Видео арт в соц музей: в София се случва повече, отколкото си мислиш

Във ViewSofia сме скептично настроени хора, но миналата събота, на 15-ти юли, бяхме изумени няколко пъти за една вечер.

Първо, в София има Национален политехнически музей. Намира се на ул. Опълченска 66, близо до едноименната спирка на метрото, и е скрит е от улицата зад плътна ограда от метал. Има романтично дворче с котка, чешма, две джанки и няколко пейки, а сградата е истинска находка за любителите на зрялата соц архитектура.

Мястото, както се сещаш, не е много посетено. Но е хубаво – можеш за да разгледаш модели на космически совалки и запазени термометри от 19 век.

Второ, в този незнаен музей в събота се състоя фестивал на видео и performance арт – малък откъм посещение, но много голям като съдържание. Гости бяха Роберт Зайдел и неговият сътрудник и озвучител Хайко Типелт, и двамата от Германия. Вечерта имаше пълна, направо препълнена програма - кратко представяне на творчеството на Зайдел плюс изпълнения на живо.

Oбщо двайсетината гости бяхме седнали нарядко в широката лекционна зала на музея. В рамките на първия час Роберт Зайдел показа свой анимиран филм, музикален клип и кадри от негови прожекции върху сгради в Германия и в Южна Корея.

Лична страст за Роберт като видео артист са прожекциите върху сгради. Първият му експеримент от този тип е видео върху фасадата на природонаучния музей в Йена, Германия. Зайдел си играе с експлозии от цвят и светлина, дърпа и усуква очертанията на прозорците, а помежду това разказва историята на човешката еволюция – през фасадата преминава гигантска човешка фигура, която постепенно се изправя и започва да тича. Зрелищно е. Клипа от събитието моментално ни изпраща там – от музей в София до музей в Германия.

Виртуалното ни пътуване продължава. Върху гладката стъклена фасада на блок в Сеул, Южна Корея Роберт прожектира разцъфващо цвете – просто така, без послание, без надпис. Органичните форми и плавни движения са съвсем различни от останалия градски пейзаж и се забелязват заради големия си мащаб и чистата си красота.

Филмът Grau е по-страховит: направен е, след като Роберт преживял автомобилна катастрофа. Филмът започва с ярки петна цветове, като тези, които виждаш от вътрешната страна на клепачите си. Следва серия несвързани образи и форми, които и израстват една от друга на фона на електронна музика. Клони на дърво се оплитат около усмихнато лице, то постепенно ръждясва и от него излизат сталактити. Ярките цветове са заменени от черно-бели форми, които накрая изтъняват и се изпаряват като дим. Всичко това е особено въздействащо в хладната и мрачна зала в празния музей.

След представянето на нереално красивите творби на Роберт имахме кратка почивка, в която да свикнем с мисълта, че още сме в София, макар и в едно от по-потайните й местенца. На последния етаж на Политехническия музей намерихме малка тераса с гледка към покривите на София и Витоша – истинска наслада във вечерния хлад.

Обратно в залата последва събитието на вечерта – 40-минутният пърформанс на Зайдел и Хайко Типелт. Видеото на Зайдел започна с разходка из черно-бяла гора, бегло се появиха силуети на животни, в един момент по-късно видеото беше цветно и бяхме в голям метрополис, който приличаше на Ню Йорк. Както Зайдел сам обясни, техниката му е да не позволява да стане напълно ясно какво точно ти показва. Видеото му те оставя в състояние на леко объркване, някъде между разпознаването на реални места и предмети и чувството, че нещо само ти се е привидяло.

Цветни петна и капки светлина неусетно се превръщат в детска въртележка с кончета, блясъците по екрана идват на фокус и се оказва, че гледаме нагоре към кристален полилей. В един момент усилието да следиш сюжета просто спира, видеото те кара да се отпуснеш и да оставиш ума си да действа на принципа на асоциациите. Видеото и собствената ти фантазия са едно. Типелт добавя електроника с много хармонични акорди, от които сякаш физически главата ти се разширява. Зайдел и Типелт манипулират всичките ти сетива не по-малко от DJ парти и почти колкото наркотични вещества.

За жадните за още емоции вечерта продължи с втори пърформанс от видео и звук, този път на българската група dkstrkt, и завърши с питиета в бар Влайкова.

Може би мислиш, че сме се оказали на някакво ексклузивно събитие с трудни за намиране покани. Не – прочетохме за това в пресата и просто решихме да пробваме (изразяваме специалната си благодарност към BgMaps.com, без които нямаше да успеем да стигнем). Фестивалът беше отворен и безплатен за всички.

С риск да ти прозвучим назидателно, ще ти кажем: опознай столицата си и културния й живот, за да ги обикнеш.