Десертът (с черешката на тортата) въплъщава идеята за празненство, ритуал, психологически портрет, но заедно с това и идеята за общност и художествен живот. Това е третият и последен етап от дългогодишен проект, поредица от видео произведения, започнал преди повече от двайсет години - "Топлата супа и моята домашна общност", 1998 и "Основното ястие", 2007.
Създаването на финалната и най-тържествена част протича като пърформанс, в който 31 поканени от автора художници и куратори, едни от най-разпознаваемите лица на професионалната ни общност, споделят празнична и лека по характер трапеза - елегантен десерт. Действието е филмирано със специално изградени за това декор и снимачен сет, а публиката наблюдава процеса на живо, без да участва в него.
Изяждането на различни видове торти и сладкиши се превръща в основно сюжетно действие във видеото. То е съчетано с мейкинга като основа на всеки художествен проект, обикновено не попадащ в полезрението на зрителя. Сложността на правенето, на режисирането и работата с участниците в кадър е нещо като "открит урок" по съвместното съществуване на разнообразни характери. Десертът може да е индивидуално удоволствие, но може и да е споделен малък празник. И всеки може да почувства себе си като "черешката на тортата".
За разлика от сниманите в студио по-ранни работи, последната част от трилогията е публична, в много по-голям мащаб, продължителност и поканени участници. Може да се каже, че тя отразява по-скоро романтичната представа за нашето художествено съвремие, защото включва твърде много радост, цветове, форми и вкусове, и колеги от различни поколения, кръгове и интереси.
Видеоинсталацията е изградена от 3 отделни, синхронизирани прожекции с общ звуков дизайн, композиран от Милен Апостолов. Трите гледни точки от различните камери създават усещането на споделеното пространство - "общата трапеза", на която ние сядаме и общуваме. Хората рядко осъзнават, че извършването на определени прости действия в ежедневието до голяма степен разгръща характерите и навиците им и затова работата залага на въздействието на видео портрета. Той представя човешкия образ от две страни – вътрешната и външната, лицето и гърба, видимата и невидимата. Това ни помага да го разберем по-добре, да го огледаме отвсякъде. Десертът е само събирателният образ, синтезиращ професионалната и личната суета, и тази ирония в изкушението да "подсладиш" никога не засищащото професионалния глад "кариерно" ядене.
Идеята е фокусирана върху нашето художествено съвремие. Да се усети разширяването на сцената и да се демонстрира живата приемственост и развитие на връзките между професионалистите от различни поколения и кръгове, които имат споделени интереси. Чрез режисирането на визуалните похвати, чрез манипулацията на образите във времето и средствата на видеомонтажа работата залага и на задължителната самоирония и ирония към професионалната общност - илюзиите за самодостатъчност и усещането за пълноценност, присъстващи едновременно с постоянното недоволство и търсенето на външна оценка; чувството, че нещо така и не се е развило по начина, мечтан от нейните участници.
