От понеделник на богатия книжен пазар вече е и четвъртата книга на български от най-награждавания английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци Иън Макюън - „На плажа Чезъл“, преводена от Радосвета Гетова, 148 стр., 10 лв.
До този момент в Колибри са излезли “Неумолима любов” (ИК “Колибри” – 2005), “Събота” (ИК “Колибри” – 2007, номиниран за “Букър” и отличен с една от най-престижните британски награди за литература, “Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз”; през 2008 г. излезе и едноименният филм по сценарий на Патрик Марбър), “Изкупление” (4 награди за книгата и много други награди и номинации за едноименния филм; ИК “Колибри” – 2009) пак от творчеството на Макюън.
Ето какво си избрахме да прочетем от неговия последен излязъл на български роман за следобедното кафе:
Нямаше към кого да се обърне за съвет. Сестра й Рут бе твърде млада, а майка й, иначе забележителна като личност – твърде отдадена на заниманията си и твърде избухлива. Истинска старомодна интелектуалка.
Когато трябваше да разрешава някой личен въпрос, тя имаше склонност да възприема маниерите на лектор пред аудитория, да си служи с все по-дълги и по-дълги думи и да препраща към книги, които смяташе, че всеки трябва да е чел.
Понякога можеше да се отпусне и да се държи мило, но това ставаше много рядко и единствено след като темата биваше добре обезопасена и замаскирана по описания начин, а и дори тогава не можеше да се разбере какъв е съветът, който дава.
Флорънс разполагаше с няколко чудесни приятелки от училище и от музикалната академия, с които пък имаше противоположния проблем – те обожаваха интимните разговори и с огромно удоволствие обсъждаха взаимно живота си.
Всички се познаваха добре и умираха да се обаждат една на друга по телефона и да си разменят писма. Не можеше да им доверява тайните си, но не можеше и да ги съди, че правят това, понеже самата тя бе част от групата. Впрочем не би се доверила и на самата себе си.
Бореше се с проблем, който не знаеше как да подхване, и единственото достъпно й знание се съдържаше в наръчника с меката подвързия.
На крещящо червената му корица с бял пастел бяха несръчно изрисувани, сякаш от някое невинно дете, две усмихнати фигурки с буболечести очи и тънки като кибри¬тени клечки крайници, които се държаха за ръце.
