Следва

Хари и Меган на Invictus Games, тя - хубава, слабичка и ревнива

100 години Мария Калас - стила, бижутата и града на Божествената

През 50-те години великото сопрано е кралицата на Ла Скала, точно както и  на миланските бутици и ресторанти. Американка по рождение, гъркиня по произход, Мария Калас дължи част от успеха си и своя неповторим стил на Милано

Celebrities преди 3 месеца

Мария Анна Сесилия София Калос, позната на целия свят като Мария Калас, считана за една от най-великите певици в историята, е родена на 2 декеври 1923 в Ню Йорк. Но ако рождението й е в САЩ, кръщенето й е в Италия и по-точно в Милано. Калас пристига за първи път в града през 1951 г., след като е прекарала известно време във Верона, Венеция и Рим, където се влюбва и омъжва за Джовани Батиста Менегини. Тя се озовава в Ла Скала благодарение на съпруга си, който освен предприемач, е и нейн агент.

Всъщност, в началото на кариерата си Мария Калас не е особено зачитана от прочутия театър. През 1950 г. тя замества голямата Рената Тебалди в „Аида“ на 3 дати през април, но въпреки това присъствието й остава почти незабелязано. На 22 септември 1951 г. получава телеграма, подписана от една известните милански дами Уали Тосканини – дъщеря на маестро и певица в Ла Скала. «Mоят баща ви очаква в Милано на ул. Дурини 20, когато сте свободна преди вашето заминаване на 28-ми. С уважение. Уоли Тосканини." И така, ул. Дурини, която е само на няколко крачки от Дуомо, се превръща в адреса, който довежда Калас в Милано. На 27 септември тя се среща с Артуро Тосканини, който, след като я чува да пее, казва: "Тя е жената, която търся от дълго време. Гласът й е точно това, от което имам нужда...".

Триумфът – от глас до стил

Няколко дни по-късно пристига писмо от директора на Ла Скала с изкушаващо предложение - откриване на сезон '51-52 с „I vespri Siciliani“ ("Сицилиански вечерни") и три други опери през сезона: „Norma“, „Il ratto del serraglio“ ("Отвличане от Сарая") и „Don Carlos“. Мария е изпълнена с решителност и желание за успех до такава степен, че освен 4-те опери, които й предлагат, тя иска и „Травиата”, която от години е територия на страховитата Рената Тебалди. Така публиката се разделя на отбор „Калас“ и отбор „Тебалди“. През декември 1951 г. Мария постига небивал успех – десетки минути аплодисменти и ентусиазирани отзиви, дори от вечно намръщения критик Франко Абиати, който пише: „Гърлото на Мария Калас не трепна... фосфоресцираща красота, ловкост и механика, които са по-скоро уникални, отколкото редки.“


Две милански дами в Prima della Scala 1955, чакащи Norma, в която Мария Калас пее

Но комплиментите се отнасят единствено за гласа й. По това време Мария е с надномерно тегло, което според някои зрители й придава неудобство в движенията на сцената и слаба физическа устойчивост по време на работа. Именно с пристигането си в Милано и големия успех, постигнат в града, Калас решава да преоформи естетически вида си. Точно в ломбардската столица тя се променя до неузнаваемост, за да получи прозвището La Divina или Божествената (което се превръща в нейно прозвище).

През 1951 г. Калас се мести в Милано със съпруга си, в прекрасна къща, закупена от него за нея, в един от най-елегантните квартали на града. Обзаведена от самата Калас с антични мебели и ценни картини и поддържана от вярната прислужница Бруна, къщата е само на няколко крачки от църквата „Санта Мария деле Грацие“ и „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи на ул. Буонароти 40. За съжаление, къщата на певицата, която тя напуска десет години по-късно, е съборена и на мястото й има жилищна сграда, където и до днес стои плоча в памет на миланските години на Божествената. 


Мария Калас с режисьора Лукино Висконти по време на репетиции за Анна Болена в Ла Скала през 1958 г.

От бутик в бутик

По почти магически начин през 1953 г. Мария Калас успява да свали 25 кг. само за няколко седмици. Никой не знае тайната на отслабването й – някои смятат, че се е доверила на пластичен хирург в Швейцария, а други, че умишлено е погълнала тения в чаша за шампанско. За няколко месеца тя придобива тялото на модел. Ако досега е обличала безформени черни дрехи, избягвала е да бъде снимана и постоянно е носила кантар в куфара, сега решава да се обърне към една от най-шик стилистите за времето си – Елвира Леонарди Буйоре с псевдоним Бики.

Бики със сигурност е една от най-елегантните жени в Милано. Родена е в миланското висше общество и решава да стане стилист на известните, които и без това познава – посещава театър Ла Скала и буржоазните семейства от дете. Псевдонимът й е даден от Джакомо Пучини, който е втори съпруг на баба й Елвира Бонтури. Майка й пък се омъжва повторно за Марио Креспи – собственик на вестника „Corriere della Sera“.


Бики

Бики среща Мария Калас за пръв път през зимата на 1951 г. на ул. Дурини в къщата на Артуро Тосканини, където са поканени на вечеря. „Веднага щом я видях, подскочих. Никога не бях виждала жена, облечена по-зле. Тя изобщо не знаеше нищо за елегантността. На вечеря като тази се появи с огромна кадифена шапка, пластмасови обеци и черни лачени обувки. Никой не я беше научил, че една дама не трябва да носи шапка с периферия след пет часа следобед и че лачените обувки са демоде. Виждайки я онази вечер, никога не съм си мислела, че ще й стана стилист“, казва Бики. Точно тя променя начина, по който Калас се облича и за кратко време я превръща точно в „Божествената“. Сопраното се доверява на Бики да изгради целия й гардероб, а впоследствие двете стават приятелки. Но с течение на времето, Бики сама признава, че всъщност Мария Калас има чудесен вкус и разбира от всичко красиво, както в музиката, така и в модата – тя е перфекционист. Това, което в началото е един скучен и оскъден гардероб, се превръща в един от най-исканите в града. Калас притежава повече от 25 кожени палта, над 40 безупречни вечерни рокли, 150 чифта обувки и поне 300 шапки.

Любовта към бижутата

През 50-те години на миналия век Мария Калас открива любовта към шопинга. Нейният маршрут е главно в центъра, където тя посещава основно два бутика: бижутериите Faraone и Bijoux de Paris на ул. Мандзони. С първите приходи у певицата се разпалва страстта към бижутата. Те се внасят от Париж в Милано от семейство Леви в бутик „Bijoux de Paris“. „Първият път, когато дойде при нас, си купи перлена огърлица на три реда, която впоследствие стана нейна запазена марка. Беше наистина красиво колие със стъклени перли, изрисувани ръчно една по една в Париж. Така се родиха нашите дълги и ценни взаимоотношения, които продължиха както по време на престоя й в Милано, така и след това. Когато се връщаше в града, често се отбиваше да ни поздрави и правеше подарък на себе си или на някоя приятелка. Чувстваше се толкова комфортно в нашия бутик, че един ден ни попита дали може да изпрати адреса на доставчика си на обувки и да ги пробва тук, тъй като й е толкова спокойно. Разбира се, не можехме да откажем на Калас“, разказва госпожа Леви.

Фараоне Джойели е другият доверен бижутер на Мария Калас през годините, прекарани в Милано. От тук съпругът й купува скъпоценни бижута. Преди всеки спектакъл Менегини подарява на съпругата си бижу, което тя кръщава на името на операта: „Лучия ди Ламермур” – комплект от диаманти, „Травиата” – комплект от рубини, „Ифигения в Авлида” – пръстен с брилянт на стойност 32 милиона лири през 1957 г. (около 500 000 евро днес). Но най-известното бижу със сигурност е пръстена с огромен колумбийски изумруд 37 карата, закупен от Менегини в началото на 50-те години, но благодарение на неговото благоразумие и любезността на Фараоне към клиент като Калас, изплаща до края на декември 1956 г.


Мария Калас в дома си в Милано през 1959 г

Важно е да не забравяме, че през 50-те години Мария Калас е най-високо платената певица в оперната история. Тя печели повече от 10 000 долара на представление, докато останалите й известни колеги получават по-малко от половината. С нарастването на приходите и успехите, нарастват и капризите на дивата. По време на фотосесия за Harper’s Bazaar, която се състои в апартамента на Джузепе Верди в Grand Hotel et de Milan, бижутерът Фараоне заема за снимките важна огърлица от древни изумруди и затова на снимачната площадка присъства охрана. Подразнена от присъствието на охранителя, Калас иска да го отстранят, но след получения отказ, тя веднага купува бижуто без дори да знае цената, за да няма нужда някой да го пази.

Това са годините, в които Калас се превръща в икона на стила и в които показва миланския чар на кориците по целия свят. Нейните бижута и рокли са публикувани навсякъде. През 1962 г. тя изпява „Кармен” от Бизе, за да отпразнува рождения ден на президента Кенеди заедно с Мерилин Монро, облечена във вечерна рокля с червени макове. Снимката e публикувана навсякъде, а роклята e "копиранa" навсякъде.


Мария Калас в Милано през 1959 г

От Савини към света

До днес има едно място в Милано, където все още се усеща присъствието на Мария Калас – известната маса номер 7 в ресторант Savini в галерия „Виторио Емануеле II”. През целия милански период на Божествената това е „нейният ресторант“, а масата, на която винаги сяда, дори днес наричат „масата на Мария Калас“. Само на няколко крачки от Ла Скала, през годините „Савини“ приветства интелектуалци, писатели, музиканти, художници и милански и международни високопоставени лица. Там Калас прекарва едни от най-красивите си вечери след представленията. Дори след раздялата със съпруга си през 1959 г., тя посещава любимия ресторант, вече с новата си любов Аристотел Онасис.

С края на брака си с Менегини, тя се сбогува и с Милано, както и със златния си период – започват проблемите с гласа. Мария Калас допуска грешката да мисли, че със заможен и влиятелен съпруг като Онасис, ще продължи да бъде Божествената, както досега, въпреки че гласът й не е божествен както преди. На една от последните й снимки в Милано я виждаме да излиза от съдебната зала след развода си с Менегини, облечена в тясна черна рокля до коляното, бяло палто от каракал и платнена чанта (вижте още: "Големите (невъзможни) любовни истории: Мария Калас и Пиер Паоло Пазолини"). 


Мария Калас и Аристотел Онасис в Милано през 1959 г.

Мария Калас умира в Париж на 16 декември 1977 г. „В тези горди моменти ти оставаш сам с мен. Сърцето е това, което ме изкушава. Последната дума на моята съдба, последният кръст на моето пътуване" - това са редовете от „Джоконда” на Понкиели, изпълнявани многократно от Калас и последната бележка, която тя написва няколко дни преди смъртта си.

По случай стогодишнината от рождението й, Милано се готви да отпразнува онези десет години, които Мария Калас прекарва в града. Празненствата започнаха с Callas 100 на 28 септември в театър Arcimboldi - гала концерт с участието на великолепната актриса Лаура Моранте и още много големи имена в международната музика и ще продължат до края на годината с различни чествания и изложби.

More Celebrities