Летопис на смутното време: Voin de Voin
  •  

Летопис на смутното време: Voin de Voin

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Voin de Voin е базиран в София артист в областта на визуалните изкуства и пърформансите. Ръководи Æther Art Space, София, и "посестримото" му пространство в Хага, Нидерландия, заедно с колегата си Мари Чивиков. Воин е организатор на Sofia Art Week; към момента е контрибутор към Schloss Solitude Akademie, Щутгарт, където - съвмествно с Swimming Pool и Radar Sofia - работят по обменна програма между Solitude Academy и България.

Празната черупка

Има много какво да бъде казано за настоящето, но откъде да започнем - това е трудната част. Кога нещата се обърнаха така, че цивилизацията ни да започне регресивно движение? Кога и как решихме, че технологията може да измести духовността? Да изпращаме електронни съобщения вместо да вярваме в силата на духа? Връзка, загубена някъде по пътя между разделението на света, колонизацията, капитализма и новия световен ред. Защо спряхме да виждаме и да бъдем част от природата? Вместо да бъдем едно цяло, една човешка раса, продължихме да преследваме материалното, заменихме ценностите си за злато, причинихме разруха и се превърнахме в заплаха за самите себе си. Време е да видим и осъзнаем веднъж завинаги, че природата е най-висшата форма на технология.

Чрез технологията, ние единствено правим репродукция на човешката психика - като реплика на биологичните и душевните процеси, по които разсъждаваме, създаване, съществуваме. И сега, в условията на една пандемия, вирусът се превръща в символ, инфектирайки не само психиката - поразявайки и ума.

Наблюдавам този глобален феномен, под "феномен" разбирам всичко, което се надига, оживява и има някакъв ефект. Не съществуват съвпадения - този момент на разрастващ се феномен в същината си е зов за устойчивост. Всеки феномен само по себе си е свързан с друг.

Време е да преосмислим не само човешкото положение, накъде сме се запътили, как се отнасяме един към друг, но и да видим природата като елемент на живота. Да отворим сетивата си и да усвоим качества и начини за комуникация, евентуално да открием нови и по-ефективни начини от вече установените за "реставрация" на социално дистанциране; да си припомним комуникативни умения, загубени отдавна и изкарани от употреба - телепатия, вибрации, честоти и вълни. Вирусът е тук, за да ни припомни - не само за хуманността, но и за духовността. За недоразвитата сила на съзнанието, която, вместо равенство, грижа и любов, причинява терор, войни, смърт и разруха. Разделихме феномена на живота от това, че сме живи - вероятно несъзнателно, но то е факт и сега търпим последствията.

Себеизвисяването, себеосъзнаването и израстването са процеси, които могат да бъдат развивани не само от гледна точка на егото, какъвто е насаденият от западняците метод на индивидуалиста. Едно цяло не може да бъде разделено на две. Това е изводът. Нещата в това измерение са взаимосвързани и съществуващи благодарение едно на друго. Това е призив за автентичност - какво имам предвид: човешкото същество да има възможност да се свързва и изразява емоциите си по всяко време така, че свободата да се превърне в неразделна част от съществата си.

Преди 2500 години Буда учи, че трябва да съзерцаваме взаимозависимите връзки, съпътстващи всеки един момент, когато например виждаме листо или капка дъжд.

Медитацията е нужна при всякакви условия - близки и далечни.

Раждането и смъртта на всеки феномен са свързани с раждането и смъртта на друг. Един се състои от множество - и множеството се състои от този един. Без единия не може да има множество и без множеството не може да съществува един.

От био-социална перспектива, болестта сама по себе си не е единица. Тя е манифест на човешкия живот и социалната му среда в този контекст. Точно както психологичният свят не може да бъде разделен от физичния, психичният и психологичният не могат да бъдат разделени от индивидуалните или груповите условия, връзки и съществуване - оттам следва, че болестта е следствие от културата, в която живеем.

Ние сме био-психо-социални същества, но също и духовни. Духовни, в смисъл на притежатели на нещо повече от малко его, на което много от нас се крепят; его, което управлява много от нас и съответно голяма част от обществото.

Вирусът не е зов за смъртност, вирусът е призив за изцеление. За скоростно заличаване на експлоатационните методи на капитализма; за изчезването на фашистките прийоми на стратегиите за контрол над обществеността.

