Убедени сме, че всеки има такива приятели.
Тя е красива, мила, умна. Той е успял, забавен, грижовен. Притежават сходни вкусове, общи интереси, търсят едно и също. Разбирателството е налице. Следва да са добра двойка, но и двамата са single.
Това е така наречената стереотипна ситуация на разминаване. И в това съботно разсъждение ще потърсим отговора на въпроса какво всъщност пречи на две на практика съвместими личности да започнат връзка?
Ето някои от хипотезите. Чети вниамтелно:
Любовта с голямо "Л"
За съжаление, хората притежаваме мазохистична природа. И не, не е от 21 век, Интернет, Глобализацията, порното.
Просто в съзнанието ни Любовта е забита като фрагмент от Шекспирова трагедия. Да обичаш означава да се измъчваш, да копнееш, да не спиш, да не се храниш, да чезнеш... Сякаш ще слезе Господ и ще те потупа, ще те удари паве по главата, всичко ще е като в черно-бял филм. Извинете ме - глупости на колелца.
Митичната Любов е чисто и просто проява на егоизъм и оправдание. Аз страдам, страдам, страдам. Аз те обичам. Аз съм нещастен/на. И колкото по-недостъпен си, толкова по-силно е моето чувство. Самонавиването на вилките е страховита сила. Но някой забравя да спомене, че Онази-Голяма-Неподправена-Знаете-Какво рядко води до връзка.
Защото истинската обич се заражда с времето, привързаността, доверието и приятелството. И най вече е въпрос на едно простичко решение "ще положим ли усилия да създадем нещо след края на ендорфинната фаза".
"Домино" на вината
Моля думата домино да се чете в смисъл на маска и в смисъл на игра. За какво говоря?
Както е известно, при влюбване мозъкът ни отделя хормони. Малките гадини, които карат коремът да се свива, да вървиш сякаш педя над земята, да гледаш отнесено, да се смееш без повод. С една дума - чисто и просто наркомания.
И когато тя те пусне идва голямата депресия, зловещата абстиненция. Изведнъж човек започва да се чувства ужасно гузен, че до вчера се е прескачал с розови понита, а днес не изпитва това трепетно чувство. Започва да търси вина. В себе си, в другия, в стреса, в незначителността на Любовта, в пазара на труд, в сивата икономика, във ВСИЧКО.
Тогава идва ред и на първата издънка.
Без значение дали тя или той са инициатори, гафът задължително настъпва. Под форма на напиване, грубо отношение, неадекватна реакция - изборът е голям.
Проблемът е,че първата пукнатина винаги се приема ужасно драматично. Бутнеш ли веднъж тухличка, цялата стена тръгва верижно.
И идва ред на маската. Социална и емоционална. Отново си напяваш познатия рефрен "Добре ми е такааа, добре ми е такаа"...добре ми е сама.
Има нещо много тъжно в усилието на хомо сапиенс да страда...
"Хюстън, имаме проблем!"
Или лошата комуникация.
Контактуването е важна част от човешките отношения. Ако не сте способни да изразите ясно страховете, мислите, желанията си - просто не се получава.
Казвам ти дъще, сещай се снахо, друг път. Песни, идиотски статуси и завоалирани послания надали ще ви помогнат. Лесно е да ви кажа, че всичко се оправя с открити карти на масата, но наистина е трудно да се постигне. Толкова ни е набита (и за съжаление-доказана) идеята, че хората бягат след теб, ако се дърпаш, че няма накъде. Предполагам първичният инстинкт за плячка и ловец трябва да се запазва, но в прилични граници.
Ехо! Ехо! Нали уж бяхме следваща стъпка в еволюцията?
Взаимна заменяемост
Разбира се! Никой не е единствен. Русокоси, червенокоси, брюнетки на света много. Мъже, които са прочели точно твоята любима книга - също. Всичко е на един клик с мишката, един полет, единствен провокативен поглед в нощния клуб.
Хората на нашето време са разглезени. Имат всичко и никога не искат нищо. Обичат просто да копнеят, да сменят и да се самосъжаляват относно самотата си.
Ок. Но следващият път, когато някой ти каже "зарежи, той/тя не е единствен, ще ти намерим друг" замисли се - колко още ще издържиш на опитите и емоционалната амортизация? Сърцето е мускул, но не се тренира.
Лоша компания
Ако се обграждате с обсебващи, конфликтни и като цяло нещастни двойки, нормално е нещо във вас да запищи. Не искам да сме като тях! Така ли ще стане и с нас? Къде отиде свободата и индивидуалността ми? Има ли уловка?
Когато двама души се харесват, те рядко си вярват. Виждат в слънчевото момиче бъдеща повлекана, а в чаровният мъж - скрит грубиян. Страхът от неизвестното е голям капан.
Нито едно от двете не е вярно. Проекции за бъдещето на база миналото трябва да се избягват. Ако не си пробвал - нямаш право да си съдник.
Втората опция на неподходящо обкръжение са разочарованите ти приятели. Колкото и да ги обичаш, те държат да сте заедно в тинята. Дори да не го правят умишлено, никога, НИКОГА не искай съвет от човек, който е по-объркан и от теб.
В заключение, планетата е пълна с толкова любов и толкова малко осъществена такава. Нормално е тази енергия да ни побърква, да ни затваря в клишетата на сапунените комедии, да ни блъска в стените на мелодраматичните песни.
Но както е казал любимият мъж с тиранти, който живееше на покрива - "Спокойствие и само спокойствие".
Оригинална дата на публикуване 15 май 2010 година.
More from View Sofia
Изневяра или не... Новак и Йелена все още се обичат
Скандални слухове заплашват щастието на семейството на Джокович, но очевидно той грам не обръща внимание на това...
Wedding Vibes: Дженифър Лорънс се сгоди!
love is in the air...
We love: Мила, Аштън и децата в Будапеща
Тези двамата рядко показват семейния си живот на показ, но ето, че бдителни папараци ги хванаха натясно...
