Гледката от прозореца в кухнята на Клаудия Шифър е панорамна и много зелена. Полето следва поле, а в далечината се улавят светлините на малко градче. Това е по-малко лъскавата част на Оксфордшир, далеч от района на Котсулдс, доминиран предимно от безупречни Range Rover-и и частни клубове. Това е мястото, където фермерите все още лично стопанисват земите си, а кръчмите са недокоснати от Farrow & Ball, скъпия английски латекс. Като цяло това не е място, на което човек би очаквал да открие световноизвестен супермодел, вперил поглед в пасторалния пейзаж, навръх 50-ия си рожден ден.
И все пак, Клаудия Шифър никога не е била като всеки друг супермодел. Тя е по-тиха, по-сериозна, по-праволинейна. Около нея винаги струи усещането, че е там, където е, заради работата, не за шоуто. Клаудия винаги се отличава с начина, по който стъпва по червения килим и по правило не движи с рок звезди. Изтеглете клипове, проследете я в интернет, попитайте наоколо... ще ви е трудно да намерите и един кадър на Клаудия Шифър, седнала в скута на прочут мъж, кикотейки се над бутилка Болинджър.
Клаудия Шифър е една от най-известните жени на земята през 90-те. Супермодел, част от феноменално мощния екип от красавици, завладели модните подиуми в онова невероятно десетилетие, тя е във всяка луксозна рекламна кампания, защото може да продаде всичко на всеки. Супермодел... днес терминът се е е поизменил от първоначалното си значение, но, наистина, ако искаме да сме напълно честни, имаше само пет такива: Линда, Кристи, Синди, Наоми и Клаудия.
Art Act: Питър Линдберг, черно-белият ловец на души
"Никога не съм имала желанието да бъда в светлината на прожекторите", казва тя, докато се настанява на износен кожен стол във всекидневната на дома й, която прилича на художествена галерия. Февруарска сутрин е, с много чисто небе. Слънцето се изсипва през прозорците, самотна котка се придвижва, мъркайки, от стая в стая. Изкуство виси на всяка стена, на масичката за кафе се забелязва "несъвместима" кутия Quality Street, шоколадови бонбони в разноцветни хартийки.
"Когато започнах да се занимавам с моделство, не ходех по агенциите с амбицията: "Искам да бъда модел." И никога не съм гледала на този бизнес с мисълта да стана известна. Нагласата ми по-скоро беше: "Искам да съм най-добрата в това."
Историята как Клаудия е "забелязана" на 17 в нощен клуб в Дюселдорф е легенда. Тя е висока, с омайна, много светло руса коса, но поради високия си ръст изглежда леко непохватна. Дупето й "стърчи назад". Тя е, според историята, придружена от далеч по-привлекателна приятелка, но Шифър е моделът, който взима акъла на модния скаут. На другия ден госпожицата сключва сделка с родителите си: ще отложи временно дипломирането си по право и ученето на френски, докато се опитва да пробие като модел, но ще се върне у дома, ако не се получи.
През 1989 година кампания на Guess, заснета от Елън фон Унверт, я изстрелва в окото на световния моден ураган. Тя е супер сочна, напомня много на младата Бардо - снимката й е на стената до леглото на всеки юноша, от Инсбрук до Айдахо. След първата стъпка, вярно, с изключителен размах, кариерата на младата немкиня придобива невиждани размери. Целият свят я разпознава, нарича я по първо име, докато тя непрестанно открива и закрива модни дефилета, ревюта, презентации, става муза на Лагерфелд, синоним на от-кутюр... Клаудия обаче съумява да се нагоди към този изумителен триумф, не е характер, който да се поддаде на славата и да пропадне, борбена, трудолюбива, силна е, умее да владее живота си под гигантската лупа на публиката. Зодията й, Дева, вероятно е добър съюзник в това "изпитание".
30 години, след като прочутите момичета, наречени Супермоделите на 90-те, владеят диханието на индустрията, имената, енергията и невероятния им чар продължават да са осезаеми в модата, като конфети върху маса, следа от най-якото парти в света.
Истории от живота: Наоми The Original Supermodel
Шифър ще навърши 50 тази година, на 25-ти август. Петдесет! Не е за вярване, нали? Доскоро 50 беше моментът, в който светът спира да ти обръща внимание, сякаш прекрачваш прага на старостта. Вече не е. Примерите са безброй...
