Следва

Дори дъжда

На пазар за гласовити българи и защо лятното музикално риалити "Гласът на България" е обречено на провал

Космически приспособления, едри форми, драматични надписи I want you и стилистика в червено и черно...

Events преди 12 години

Космически приспособления, едри форми, драматични надписи I want you и стилистика в червено и черно, дефинират първото внушение от новото шоу по БТВ "Гласът на България".

Четирима родни музиканти, разположени очевидно неудобно в грамадни, насекомоподобни столове, по които имаш чувството, че ей сега ще им пуснат ток, седят с гръб към избраните след предварителни кастинги желаещи родна слава млади и не толкова млади граждани на България.

Когато, и ако, гласовите възможности на съответния кандидат ги грабнат, журиращите натискат бутон и с отривисто движение биват извърнати към сцената и съответния кандидат.

Мариана Попова, Миро, Ивана и Кирил Маричков имат нелеката задача да се опитат да бъдат грабнати гласово от някого зад себе си и с риск той например да не им е симпатичен, да го привлекат в отбора си, в който те ще се явяват треньори и учители на неукрепналите таланти.

Добре, налице са утвърдени имена от родната сцена, всеки с характерен имидж, разнообразни като жанр и пр., всичко това идеално съобразено от продуцентите от "Седем осми" и в частност от Слави Трифонов.



И така, проблем няма когато кандидатът не се стори достоен на никого от журито и никой не се обърне, защото той/тя просто си тръгва.

Проблем няма също така, когато певецът бива харесан от едного от капацитетите. Но има голям проблем, когато се обърнат повече от един, и това не е премереният и адекватен Маричков.



Ако в борбата за Гласa на съответния кандидат се намесят Мариана Попова, Ивана и Миро, нещата излизат извън контрол и става унизително и за трите страни - публика, жури и участник.

Пазарлък на ниско ниво, сякаш спазаряваш агнешко за Гергьовден или по-лошо - сливи за компот, примесен с претенция, жанрово надцакване и откровено парично наддаване втрещяват драгия зрител до степен, в която си казва: "Добре, че не мога да пея."

При Ивана, на която, признаваме, многото грим и усещането за улегналост много й отиват, тежката артилерия е "ще те вземам с мене по участия, ще видиш за какви хонорари става дума".



При Попова, чието маниерно говорене и липса на чувство за хумор отново и отново доказват, че не е за подобно начинание, темата е "ще си ходим заедно по заведения, ще сваляме гаджета", а при Миро нещата генерално са извън контрол с приповдигнатата емоция, гримасничене с вежди, буйни изблици на радост при спазаряването на някой гласовит мъченик и недообигран и откровено несполучлив флирт в ляво и в дясно от него, респективно с Мариана Попова и с Ивана, по-наблегнато с Попова, вероятно предвид жанровото единомислие, иначе защо.



Когато става дума за готов формат, както в случая, очевидно има недомислици, които няма как да се избегнат съвсем, от типа на посрещането на участника с гръб. Всякак по-уважителна към влизащия щеше да е една превръзка на очите, а не столовете, подобни на реквизит от ранните Междузвездни войни. Вероятно смехотворният червен килим, по който участниците влизат на мястото на снимане заедно с половината, свободна от задължение в указания момент рода, основно баби, лели и племенници, също е заложен по "лиценз".

Но сигурно е едно, има неща, които можеха да бъдат помислени и осъществени с уважение към участници и зрители. Поведението на журито, унизителната битка за отбори, притискането на участника с безумни аргументи, посочени по-горе, и не на последно място облеклото на менторите, фризурите и начина им на говорене.



Вярно е, че драгият зрител е наясно, че това е летен формат, т.е. евтин. Вярно е също, че между Нова и БТВ в последните месеци важеше правилото Кой превари, той завари. Ясно е, че след Music Idol, Star Academy и "България търси талант" читави пеещи братя и сестри измежду останалите 6 милиона в държавицата и двеста да се намерят ще е драматично, затова беше и битката за кастинги по села и паланки.

Резултатът от едното шоу е видим. Комично, с оттенъци на тъжно предаване, унизително и скучно упражнение, с претенции за размах, компетентност и състезателност. Слаба водеща, иначе симпатичната, но крайно скучна Виктория Терзийска от "Мастило", напомняща като присъствие и инфантилен смях нелепата Елен Колева в "Lord of the chefs".

И поредното, толкова тъжно усещане, че никой не се грижи да направи нещата в страната ни добре. Така, че да ни се прииска да се засмеем широко или дори да аплодираме от дивана вкъщи. Ей така, заради усилието и истинската емоция. Защото само тогава има смисъл. От всичко, било то и тъп ТВ-формат.
 

More Events

10-те най-добри павилиона на Венецианското биенале, от тях - куп източноевропейски

Events преди 4 дни

Обикновено националните павилиони на Венецианското биенале играят втора цигулка на основната изложба - което е иронично, като се има предвид, че в тях има толкова много изкуство, ако не и повече, отколкото това, което се съдържа в Арсенале и Джардини взети заедно. Но тази година, с основна изложба, която поставя под въпрос идеята за държавите като цяло, не е възможно да се пренебрегнат националните павилиони.

Имърсив представленията на Karakashyan & Artists ни водят зад кулисите на професионалната кухня

Events преди 2 седмици

Режисьорът и хореограф Коста Каракашян и режисьорът и драматург Антония Георгиева отново събират сили с артистичния сладкар Александър Цеков за поредица от завладяващи спектакли, разкриващи скрития свят на ресторантската кухня.

The Heavens - изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберте

Events преди 2 седмици

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d'Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?