91 година той взима "Гран При" и Златен медал на Международния фестивал на модната фотография. През 1995г. и 1997г. го наричат "най-добрият фотограф" в Париж. А през 1996г. Линдберг е удостоен с наградата на Реймънд Лоуи в областта на дизайна – най-голяма в тази сфера. В същата година е избран и за почетен член на немския German Art Directors Club.


Една от най-популярните снимки на Кейт Мос също е дело на Питър Линдберг

През 1992г. световноизвестното списание Harper’s Bazaar подписва с Линдберг договор. В същото време той създава фотографии за рекламните кампании на Giorgio Armani, Prada, Donna Karan, Calvin Klein и Comme des Garçons, а също и прави портрети на много знаменитости от музикалната индустрия и киното. Сред тях са звезди като Джон Траволта, Катрин Деньов, Мик Джагър, Шарлот Рамплинг, Азия Ардженто, Денис Хопър, Тина Търнър, Мадона, Настася Кински, Шарън Стоун, Джон Малкович и много други.

И макар всички да намират снимките му за магически, той прави изкуството си на този простичък принцип: "Не виждате ли поезията в това да бъдете несъвършени?!" 

Той задава този въпрос на една скорошна фотосесия за Vogue, снимайки божествената Лара Стоун. Косата й е "грубо" разхвърляна и рошава, а тя се взира в камерата с мощна, женствена сила. За разлика от повечето фотографии на Линдберг, тази е цветна. Докато разглеждат кадрите, някой казва: "Тук носът на Лара изглежда червен". Всички се съгласяват с това, а Питър отговаря, че в това е силата на тази обаятелна снимка – несъвършенството. Така червеният нос на Лара Стоун се превръща от дефект в ефект, който дори не е планиран.

"Козметичните компании промиха мозъците на хората. Никога не обработвам лицата на моделите. "Но тя изглежда уморена!", казват ми те… И какво от това?! Изглежда уморена и красива!", разказва Линдберг и добавя: Харесвам бръчките около очите. Те означават, че човек се е усмихвал искрено. На лицето се отпечатва характерът, жизненият опит, затова аз съм против ретуша. Но, за съжаление, съм последният мохикан."


Изабела Роселини

Най-важното качество на снимките на Линдберг е откровението, почти шокиращата честност. Струва ни се, че неговите модели се откриват емоционално пред камерата – пише за работата му списание American Photo. А тайната на тази откритост е елементарна: моделите напълно се доверяват на гения и изпълняват всеки негов каприз. Те са готови да се подчинят на който и да е ненормален сценарий и постановка, идваща от него. Могат да замрат в най-неудобната поза, да импровизират, да излъчват веселие или ужас. Те крещят, хилят се или пълзят към камерата. Разголват се, вдигат краката си и танцуват. Дори ако моделите на Линдберг просто седят или стоят прави, от вътрешното им напрежение е видно, че буквално преди секунда те са правили нещо активно. Дори е възможно то да не е било от най-приличните занимания.


Хелена Кристенсен, 1991г.


Моника Белучи


Моника Белучи

През 1995-та на Питър му възлагат работата на календара на Pirelli. И този абсолютно успешен опит той повтаря не по-лошо през 2002-ра.

"Обадиха ми се и ми казаха: "Уморихме се от тази всекидневна евтина сексуалност, от всички тези голи тела. Можеш ли да направиш за нас нещо твое?" И аз се съгласих. Направих всичко, както го виждам самият аз. Наистина, просто да си сексуален днес, е изключително скучно... Реших да снимам известни личности, талантливи и успели жени, а не да показвам на хората единствено класни гърди и нищо повече."

От 1996-та неговите снимки стават достъпни за колекционерите, работите му често се излагат в международни галерии и на фотографски изложби. И дори тогава, както и в най-ранния период на своята кариера, Питър залага най-вече на черно-бялата фотография.


Наоми Кембъл

Заедно с фотографията Линдберг започва да се занимава и с кино. През 1992г. излиза неговият първи документален филм "Модели", в който взимат участие Линда Еванджелиста, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Татяна Патиц и Стефани Сиймур. През 1999-та той снима Inner Voices ("Вътрешни гласове") - 30-минутен документален филм за прославения метод на актьорската техника на Лий Страсбърг, преподавател в знаменитата Актьорска студия, за който през 2000г. заслужено получава наградата за най-добро документално кино на Международния фестивал в Торонто. Следва лентата за немската балерина и хореограф Пина Бауш, а също и пълнометражният филм Everywhere at Once, сниман съвместно с Холи Фишър.

През 1996-та Линдберг издава и първата си книга Ten Women и която включва в себе си черно-бяло портфолио на десет топмодели по онова време. Продадени са над 100 000 екземпляра от изданието, а само след година се появява и втората му книга - Peter Lindbergh: Images of Women, в която са събрани най-добрите му снимки за изминалите десет години.


Татяна Патиц

Каквото и да кажем или напишем за гения зад обектива, ще прозвучи кухо, сложено до някоя от снимките му, която може направо да извика. Черно-бели в повечето случаи, и винаги без ретуш, откровени, секси, смели... И неизменно носещи безпогрешния почерк на гениалния немски революционер, който сам извоюва мястото сред най-добрите.


Питър Линдберг (23.11.1944 - 03.09.2019)

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 5 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра