Следва

Свети Валентин в Старбъкс!

Зеленото е новото черно: Рада Бонева, low-waster и "овца в минал живот"

Един мил и личен разговор с Рада, aka Thrift Sheep, която отдавна познаваме, а сега още по-добре

All About Life преди 2 години

Онова далечно време (преди няма и две седмици), в което улиците на София бяха покрити с около петсантиметров пласт лед до последния квадратен сантиметър и пейзажът на града ни беше пингвински, поканихме симпатичната Рада Бонева на споделен zero-waste shopping, който съвсем скоро публикуваме в TikTok профила ни. Прекарахме страхотно време заедно с този разумен, спокоен и артистичен човек, клатушкайки се и носейки чанти, пълни с хубаво насипно кафе, шоколад без опаковка, ароматен наливен сапун и килограми овесени ядки и поговорихме за "невъзможността" на 0-waste философията, за семейството и дома на Рада, за миналите животи, овцете, модата, манталитета на българина да преизползва, специалната ни връзка с бурканите и още десетки много модерни, ценни и важни неща. Цялото интервю е надолу, продължаваме сагата в TikTok, където Р. Б. ни гостува цяла седмица >>> 

View Sofia: Здравей, Рада! Представи ни се!
Рада Бонева:
От София съм, на 26, завършила съм Класическата гимназия и след това "Международни отношения" в Софийския университет, но никак не се занимавам с това. Работя в неправителствения сектор с талантливи ученици, които се състезават на олимпиади по природни науки, което е много вдъхновяващо. Отделно от основната ми работа се занимавам с фрийленс проекти и вече пет години със собствения си блог и три с подкаста.

VS: За какво са блогът и подкастът?
Р. Б.:
Първоначалната идея на блога беше да говоря за second hand мода и да разчупвам стереотипи, затова се казва Thrift Sheep. Вярвам, че в България още има стереотипи по тези въпроси (преди години бяха повече и по-големи), сега думата "винтидж" се прокрадва и прави нещата да звучат по-окей. Както казва една моя приятелка - не разбирам защо хората са против втората употреба, при положение, че всеки втори има употребявано жилище и употребявана кола, всички износваме дрехи и преизползваме какво ли не. Всичко това е удължаване на потреблението, което е много ценно. 

VS: И как от second hand блог стана еко блог?
Р. Б.:
 Много бързо осъзнах, че не ме бива да се чекна по улиците и да позирам така, както правят фешън блогърите - това беше модерно тогава, да имаш моден блог. Тази среда просто ми е неестествена - не знам какво да правя с ръцете, с косата, с лицето си; да позираш е цял занаят, а аз не го владеех. Нещата се развиха съвсем естествено, защото, пазарувайки втора ръка всичко - дрехи, мебели, книги, музика - опазваш околната среда със своето неконсуматорство. И тук е възможна другата крайност, естествено, да се затрупваш с неща, но балансът се намира по-лесно, особено ако имаш личен стил. Впоследствие започнах да се интересувам как по друг начин мога да разширя нещата, които правя, и да съм по-природосъобразна.

VS: Сега само втора ръка ли пазаруваш?
Р. Б.: 
Не, но основно. Дънките ми, например, са от български бранд - Verychi. 

VS: Какво мислиш за 0-waste философията?
Р. Б.:
 Моята първоначална представа беше много грешна - мислех, че едва ли не трябва да ям банана с обелката, да не нося никакъв грим, да не произвеждам никакъв отпадък, и точно докато се лутах, основателката на 0-waste течението дойде в България, което е once in a lifetime, местата много бързо свършиха, но успях да се регистрирам, чиста случайност! Отидох сама, направих си селфи с нея. Беа Джонсън обикаля света и разпространява тази философия, много е готина, тя ме запали.

VS: Как изглеждаше твоето начало, обикновено навици не се създават лесно.
Р. Б.:
 Казах си, че ще пробвам Plastic Free July предизвикателството, но не за месец, а за две седмици и открих, че резонирам силно с този начин на живот. За да са устойчиви едни навици, те трябва да се случват постепенно, мотивацията не трае дълго. Много ми помогна и community-то, което вече беше изградено в България, защото моите близки и приятели не ме разбираха, а ако нямаш хора, с които да комуникираш, се имаш за луд и много бързо можеш да се откажеш. Това е хубавото на интернет, че лесно срещаш хора. 


Моят юли без пластмаса със Симона Стилиянова


VS: Какво те затруднява и какво те улеснява в този начин на живот?
Р. Б.: 
Самият термин 0-waste не го харесвам, определям се като low-waster. Това е по-реалистичното, защото е невъзможно да сме 0. Няма стъпки и наръчници, всичко е условно и индивидуално. Само трябва да сме осъзнати - на този етап аз пазарувам без дадени опаковки, компостирам на терасата, пътувам с влак. Това за мен са нормални неща; за някого може да представляват екстра усилия, всеки трябва да си намери своето. 

VS: А и за младите все повече ясно и нормално да живеем природосъобразно.
Р. Б.:
 Да, нагоре е по-трудно, но, например, свекър и свекърва ми са най-големите фенове на подкаста, майка ми не е толкова зелена, но има и по-възрастни, които се интересуват много от еко начин на живот.

VS: Разкажи ни повече за семейството си.
Р. Б.:
 Майка ми и баща ми са се запознали на премиера на книга. Литературата и книгите са много дълбоко заложени в нашето семейство, защото и двамата са завършили Българска филология. Много сме пътували. С майка ми сме си големи приятелки, тя ме е родила на 22, разликата ни е малка, дори работим заедно. Много сме се карали, естествено, но осъзнах, че мама винаги е права. Тя работеше в радио и покрай нея започнах да участвам като глас в реклами, на 3-4 години си изкарах първите хонорари, впоследствие гласът ми се промени, но в гимназията застанах от другата страна на пулта и се занимавах със звукозапис. Мислих сериозно да стана звукоинженер - не станах, но си се занимавам с подкаста и ми е кеф. Смятам, че има голяма сила в аудиосъдържанието. 

VS: Ти ли запали по-малкия ти брат, Момчил, да прави подкаст?
Р. Б.:
 Не, той беше пръв с подкаст. С него имаме много специална връзка. Винаги съм искала брат или сестра, той се роди, когато бях на 7, една седмица след моя рожден ден - аз съм на 23 април, вторник, в 8 и10 сутринта; той е на 29 април, вторник, в 7 и 50 вечерта. Надявах се за сестра, но не се разсърдих *смее се*. Никога не сме се карали, не сме се били. Години наред се опитвах да му пробутвам книги, а в момента става обратното. И той ми даде "благословия" да правя подкаст, а аз го поканих за първи гост. 

Рада и Момчил с писателя Иво Иванов

VS: Сега е моментът да ни кажеш хуманитарните си предпочитания - любими книги, филми, музика, изкуство въобще?
Р. Б.:
 Не чета колкото ми се иска, но основно съвременна литература, най-вече разкази, защото смятам, че по този начин най-лесно можем да асимилираме литература в ежедневието си, малко като с бързата храна... Обичам Георги Господинов, Деян Енев, Радослав Парушев, Александър Шпатов, Здравка Евтимова. Не съм прочела много неща, за да кажа коя ми е любимата книга, но по-важни са за мен книгите, които бих прочела отново (защото аз не обичам да повтарям; смятам, че животът е прекалено кратък да гледаме едни и същи филми, да четем едни и същи книги, да ходим на едни и същи места) - "Крадецът на книги" (Маркъс Зюсак - бел. ред) и "Кривата на щастието" на Иво Иванов. Много, много обичам музика и да ходя на концерти, напоследък слушам доста Лени Кравиц, но съм метъл по душа - folk metal, power metal и black metal. Работех като журналист за метал медия и съм ходила на десетки концерти; най-готините ми бяха AC/DC, няколко месеца след това The Big 4 на Националния стадион, Tyr в Румъния. Покрай последните научих повече за Фарьорските острови - островите на овцете.