Шифър е ярък белег на тази прекрасна еволюция - опитът и възрастта й са предимство, тя е зряла и прекрасна, атрактивна, жизнена и мъдра. Продължава да е лице на десетки рекламни кампании (три десетилетия по-късно тя още е лице на Шанел - този път на часовниците J12), папарашки фотоапарати все още "тръпнат" в ръцете на притежателите си, голямата й красота е все още там. По-малко скоклива е, със сигурност. Вместо това красотата й е сякаш опакована в скъп съд, патиниран от времето и опитa, придавайки й още и още качества. Не пие почти никакъв алкохол, определя се като "зависима от захар", което не й пречи в последните месеци да не хапва и грам. Има куп домашни любимци, минали и настоящи, с имената Роло, Смарти, Милка. Почти не прави упражнения, малко тенис с приятели, разходка на кучетата, горе-долу това е всичко.
На въпроса дали е по-трудно да остаряваш, след като цял живот красотата дефинира същността ти, тя се усмихва.
"През живота си съм получавала много прекрасни комплименти. В един момент просто минаваш на друго ниво и продължаваш нататък. Няма нужда да бъдеш определян като красив през целия си живот. Приятен спомен е, но сега е ред на следващите поколения, ти си имал своето време. За мен това е напълно естествено... да предам нататък, без да изпитвам ненавист или ревност. Всъщност, не мога да се сетя за нещо по-ужасно от това в момента да чуя: "имаме вълшебно хапче, което ще направи така, че да изглеждаш пак на 20."
Животът й в момента е пълен, макар и по-малко напрегнат. Омъжена е за режисьора Матю Вон, като двамата прекарват времето в стройни ангажименти (имат три деца, за които не се знае нищо, до такава степен родителите държат на неприкосновеността) около дома им, ситуиран в Оксфордшир и луксозното бунгало в стил Тюдор, разположено в гористите гънки на Съфолк. Тя работи много, често зад кулисите, по различни творчески проекти. Предстои й да пусне колекция от суичъри, пуловери и тениски, съвместно с марката Être Cécile, както и колаборация с португалската керамична компания Bordallo Pinheiro, базирана на любовта на Клаудия към природата, към облаците и пеперудите. Тя е и един от изпълнителните продуценти, нещо, за което малцина знаят, на филмите Rocketman и Kingsman.
Клаудия Шифър и порасналата Клементин в супера - извънредно рядка среща с обективите
Да се вземе интервю на място в дома й е рядкост, главно защото госпожа Шифър вече не приема оферти да снима за списания. Не й е необходимо. Вече го е правила за всички. И все пак й харесва поканата да демонстрира върху себе си дрехите, с които я разпознаваме от десетилетия насам - бебешко розовият пуловер Versace, който стои върху кожата свежо и почти ароматно, като облаче скъпа пудра; туиденото сако с цвят на захар от Chanel и съответстващия му сутиен; златната прозрачна рокля от ламе, която облича през 2017-та на ревюто на Versace, организирано в памет на Джани. Повечето от дрехите в кадрите тук са от собствения й гардероб - огромен, пълен с различни цветови гами, които толкова точно ни напомнят за супермоделските й дни. Да, животът на Клаудия Шифър в този момент е... точно такъв, какъвто винаги е искала да бъде.
"В сравнение с останалите момичета, аз бях доста различна, не говорех много. На работа, в студиото, всички говореха безспир, всичко беше лудо. Може би колегите ми тогава са си мислели, че съм твърде арогантна... или пък студена, и често допускаха: "На нея не й е интересно" или пък "Тя не иска да комуникира с нас."
"Нервите преди дефиле буквално се късат. Аз се отпусках чак когато всичко свършеше и можехме да празнуваме, но не и преди това. Тормозеше ме да се добера до мястото на ревюто, специално трябваше да се приканвам всеки път. Но се научих. Изведнъж просто бях попаднала в този свят... казах си: "затвори очи и скачай".
И тя наистина скача, в този свят, наказващ и възнаградяващ.
"Беше ненормално... да си нещо като рок звезда. Не можеш да се качиш в колата си, без да те обгради тълпа от хора. Хората пробиваха дупки в тентите на ревютата, само и само да ни снимат. Имахме строга охрана преди и след всяко шоу. На охраната й беше наредено да пази дори бельото ми, казва тя. Докато дефилирах, някой все беше успял да се промъгне и да си вземе, я сутиен, я чорапогащник."
От разговора с Клаудия оставаш с усещането, че, докато всички са живели през 90-те, тя е работела, почти само това. "Помня един ден, седях до Люк Бесон в полет в първа класа. Обожавах всичките му филми, но си помислих, бе: О не! Срамът ми проработи и реших, че е по-добре да се престоря на заспала, за да не се налага да говоря с него. В цялата върволица от хора беше и Майкъл Дж. Фокс, когото смятам за абсолютно невероятен. Сблъсках се с него някъде и дори не можах да изрека Здрасти. Той поиска да работим заедно върху телевизионен сериал, но отказах. Беше ми твърде много!"
