Следва

Чудим се дали ни харесва: много бежовата принцеса Катрин

Art Act: геният на черното Пиер Сулаж

Царят на френския абстракционизъм си отиде след един достойно изживян живот на достолепните 102. Вчера президентът Макрон отдаде чест на Маестрото, който ще остане в историята като големия откривател на красотата и безметежността на черния цвят  

Celebrities преди 1 година

Френският абстрактен художник Пиер Сулаж, който напусна този свят на 26 октомври 2022-ра на 102 години, превръща черното в мания, премахвайки по магьоснически начин липсата на светлина в него и трансформирайки го в самостоятелен, напълно достатъчен за всяко внушение цвят.

На пода в студиото му, разположено на левия бряг в Париж, той създава големи, лъскави платна, облени в черно – по-точно това, което той описва като outrenoir или „отвъд черното". Със специално подготвени четки, палетни ножове и домашни инструменти, Сулаж създава сложни текстури, съчетавайки гладкост и грапавост, и вкопавайки дълбоки прорези в дебелата, наслоена боя.

За Сулаж тактилните полета в неговите картини, както и свързаните с него абстрактни бронзови релефи, не са толкова важни, колкото начините, по които повърхностите абсорбират или отразяват светлината. Тези ефекти са изключително привлекателни както за колекционерите, така и за широката публика. Въпреки че с присъщата си скромност ни убеждава, че е удивен от тази популярност, тя може много лесно да бъде обяснена. Черното никога не излиза от мода – и никой друг изящен художник в историята не е разбирал по-добре значението на избора на правилното покритие, мат или гланц.

Сулаж винаги е бил свръхелегантен, облечен в дрехи, тъмни като картините му, но за него ноарът не е просто аксесоар. Той разказва една история как като шестгодишен е бил намерен да рисува дебели линии с четка и черно мастило. На въпроса какво прави, той отговорил: „Сняг".

Това очарование от черното и неговия светлинен потенциал го кара на по-късен етап от живота си да създава някои забележителни алюзии. В началото на 21-ви век той използва колажи, за да създаде серия от композиции, състоящи се от хоризонтални черни и бели ленти. Оптичният им блясък е поразителен, дори когато експлозиите от черна боя сякаш замазват белите ивици.

Естествената двойственост на светлината и тъмнината е подкопана през 2012-13 г., когато той излага две творби, една черна и една бяла, първо в Musée des Beaux-Arts в Лион и след това във Вила Медичи в Рим. Черната повърхност на едното платно е осветена от бели линии, докато ръбовете боя на съседната картина хвърлят деликатни сенки върху белотата.

Сулаж понякога посяга и към други базови цветове, въпреки че ефектът им не е особено ободряващ. В началото на кариерата му гневните червени тонове се появяват в иначе черния Etching No 2 (1952), който е в колекцията на галерия Тейт в Лондон, а мрачният блус се слива с чернотата на някои от късните му творби. Както винаги, техните заглавия, като Картина 81 x 130 cm, 26 април 2002 г. (в музея Liaunig, Neuhaus), позволяват на зрителя тотална свобода на интерпретацията.

Цветните периоди са поразителни, но кратки. Напълно черните платна са основното проявление в кариерата на Солаж. Както той казва през 2005 г.: „Преди светлината светът и нещата са в най-пълна неизвестност. Със светлината се раждат цветовете. Черното е преди тях. То е първично за всеки от нас, преди раждането, „преди да си видял деня". Тези представи за произхода на света са заровени дълбоко в нас."

Сулаж е роден в Родез в област Аверон, Южна Франция. Въпреки че по-късно е свързан с крайбрежната зона на Монпелие и Сет в Лангедок-Русийон, където има лятно студио, творчеството му е дълбоко повлияно от младостта в Аверон. Като дете силно се впечатлява от менхирите в района, които вижда в Musée Fenaille, и романските църкви, чието влияние по-късно може да се види в неговите строги, релефни картини.

Подобно на сестра си Антоанета, Пиер преодолява ранните несгоди и най-вече смъртта на баща си Аманс, когато е на пет години, веднага след като отваря магазин за лов и риболов на приземния етаж в семейната къща. Антоанета, която е с 15 години по-голяма от брат си, става учител по философия и въпреки че майка му, Аглае, иска той да стане лекар, Пиер целенасочено се отдава на артистична кариера. 

През 1938 г. Сулаж заминава за Париж, където се присъединява към преподавателското студио на Рене Жодон. След като вижда изложби на Сезан и Пикасо, той решава да напусне мястото си в École des Beaux-Arts и да се върне у дома. 