VS: Много обичаш овце, а?
Р. Б.:
 Да, може би началото на историята е, че като бях малка, майка ми ми подари плюшена овца (още си я пазя), оттам се почна - тапети за детската стая с овце, чаршафи, пижами... Колекционирах доскоро всякакви неща с овце - веднъж всички от класа ми ми подариха по една овца и се прибрах с цяло стадо - но вече не си купувам. Е, скоро си взех една много шарена от Банско и малката ми котка й счупи нослето... Сладки животни, симпатични, спокойни, над нещата - била съм овца в минал живот.

VS: По-рано ни каза, че винаги си с раница - какво задължително носиш със себе си?
Р. Б.:
 Бутилка за вода, най-важното, а и в София е лесно човек да се хидратира. Комплект бамбукови прибори, чаша за кафе, торбичка от плат. Иначе - телефон, зарядно, гланц за устни, нормалните неща.


Хидратирай ме: Дизайнерски бутилки, с които глезим Земята и себе си


VS: Как изглежда домът ти?
Р. Б.:
 Домът ми ме отразява много - принтове със зеленчуци, зелени стени, естествени материали - дърво, памук, лен, много неща от малки български производители и творци. Не е минималистичен, не е супер cluttered, но си е мой. Наш, де, живея с приятеля си. 

VS: Как се разбирате с него за тези неща?
Р. Б.:
 Той се занимава с крипто валути и програмиране, тоест професията му е една от най-търсените въобще, постоянно чете, учи, работи, попива информация и аз му мрънкам, че "Като се запознахме, не беше такъв", но и той веднага може да каже същото за мен. Не му е много приятно, че трябва да си изхвърля черупките от яйцата на отделно място, но повечето неща не му пречат. Спорим, но проявяваме разбиране. 

VS: Дай някакви eco tips за кучкарите и коткарите, нали отскоро имаш коте?

Р. Б.: Да, още се уча, но биогразградими торбички и тоалетна, насипна храна. Дървената къщичка-легълце плюс купичките й са направени от български семеен бизнес с много лично отношение. Между другото, тази котка много обича банани... 

VS: Всичко това не е ли много по-скъпо? Ако си представим, че едно семейство е под средния месечен доход, няма ли да му е трудно да живее природосъобразно?
Р. Б.:
 Зависи от гледната точка - биосертифицираните неща са по-скъпи, да, но сумарно този начин на живот не е по-скъп. Сезонното и локално пазаруване са по-евтини, заради по-късата транспортна верига, а продуктите за многократна употеба спестяват пари в дългосрочен план. Менструалната чашка е чист пример - даваш 50 лева еднократно и можеш да я ползваш 10 години, което спестява над хиляда лева. Така е и с бутилката за вода, и с нещо още по-елементарно като платнените торбички. А и като пестим опаковки, ядем много по-здравословно. 


The Ultimate Menstrual Cup Guide, или защо обичаме менструалните чашки


VS: Какви са реакциите на хората, когато им заговориш за твоите неща?
Р. Б.:
 Гледат ме странно, когато им кажа, че могат да си направят сарми с листа от цвекло или чай от листата на смокиня, а всъщност българите сме много 0-waste, в манталитета ни е заложено да преизползваме - буркани, платнени кърпички, дрехи, какво ли не.  

VS: Какъв съвет даваш?
Р. Б.:
 Търпение, постоянство, стъпка по стъпка.

VS: Вещи и предмети, които са ти най-handy?
Р. Б.:
 Раница, менструална чашка, твърдо барче шампоан, четка за миене на съдове, фризерът, бурканите.

VS: Благодарим ти за съветите, пожелай ни нещо!
Р. Б.:
 Напоследък пожелавам здраве - човек като е здрав и щастлив прави изключителни неща - и много поводи за радост и усмивки! 

More All About Life