Какво си представяш, когато чуеш за музей, в който се съхранява съвременно изкуство. Ами, разбира се, че в никакъв случай не прилича на музей. Поне не и в класическия му вариант.
Нашият редактор от Ню Йорк Ани Коджабашева ше ти разкаже за едно много различно от стереотипните арт пространства място, което побира мащабните идеи на десетки съвременни творци.
И тъй като у нас подобни места все още няма в изобилие, не и в тези размери, една разходка из нюйоркска галерия ще те пренесе в света на неограничените възможности.
Някои от най-интересните места в Ню Йорк всъщност се намират извън самия метрополис.
Трябва ти около час и половина да стигнеш от Grand Central Station в Манхатън до градчето Бийкън в долината на реката Хъдзън. Железопътната линия минава успоредно на реката (която е широка колкото Дунав). Гледката бързо се сменя - на мястото на небостъргачи, цимент, дим и задръствания се появяват чайки, гори, лодки и малки градчета. Местността изглежда тиха, спокойна и като цяло маловажна.
Всяка седмица обаче десетки хора изминават този път, за да стигнат до Dia: Beacon и да видят една от най-добрите колекции на съвременно изкуство изобщо.
Този странен музей се намира на 5 минути пеша от мъничката гара Бийкън. Близо е до реката, в подножието на покрити със зелена гора хълмове. Ниската и широка тухлена сграда е всъщност бивша фабрика за опаковки за бисквити.
В момента, в който влезеш вътре, става ясно защо фондацията Диа е предпочела това самотно място, за да изложи колекцията си. Просто защото е огромно. 240 000 квадратни фута – смятай колко е това в кв. м., ако знаеш как. Вътре в на пръв поглед невзрачната тухлена сграда се отваря гигантско светло пространство, където могат да се поместят творби от почти всякакви мащаби.
Няколко думи за това що е то Dia. Както казва Сара Башелие, директор на отдел „Обучение” в музея, тази фондация е „мафията в света на изкуството”.
През 60-те и 70-те години Dia си поставя за цел да финансира най-шантавите, мащабни и невъзможни за изпълнение арт начинания. Сред проектите, изцяло спонсорирани от Dia, е например The Lightning Field на Walter de Maria - 400 метални пръта, високи над 6 метра, поставени в далечна пустиня в Ню Мексико.
При буря става страхотно зрелище. Виждаш за какво става въпрос – хората от Dia правят възможно такова изкуство, каквото никой преди не е предполагал, че изобщо може да има.
Музеят в Бийкън е най-новото творение на фондацията – отворен е през 2003 г. Творбите вътре датират от 60-те години до наши дни. Изложени са скулптури и инсталации, които изискват повече пространство и не могат да се поместят в обикновен музей. Дори и уж „обикновените” картини тук са малко по-особени… Творбата Shadows („Сенки”) на Анди Уорхол например се състои от 102 отделни платна и сама по себе си заема една огромна зала.
Бившето ж.п. депо в приземния етаж на сградата също е заето от една-единствена грамадна творба. Torqued Ellipses („Усукани елипси”) на Richard Serra представлява 4 стоманени конструкции, всяка от които е голяма колкото хола ти.
Посетителите могат да се разхождат вътре из тях. Две от четирите обли ограждения, от които се състои творбата, са усукани навътре като спирала, едно е празно, а едно помества в себе си по-малки концентрични елипси. Тези неща създават страхотни звукови ефекти (понякога тук се организират концерти). Стоманата, от която са направени елипсите, не е равна, а сякаш се нагъва, издува люлее. Както ми каза веднъж едно 12-годишно момченце: „Сякаш някой променя гравитацията и сме в космоса!”
Друг от представените в музея творци, Dan Flavin, прави скулптури от светлина. Вместо с камък или бронз, той работи единствено с тръбни флуоресцентни лампи. Отредената за него зала грее в ярка лилава светлина. Лекото жужене от всички тези лампи създава особено вълнение.
Всички творби в музея са странни, неочаквани и зрелищни. А освен това и са заредени с различни значения. Първо, Dia: Beacon показва на практика, че има много начини да се прави изкуство.
Няма нужда да е картина на стената или скулптура на пиедестал – творецът е свободен да си представя свободни конструкции в пространството.
Второ, тези творби са специфични с това, че не могат да се купуват и продават.
Изкуството на Dia е повече от търговски артикул или скъп предмет. Всяка разходка из музея в Бийкън представлява специално изживяване, което не може да се купи и да се пренесе другаде.
Dia: Beacon е важна част от тенденцията изкуството да се изнася извън традиционните музеи (онези тежки сгради с много колони и статуи на гръцки богини). Изведнъж фантастични творби се появяват на разни странни места, както например стана в бившия индустриален квартал на Милано.
И в София също – Dia: Beacon някак си напомня на новото ни арт пространство, The Fridge.
Влаковете от Ню Йорк Сити до Бийкън са на всеки час. Полетите до Ню Йорк – всеки ден. Струва си да се отбиеш от пътя, за да откриеш това тайно място.
www.diabeacon.org
