За едни животът е безкрайно изпитание, борба да оцелееш, за други е забавление, с което преминаваш през бурите.



Въпросът е какво се разбира под "истински". Ако съдя по девиза му "За мен изкуството е било винаги едно предизвикателство, чрез което се опитваме да се докоснем до Създателя и едновременно една безкрайна игра", то тогава бихме могли да кажем, че за Онник животът е игра на въже, по което можеш да ходиш ако знаеш как да балансираш.
В една от гравюрите си, включена в изложбата му в Галерия "Контраст" и наречена "Аз съм тук", Онник е разперил ръце, стъпил върху огънато въже, под което са две кълбета, през оплетените възли на които той е успял да премине.



В друга гравюра, отново играещ на въже, той е излязъл като победител след преминалите препятствия, за разлика от останалите, накацали или оплетени в криволиците на конците, задържали се или изхвърлени от гравитацията на въртенето, хора. Към тях амурчето е насочило своята безпощадна стрела.



Виртуозен рисувач с невероятна фантазия – онаследена и натрупана, Онник е майстор на дълбокия печат. Във време на доминиране на дигиталните технологии, той продължава да работи в техниката на сухата игла, офорта, мецотинтото и акватинтата. Гравюрите му са буквално енциклопедични с богатата метафорична образност, предполагаща ерудиран прочит.

С многопластови естетически и художествени внушения, те буквално те принуждават да спреш, да се вгледаш в безкрайното количество сюжети, фигури и детайли, често събрани на едно място по фантасмагористичен начин, типичен за този Homo Ludens, вечно играещ, забавляващ се и самозабавляващ се художник, но който казва: "Животът е като алкохола, не поемай повече отколкото можеш да понесеш".

Не съм срещала друг, който така да се забавлява, разглеждайки собствените си гравюри, защото повечето са плод на импровизация, в които има и цитати от различни художници, като например Ван Дайк, или от Ренесанса, от Дюрер и т.н., вплетени като калейдоскоп в гравюрите му. Тези, в които, като в повтарящ се рефрен звучи "Мemento vivere, memento mori' ("Не забравяй живота, не забравяй смъртта"). Имам усещането, че страхът от смъртта явно го съпътства през цялата му игра с живота и провокира въображението му до степен да се заблуди, че го е преодолял. Тази игра при Онник се олицетворява чрез въжето и неговите възли. "Възлите, които сами си връзваме, в които се оплитаме и цял живот се мъчим да разплетем. Тръгваш по право въже, после стигаш до неговите криволици, сплитания и ако си съумял да ги разчетеш отново си се озовал на правия път." Онник разбира играта-живот в духа на "Теория на играта" на проф. Джон Наш "Ако аз мисля ти да си добре и аз ще съм добре", затова за него е важно не какво имаш в живота, а за какво го имаш, т.е. за какво живееш.



В изложбата на Онник Каранфилян са представени и правените от него книжни знаци- ex-libris - знакът, пряко свързан с живота на книгата, появил се още през XV век като своеобразен герб за притежание, за лична идентификация на книгата. В екс-либриса, който понякога неправилно се определя като графика малък формат, Онник е един от фаворитите не само у нас. И тъй като при този своеобразен етикет - запазена марка на притежателя на книгата, винаги присъства конкретната личност, Онник развива пак своята фантазия с оправдана илюстративност в изказа и находчивост в избора на детайлите.



Показаните гравюри в изложбата на Онник Каранфилян в Галерия „Контраст“ са само малка брънка от пъзела на изминатия дотук път на ходещия по криволиците и възлите на въжето-живот художник. Докъде е стигнал той ще преценят тези, които видят тази необичайна изложба на Хомо Луденс, на играещия със съдбата си и забавляващ се до полуда Онник. Това е едно атрактивно забавление, но без комедийно-пародийния начин от типа на Каталани, макар че понякога персонажите му са с ореоли от банани, но неговият изтънчен хумор, напомнящ и раблеанската забава, предполага ерудиран прочит. Вземете лупата, поставена до гравюрите в изложбата, за да се опитате да разгадаете лабиринта от образи и случки, включени в неговите работи. И така може би ще разберете защо Онник се е изобразил в "Аз съм тук" с разперени свободно ръце, победоносно стъпил върху извивките на реещото се в небето въже на собствения си живот.

Проф. Аксиния Джурова

"Танцуващият по въже Homo Ludens", 30 години в графиката, Онник Каранфилян

Куратор: Аксиния Джурова
Откриване: 14 януари 2020, вторник, 18:30 ч.
Галерия „Контраст", ул. „Цар Самуил" № 49
Изложбата ще продължи до 4 февруари 2020

More from View Sofia

Корени – 16 съвременни скулптори за Галин Малакчиев

Events преди 2 години

Участници: Боряна Петкова, Валентина Шарра, Венцислав Занков, Георги Донов, Емил Бачийски, Кирил Кузманов, Косьо Минчев, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Невена Екимова, Орлин Иванов, Панчо Куртев, Рафаил Георгиев – Рафо, Симеон Симеонов, Стефан Коцев и Стоян Дечев Куратори: Надежда Джакова и Таня Станева

Профил/Анфас: Гергана Мудова/MUSIZ

All About Life преди 4 години

Една супер изложба в София и един супер разговор по повод нея, с организатора, разбира се... Гати!   

Галерия Дечко Узунов представя изложба на Елза Гоева

Events преди 4 години

Аз съм човек на бързите изпълнения, не мога дългосрочно и на пластове да работя. Почти наведнъж или най-много на два пъти правя една работа. Елза Гоева