Колет Лорънс и Пиер Сулаж, 1954 г

Мобилизиран е през 1940 г., преди да започне да се препитава като фермер близо до Монпелие и да посещава градското училище по изкуства, където среща Колет Лорънс, за която се жени през 1942-ра. 

Сулаж бързо възобновява кариерата си в края на войната и след като се връща в Париж през 1946 г., се хвърля в авангарда на експресивната абстракция. През 1947 г. участва в шоу в Париж в Salon des Surindépendants. Това е период на възродено международно сътрудничество и Сулаж излага още през 1948 г. в Щутгарт и две години по-късно в галерията Gimpel Fils в Лондон.

От самото начало той създава ключови контакти с британски художници, по-специално с Патрик Херон – връзка, за която се разказва в специално представление през 2016 г. в галерия Waddington Custot в Лондон. 

Най-силно влияние обаче му оказва САЩ. На този етап Сулаж създава смели черни щрихи върху светъл фон, приканвайки към сравнение с Franz Kline, въпреки че стилът му всъщност е по-деликатен и калиграфски. От първата си изложба в галерията Betty Parsons в Ню Йорк през 1949 г. Сулаж е хит сред американските колекционери и големите музеи. Този златен период продължава през 50-те и 60-те години, докато неговият американски търговец, Самуел М Куц, затваря галерията си през 1966 г. С възхода на поп-арта и други тенденции, абстракцията изпада в немилост.

Извън САЩ успехът на Сулаж продължава възходящо през 60-те и 70-те години. Неговите проекти варират от стъклопис от 1965-66 г. за музея Suermondt-Ludwig в Аахен, който е описан като „икона на нощта", до изложба в Дакар (1974 г.), възхвалявана за алюзията с африканските ритми. Абстракцията на художника подлежи на редица интерпретации.


1967г.

През 1979 г. Сулаж създава първите си външни картини, показани в Центъра Помпиду в Париж, където много от творбите му са окачени на жици в центъра на стаята. Този coup de théâtre е последван от обществени поръчки, по-специално през 1986 г. - 104 стъклописа за романското абатство Sainte-Foy в Conques, на 40 километра от родното му място. Деликатно допълвайки нюансите на околния камък, те изпълняват целта на Сулаж за създаване на дифузна светлина: „Жива светлина, така да се каже, задържана в самото стъкло."

Проектът е толкова увлекателен, че през 1992-94 г. Сулаж спира да рисува напълно, докато завърши прозорците. До края на десетилетието обаче той се връща към черните монументални платна, които доминират в останалата част от кариерата му. През 2009-10 г. той излага втора ретроспектива в Центъра Помпиду, която е най-голямата изложба на жив художник в музея и привлича над половин милион посетители. Ретроспективата на Сулаж в Лувъра пък е своеобразно празненство за 100-годишнината му.

Може би още по-значим е приносът на новите постоянни колекции от произведенията на Сулаж. Секция, посветена на неговото изкуство, е добавена към Musée Fabre в Монпелие за повторното му отваряне през 2007 г., а до 2012 г. той дарява близо 500 картини на музея Сулаж в любимото си родно място Родез (четете още: Art Act: Андрю Болтън, кураторът на най-големите модни изложби). 


Погребението на Пиер в Париж, 3.11.2022 г.

Поклон пред един изключителен артист!  

More from View Sofia

Най-интересните тоалети на вечерята amfAR в Кан

Celebrities преди 2 години

В рамките на приключилото в събота вечер 74-ото издание на Фестивала в Кан, се проведе едно от най-тържествените светски събития в света - благотворителната вечеря на amfAR, специализираната в изследвания срещу СПИН фондация. Събитието е изключително престижно, изобилства от знатни гости, съответно на това, Червения му килим обикновено е супер ефектен. 

More Celebrities

"Карма за Бритни": големите скандали в живота на Джъстин Тимбърлейк

Celebrities преди 1 ден

„Това е карма“ - с тази констатация реагират масово на ареста на Джъстин Тимбърлейк за шофиране в нетрезво състояние. Когато стана известно за проблемите му с алкохола, всички си спомниха как певецът даваше съвети по този въпрос на бившата си приятелка Бритни Спиърс и като цяло всичките му неприлични действия. 

Сълзи в очите на I am: Celine Dion

Celebrities преди 3 дни

Селин Дион направи рядка, но значима публична изява. 56-годишната певица, която се оттегли от сцената, след като беше диагностицирана с неизлечим рядък синдром, сега отново е в светлината на прожекторите, за да популяризира документалния си филм I Am: Celine Dion.