Следва

Летопис на смутното време: Voin de Voin

Летопис на смутното време: Мила Искренова

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Interviews преди 4 години

"Балетна педагогика и режисура" вероятно звучи стриктно до мозъка на костите, но също толкова изтънчено. Завършилата тази специалност дама е фин човек, изкусно артистичен и сдържано прям, и е хореограф на балет "Арабеск", позиция, която дава, задължава, радва, блазни и възбужда интерес и, поне при нас, изисква и получава респект. Награждавана е с куп национални и международни награди, автор е на балетни постановки и работи предимно в областта на модерния танцов театър, Мила Искренова - говорила ни е за Любов, днес ни говори за Вируса на любовта...

Вирусът на любовта

Дни наред се събуждам с чувството, че продължавам да сънувам. Навън грее слънце, пеят птици, а в главата ми стои ситуация, която прилича на кошмар. Искам да се събудя, но повече от това не мога. А дали наистина не мога?

Родителите ми са преживели не малко тежки ситуации – дядовците и бабите ми са видели две световни войни, бомбардировки, глад, мизерия, обувки от картон, болести и епидемии... Разказвали са ми за това, като за нещо страшно, от което Слава Богу! са оцелели. Моето поколение също мина през някои тежки моменти - смяна на системи, рухване на един обществено-политически организъм, който повлече след себе си драматични последици. Но никога пред нас не е заставал с такава категоричност въпросът за "живота и смъртта" и то в такъв огромен мащаб. Този въпрос, с който всеки живее, но осзънава само когато се срещне с него очи в очи...

Когато разбрах за случващото се в Италия, реакцията ми беше напълно неконтролеруема – разтресох се от ужас и безмерна тъга, от чувсво на обреченост. Но след първия шок започнах да се намествам спрямо събитията. Съзнанието ми започна да работи на много по-високи обороти, като че ли извършва някакъв качествен скок, за да преодолее изпитанието. Започнах да се питам какъв е смисълът от това, което преживяваме, защото съм убедена, че всичко което ни се случва, съдържа някакъв скрит смисъл, който цели нашето развитие – зная това от личен опит.

В тези дни на стресова динамика; дни, в които се опознаваме отново, ще си дадем сметка за истински важните неща за нас - за нещата, без които не можем. И ето че направих кратък обзор на моите екзистенциално важни неща.

Първо: Хората
Хората като физика и психика, защото едното не може без другото. Хората като биологичен вид. Хората, които единствени са спосбни да мислят, да чувстват, да вярват, да мечтаят и да се надяват. Хората, които единствени за способни да създават нещо за другите. Хората, които осмислят съществуването на света.

Второ: Изкуството
Разбира се, едно от най-висшите проявления на човешкото в човека е изкуството, защото само човекът е надарен с въображение. "Само човекът е способен да види в камъка нещо повече" – цитирам по памет Ортега и Гасет. Тази способност на човека да дематериализира света се изразява най-директно в изкуството и стои в основата на културата въобще. В дни на стагнация, в дни на ограничения от всякакъв вид, е неизбежно материалното да вземе връх над духовните интереси. Но смисълът да преодолеем една криза е опазването на културата и това може да стане само чрез културното ниво, на което се намираме. Духовните практики и дисциплината на духа могат да бъдат основните ни защитни сили.

Трето: Любовта
Колко банално, нали? Любовта е непреодолима сила. В подобна ситуация ние ще я преосмислим и преоткрием. Всеки ден я откривам в редица дребни детайли и постъпки на хората около мен. Тя също е подложена на риск, защото страхът ражда агресия. Но любовта може да ни опази да пропаднем в обятията на страха и да ни държи на нивото на ситуацията.

И да се окаже фатално заразени от вируса на любовта.

И четвърто: Мечтите
Каквото и да става трябва да опазим мечтите си. Чрез тях, със силата на съзнанието можем да прехвърлим спасителен мост към бъдещето. Можем да мечтаем , да създаваме образи, към които да се стремим.... И аз съм сигурна, че нашите прекрасни мечти ще се сбъднат, защото Вселената неизбежно ще ги отрази.


А това са автопортрети, които рисувам сега, под карантината, по една снимка от интервю за View Sofia. / Мила Искренова от Facebook


Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов
Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов
Летопис на смутното време: Мария Касимова-Моасе
Летопис на смутното време: Палми Ранчев
Летопис на смутното време: Кристин Илиева
Летопис на смутното време: Мариан Башур
Летопис на смутното време: Александър Дурчев


Из "Летопис на смутното време", романът на страхотната Вера Мутафчиева от 1965-66, чието заглавие взимаме назаем за тази поредица на View Sofia:

"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."

"Но аз си викам пък: дали винаги мисълта води движението? Дали не се случва и така, че самото движение да принуди хората към мисъл?"

"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."

More from View Sofia

Летопис на смутното време: Александър Дурчев

Interviews преди 4 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

More Interviews