Има и много други възможности, които Клаудия предпочита да пропусне в живота си. "Хората принципно те заливат със какво ли не. Особено в Шанел. Карл Лагерфелд казваше: "Слез до бутика и си вземи каквото искаш, може да вземеш и цялата колекция, все тая." Докато други се възползваха от това, аз така и не можех. Има един лимит, когато някой ти каже "Вземи каквото искаш", не трябва да взимаш буквално всичко. Веднъж Ермес предложиха да кръстят чанта на мое име и веднага си казах: Не! Не мога да се сетя защо..."
В чест на Карл: Шифър на корица на Vogue
Разбира се, имаше и свобода! 90-тарско видео, което в момента е културна реликва, както за Джордж Майкъл, така и за супермоделите, които му припяват: Линда, Кристи, Наоми, Синди и Татяна Патиц.
Смее се: "ох, видеото на Джордж Майкъл, в което участваха всички... Тогава работех с много висококачествени марки и си помислих: това не се връзва. Беше глупаво, но пък си беше някакава пауза, някакъв въздух."
Всичко това може да означава, че германката има натюрела на училищна отличничка, но не е така. Шифър е усмихната, забавна, приятна за общуване. Топлината й не се усеща веднага, но стопля с времето, като фурна.
"Мисля, че точният израз беше: "Тя е много професионална", споделя за репутацията си тогава. "Аз отивах, вършех си работата и си тръгвах с бърз ход. Постоянно имаше вечерни партита, но аз винаги бях с идеята за успех и затова не си позволявах да се мотая. Затова много рядко чувах "Хайде да пием по едно" след ревютата. Аз бих казала на по-младите модели, в крайна сметка това е работа, не го смесвайте с други сфери. Разбира се, понякога няма как да го избегнем."
Шифър е изключително сериозна, когато се говори за мода. Признава, че е пощадена от каквато и да е форма на сексуална агресия по онова време, просто заплахите са идвали в други сфери.
"Виждала съм го и не е приятно. Не говоря за сексуалната тема конкретно, а като цяло за тормоза и експерименти от позиция на силата, които са абсурдни. Или искането на неща, които не ти трябват. Виждала съм това неведнъж и направих така, че да не работя с такива хора отново. И не съм."
Не цитира имена, а само: "Понякога те не са добри хора, но в същото време снимките им са много добри, следователно трябва да потърсим компромис. Това е част от живота..."
Клаудия се гордее от това как супермоделите бойкотираха хората от индустрията, които играят несправедливо. "Имаше другарство в тези среди. Ако някой имаше кофти случка или ако усетеше, че е третиран неправилно, си звъняхме и си го разказвахме. Вярвахме, че заедно сме силни и можем да променим нещата, които не бяха ок. И действително променихме някои неща."
Често при звезди, които не са свикнали да са известни още от деца, се среща нежелание да се връщат към миналото. Чувстват се отдалечени от него, сякаш не ги засяга. Не и Шифър. Тя няма проблем с миналото си, вкл. дните като супермодел, изпитва към тях привързаност, каквато изпитваме към приятни отминали дни, които просто са се случили, а не са ни дефинирали.
Когато се разделяме, пита с какво се занимава мъжът ми, отговорих, че е писател. Тя се усмихна, направи кратка пауза и каза: "За мен да бъдеш писател е най-хубавата работа на света. Известен си с името си, не с това как изглеждаш. И можеш да имаш личен живот, наред с цялата слава от името си. И може да правиш това, което обичаш, където и да се намираш. Може да поработваш малко и работата ти да говори вместо теб."
Клаудия остава в приказния си дом, в спокойствието на своето "всичко". И надали някога ще разбере какво е означавала за нас, за всички момичета и жени, боготворили я с години. Но не изглежда и да има нужда да го знае, Кладия е различна вселена, жена с голямо Ж.
Оригинално материалът е публикуван в мартенския брой на ELLE UK.
More from View Sofia
8 от най-иконичните визии на Карла Бруни
Един НЕтипичен модел, една НЕтипична първа дама
Клаудия Шифър ЗАВИНАГИ!
Повече от 20 години след появата на уникалната рекламна кампания на GUESS, заснета от Ellen Von Unwerth, лентата сякаш се връща назад...
"Технологичният" кошмар на всеки родител: Наталия Водянова за разликата в поколенията
Водянова рядко споделя кадри на децата си със своите последователи в социалните мрежи, но...