Той е възможност за всеки един от нас да разпознае и опознае себе си и останалите духовни същества около себе си. Отнася се до изправянето пред колективната, световната травма, натрупана с времето и готова да навлезе във фазата на своето изцеление - духовното измерение, като глобален взаимосвързан начин за грижа и усещане за света.


Voin de Voin is Sofia based artist working in the field of visual arts and performance. He is running Æther Art Space in Sofia, and a sibling space Æther Haga in the Netherlands, together with Marie Civikov. He is the organiser of Sofia Art Week. Currently he is fellow at the Schloss Solitude Akademie in Stuttgart, Germany, where he together with Swimming Pool projects and Radar Sofia are starting an exchange program and fellowship between Solitude Academy and Bulgaria as their Eastern European Art and Research network partners.

The Empty shell

There is a lot to say about the present, but where to begin is the difficult point.When things turned, that we started a civilisation to regress?

How did we get mislead that technology could replace spirituality? Sending electronic messages instead believing in in the power of the mind?A connection somewhere lost along the way , between the separation of the world, colonisation, capitalism and new world orders.

Why did we stop seeing and being part of nature, rather as an external entity, the human race, continuing digging for gold, replacing inner values with materiality, causing destruction and finally-a tread to themselves alone? It is time to see and realise once and for all that nature is the ultimate technology.

We reproduce the human psychic in technology -like replicas to biological and mental processes-about the way we are thinking, creating thinking systems and here now, in the time of pandemia, the virus becomes also a symbolic matter, infecting not only our physical body, but also pierces the mind.

I look at this event as global phenomena, and “phenomena” in here I use the term, to describe anything that arouses, comes to life, causing an effect.

There is no coincide in time here, this moment of interdependent co-rising of phenomena is indeed a call for consciousness. Every phenomena is in co-rising relation to any other phenomena. To re-think not only the human condition, where are we heading to, how do we treat one another, but to consider nature as the primary element for life. To open up and foresee qualities and ways of connecting between us, perhaps find new more effective ways than the already established renovation of “social distancing” that has taken place and now confirmed.Recall communication skills long lost, and not in practice-perhaps telepathy, vibrations of the heart, frequencies and brain waves. The virus is here to remind us -not about humanity, but about spirituality.

About the unrealised power of the mind, that instead of equality , care and love, have caused only terror, wars, death and destruction. We separated the phenomena of life of being alive, perhaps unconsciously, but in terms -that will have consequences.

Separating the subject from itself, replaced by the Ego.The self elevation, realisation and growth, is a process that can be looked and developed not only from the stand point of the ego, that the western imposed method of the individualist society has settled.That fulfilment has called for nothing else.

You cant separate anything from anything else.That is the point.Thing in this dimension are inter connected-co-existing.It is a alarm call for authenticity, and what i mean here, is the human being to be able to be connected to feel and express its emotions at any time, so freedom will become again a part of our fragmented selves.

Some 2500 years ago Buddha has thought-Contemplate the nature of interdependent co-rising during every moment, when u look at a leaf or a raindrop.

Meditate on all the conditions-near and distant.

Of the contributed to the presence of that leaf or raindrop. The birth and death of any phenomena are connected to the birth and death of all other phenomena. The one contains the many-and the many contains the one. Without can not be the many and without the many can not be the one.

From bio social perspective-illness/disease is not an entity in itself. It ’s manifestation of person’s life and its social environment in certain context.

As the phycological can not be separated by the physical, and physical and psychological can not be separated by the individual’s or the groups social conditions, connections and existence, and is therefore a consequence from the culture we live in.

We are bio psycho-social, but also spiritual creatures. Spiritual-there meaning that there is more to us than just the beholders of a little ego, that many of us are hanging onto, the ego that rules most of us, and the ones who rule this particular society. The virus is calling not for death, the virus is calling for healing. For fast erasure of the capitalist exploitation mechanisms, the disappearance of the fascist ways of society control strategies.

It is an opportunity to all of us, to recognise oneself and the other as spiritual beings.

It is about facing a collective world trauma, accumulated and enter the stage of healing - the spiritual dimension, as a global inter-connected way of caring for and feeling the world.


Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов
Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.