На ескалатора, в подлеза на метрото, на спирката… Все точки до болка познати и изследвани, но не и от живописта.

Калия Калъчева е от генерацията на най-младите номадстващи художници и динамиката на нейните преживявания и „превеждането им” на езика на живописта, пречупват клишетата за света, като „глобално село”.

Билдинги, ескалатори, пустини...и човек, който е буквално пакетиран, в самотата си.

„Докато вървиш из безкрайните градове, гмуркаш се в океан от лица, случки, пейзажи, нови градове и старинни чудеса, и не виждаш точно това, което е... Това е нещо друго, реално е, и е измислица в един момент. Нещо съществуващо вече във въображението, чрез което образът се формира, както сам му наредиш, споделя самата Калина и продължава с отговора на въпроса за познатите непознати места и името на изложбата си.

Защо Ескалация? Това е повишаване, развитие, покачване или изкачването, което може да бъде и с обратен знак – намаляване, смаляване. Или по-просто казано, когато нещо се увеличава, друго се намалява, и обратното.

“Ескалацията”, в случая, я преоткривам като универсална дума за размисъл. Появата на новите пространства предизвиква и нови усещания, чрез които се самопреоткривам постоянно.

Ескалирането - не толкова с негативната нотка в смисъла на идеята за увеличаване на напрежението, увеличаване на потребление, увеличаване на пространства и увеличаване на празнотата също...

Ескалирането на времето със знак “плюс” и “минус“ едновременно. Така се получава особен вид кръговрат, в които непрестанно се питам, дали всеобхватният прогрес на индустрализацията кара хората да израстват и да се усъвършенстват, или по-скоро ги смалява, задънва, ограничава и обърква. От птичи поглед всичко това ми напомня на мравки в мравуняк.



Наблюдавам случващото се като съвременен воайор, не през ключалката, или подслушвайки през стената, аз съм пряк участник. Харесва ми това странно чувство на обърканост или лашкане сред цялата паплач, привидно смазани, вечно търчащи, насам натам човечета. Красиво е, защото винаги има изход, защото винаги можеш да избягаш някъде другаде, където е по-празно и глухо и там може да очакваш друг вид “Ескалация”. “

Изложбата ще можем да видим в Галерия книжарница София Прес, ул. “Славянска” 29
от 17 февруари и ще продължи до 7 март.