Едуард Енинфул, история за успеха: как синът на африкански имигранти стана Главен редактор в Vogue

Едуард Енинфул, история за успеха: как синът на африкански имигранти стана Главен редактор в Vogue

Откакто Едуард Енинфул зае поста на Главен редактор в британския Vogue през 2017г., списанието просто не е същото...

Към днешна дата изданието е обърнато към много повече хора с различен социален, културен и етнически бекграунд. Съвсем естествено е за редактор от африкански произход, който е и открито хомосексуален, да промотира толерантността към различието като най-висша ценност. В същото време Едуард Енинфул не е опасно радикален в изпълнението на тази си цел - това е и една от причините за успеха му. А той, успехът, го спохожда още когато е тийнейджър. След шеметен старт в сп. i-D и близо 10 години на различни длъжности в американския и италианския Vogue, преди две години стилистът наследи и легендарната Александра Шулман, която оглавява британския Vogue близо три десетилетия. Четем повече за професионалния път на Енинфул и кои са ключовите фактори за развитието му:

Обратен завой
Едуард Енинфул е роден през февруари 1972г. в Гана, но още като малък, заедно със семейството си се мести в Лондон. Майка му, шивачка, вдъхновява любовта му към модата с ярките цветове и хубавите материи, които използва в изработването на дрехи за своите приятелки. И все пак, Енинфул клонял към "по-сухи" материи като историята и правото, например.


Енинфул за i-D през 1991 г., стилист: Саймън Фокстън.

На 16 години обаче го открива големият британски стилист Саймън Фокстън, редактор на култовите списания i-D и Arena. Случката е като от филм, но всъщност е самата истина. Когато срещнал африканеца, Фокстън търсел непрофесионални модели за снимки. Забелязва го на една от централните станции на лондонското метро. Доближава се до него, подава му визитна картичка и го кани да работят заедно. Едуард е много изненадан: "Този човек стоеше там и буквално се взираше в мен. Щях да полудея, беше много трудно да запазя самообладание, докато не дойде и не ми се представи." Енинфул си спомня, че тогава изобщо не е знаел кой е Саймън Фокстън. Две седмици след това го заговаря и моден агент. "Когато й казах, че вече съм разговарял с Фокстън, тя се развълнува и започна да ми разправя, че бил велик. Не след дълго вече се намирах в къщата му, където снимахме с Ник Найт, фотограф на i-D."


Енинфул за i-D през 1991 г., стилист: Саймън Фокстън, който открива Едуард в лондонското метро и му отваря вратата за света на модата.

Енинфул описва своята кратка кариера като модел като "бойно кръщение" в модата. Малко след това, на 17-годишна възраст, става асистент на тогавашния моден директор на i-D Бет Самърс. През това време се опитва да завърши и университета "Голдсмит" в Лондон, едва съчетавайки бясно развиващата му се кариера с лекциите и изпитите. "Посещавах занятия, защото иначе баща ми щеше да ме убие", спомня си Едуард. Малко след като британецът навършва 18 години, Бет Самърс напуска i-D и Енинфул заема нейната позиция.

Така той се оказва най-младият моден директор в международно списание, правейки обратен завой в в полза на кариерата си - зарязва правото и се отдава напълно на модата. Скоро след това с невероятната си елегантност той показва, че заслужава напълно поверения му пост. Британецът се въдхновява от хората, които среща по улиците. "Обикновено ние, британците, персонализираме дрехите си, налага ни се да бъдем по-креативни, да използваме облеклото си, за да изразим кои сме всъщност. Все още съм вманиачен по улиците на страната ни и визиите, които откривам там." 

Спирки по пътя към британския Vogue: Италия

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.