Кореспонденцията на един от най-обичаните в света художници Винсент ван Гог излиза отново на български в луксозно издание и с нов подбор. Безценният том „Завинаги твой, Винсент" събира най-значимите му писма до Тео – неговия по-малък брат. В този епистоларен шедьовър възприеманият от мнозина за луд гений художник се разкрива чрез собствения си глас като дълбоко чувствителен и раним човек, смел мечтател и състрадателен хуманитарист.
Първият и единствен превод у нас на писмата е на Никола Георгиев от 1967 година. Издателство „Кръг" използва текста, който е редактиран и датиран изцяло наново според последните проучвания на десетки специалисти от Музея „Ван Гог" в Амстердам. Тъй като преводът е направен по двутомника Als Mensch unter Menschen от 1959 г. на издателство „Хеншелферлаг-Берлин", се наложи много от писмата да бъдат преподредени, за да бъде хронологията им по-точна. Новото издание е придружено и от просторен уводен текст, посветен на живота и творчеството на Ван Гог. Текстът е обогатен и от подробни бележки под линия, които осветляват неясни досега моменти от писмата и хора, с които е свързана съдбата на Ван Гог. Цялото художествено оформление на „Завинаги твой, Винсент" включва и част от рисунките на прочутия нидерландец и е дело на младата художничка Весела Карапетрова.
От краткия 37-годишен живот на Ван Гог са запазени 820 писма, от които 659 са адресирани до неговия по-малък брат. Това забележително наследство проследява пътя на художника през четири европейски страни към най-висшата цел, изискваща могъщо усърдие – себедоказването. Особата на Ван Гог е обвита в митове и легенди. До днес биографи, учени и лекари се опитват да разгадаят неговата душевност и неговата болест, която в крайна сметка го довежда до самоубийство. Истината е, че част от отговора на „загадката Ван Гог" дава самият той в писмата си.
Бавно и постепенно чрез мъдро и пламенно слово той се показва пред читателя като съзерцателна и дълбокомислеща натура. Сборникът хвърля светлина върху нереализираните религиозни търсения на художника преди да реши да се посвети на изкуството. Сам Ван Гог описва болезнените си любовни разочарования, оставили неизлечим отпечатък в ранната му възраст, разбиранията си за жените и семейния живот. Писмата му са бурен мемоар за сблъсъка на неукротимия човешки дух с консервативното общество и начинът, по който то го смачква.
Кореспонденцията разкрива творческия процес на Винсент, както подписва картините си, аскетичния му начин на живот и самобичуването, на което се подлага, когато не е удовлетворен своята работа. На Тео художникът споделя мнения за други артисти, особено за Пол Гоген, ключова фигура в последните му дни, когато Ван Гог е разяждан от психически сривове. Тези пристъпи са обект на много тълкувания, но най-точното им описание прави самият художник в писмата до брат си.
Писмата на Ван Гог са спечелили много овации за своите литературни качества през годините от първото си издаване през 1914-1915 година насам. Интересът към тях не стихва и те са публикувани в много издания с различен подбор. Освен всичко, епистоларното творчество на художника потапя читателя в бавното живеене от края на XIX век, време съвсем различно от днес.
"Брюксел, понеделник, 1 ноември 1880
Работата с упражненията на Барг върви добре. Освен това тия дни нарисувах нещо, което ми отвори много работа, но се радвам, че го направих – един скелет с перо, и то доста голям, на пет листа хартия ингърс...
Виждаш, че работя доста упорито. Тия неща не са съвсем лесни и искат време, а и доста голямо търпение.
За да те допуснат в рисувалната академия, трябва да получиш разрешение от кмета и после да се запишеш. Още чакам отговор на молбата си...
Имам намерение да си набавя от тукашното ветеринарно училище анатомични изображения на кон, крава, овца и други и да ги копирам както анатомията на човека.
Има някои закони за пропорциите и перспективата, за светлината и сянката, които трябва да се знаят, за да можеш да нарисуваш каквото и да е. Нямаш ли тия знания, ще водиш вечна une lutte stérile* и никога не ще успееш да създадеш нещо...
Ако бях останал още месец в Кюм, момчето ми, щях да се поболея от мизерия. Само не си въобразявай, че тук живея в охолство, защото храната ми се състои главно от сух хляб, малко картофи и кестени, които тук се продават по уличните кьошета. Но сега ще имам сили да издържа, защото имам по-хубава стая и от време на време, когато мога, си позволявам по-сносно ядене в някоя гостилница. Но през тия кажи-речи две години в Боринаж изтърпях наистина твърде много. Никак не приличаше на увеселителна разходка.
Завърших най-малко една дузина рисунки, или по-точно скици с молив и перо, които, струва ми се, са вече малко по-добри."
*Безплодна борба
More from View Sofia
Потъваме. Можем ли да се спасим?
Канадският мултидисциплинарен артист Алън Лейк ще представи европейска премиера на своя провокативен спектакъл ПИСЪКЪТ НА МЕДУЗИТЕ на ONE DANCE WEEK 2020.
"Easy On Me" - чуйте новата балада на Адел, в която пее за развода си
Песента ще бъде част от последния албум на Адел, който ще бъде озаглавен „30“.
WIN IT: Писмата на Ван Гог, най-красивите някога
WIN IT!
