Това, което знам... с бижутера Николай Сърдъмов

Разговорът ни с Ники Сърдъмов мина кротко и спокойно, на фона на някаква невидима изчистеност и подреденост и чил аут музика за бекграунд. Веднага ни завладяха всичките розови, сребристи, бели топчета, кутийки и всякакви други малки и още по-малки джаджи и приспособления в ателието му. Потопихме се неусетно в очите му, гласа му и онова, което ни говори. Изобщо не усетихме отлетялото време и наближаващия пореден следобеден софийски порой.

От предварителното ни проучване имахме представа с що за артист имаме удоволствието да срещнем. С един съвременен български гений в областта на съвременното изкуство. С един почти Дон Кихот, вярващ в добротата на хората. С един уникален и уникално скромен млад мъж, чийто ум работи на съвсем други обороти и жъне успехи по цялото Земно кълбо.

Ники е зодия Дева, член е от години на Съюза на Българските Художници в секция “Бижута”. Според него счупената гривна си е просто счупена гривна и трябва да се поправи. Не се наема да поема току-така емоционалната отговорност за корекция на каквито и да е бижута, ако не познава стопанинът им и вече не е спечелил доверието му. Казва, че всяко бижу носи своите емоции, спомени и дух за собственика му.

Не иска да споменава за нито един от известните хора, носещи негови бижута. Имал е проблеми с това и скромно отказва да се похвали. Негово бижу има в музеят Виктория Албърт в Лондон. При него идват най-различни хора от цял свят и той, като малко дете, не спира да се диви от този факт. “Как намират нещо в моите неща, коего да ги трогне, е направо невероятно!”, казва Ники.

В превод фамилията на Ники означава вид кафяво-оранжев халцедон. Последното е вид минерал, разновидност на кварца, с тригунална кристална структура и стъкловиден блясък, а името на камъка произхожда от древногръцкият град Халкедон (днешен Кадъкьой, Турция). Звучи донякъде сложно, но не и за хора, занимаващи се професионално с минерали, камъни и тяхното приложение в изкуството и живота. В крайна сметка се оказа, че срещата ни с този човек ни е сблъскала с един истински български скъпоценен камък, а разговорът с него ни хвърли в ковчеже със скъпоценности.

V. S. Ники, гледам те как работиш с восъка и виждам, че когато спояваш орнаментите излиза пушек, това не те ли “надрусва”?
Н. С. Е, не, не. Това не е опасно за здравето.

V. S. Но за това пък си един такъв спокоен, усмихнат...
Н. С. Да, да, как ме излови! Всичко идва от восъка!

V. S. С какво се занимаваш в момента?
Н. С. Колекцията, която правя сега, е от стари елементи на бижута, от които съм взел “отпечатък” и малко сменям функцията им, променям ги. Есента ми предстои изложба в галерия “Теста” в София, и ми се иска по този начин да участвам там. В общи линии се забавлявам.

V. S. Трябва ли да е търпелив един бижутер?
Н. С. Според мен работата ни е като лечение. Например, с игла и конец не се справям, изнервям се, въпреки че мисля, че имат нещо общо като занаят.

V. S. Откъде дойде любовта ти към бижутерството?
Н. С. Завършил съм приложни изкуства, специалност метал, и там се учехме да правим всякакви неща, свързани с метала - било от ковано желязо, съдове или бижута. След това заедно с още две приятелки направихме наше ателие, в което събрахме всички свои налични инструменти, и започнахме да работим. По-скоро – да се забавляваме. Всеки правеше неговите си неща по неговият си дизайн. Аз същевремено се занимавах и с живопис, но в даден момент усетих, че повече ми харесва да създавам такива неща, които могат да се докоснат, усетят, да се държат в ръце. Бижутата са страхотно нещо! Те са емоция.

V. S. Означава ли, че бижуто е част от настроението ти?
Н. С. По-скоро са някаква част от мен самият и със сигурност има някаква емоция. Но може, пък, и да е така, не съм се замислял чак толкова.

V. S. Кога талантът ти се превърна в бизнес?
Н. С. Само с талант не става, разбира се, то си е бачкане! И аз съм щастлив, че се храня от това, т.е. – това е единственото нещо, което правя – бижута. Пътувам с тях по цял свят, продавам ги, обменям информация, и т.н.

V. S. Къде все още не си отишъл и много ти се иска?
Н. С. Ами аз доста попътувах, не знам. Навсякъде ми е любопитно и интересно, харесва ми да се срещам и да общувам с хората. Аз съм любознателен човек и всичко възбужда вниманието ми.

V. S. А когато си сам самотно ли ти е?
Н. С. Принципно бижутерството е самотна професия. Въпреки че около мен има готини хора, които ми помагат – Боби и Митко от Пловдив, тук в София е Яна Пашова – страхотна мацка. Така че нещата не ги създавам сам, имам пчелички. И слава Богу, че ги има тези хора, защото без тях нямаше да успявам.

V. S. Хубаво е, че сам на себе си си шеф и от никого не зависиш. Но как успяваш да се справиш с всичко сам, въпреки “пчеличките”?
Н. С. Ами не лесно. Може би ми помага това, че съм организиран и подреден човек. Всичко е въпрос на настройка и адекватност за това, което правиш.

V. S. Времето влияе ли ти?
Н. С. Да, определено. Когато е мрачно, и малкото слънце много ми помага. Особено зимата е най-осезаемо.

V. S. А модата като цяло?
Н. С. Малко или много бижутата са свързани с модата, защото те се комбинират с дрехи, брошки, и едното неминуемо се въздейства от другото. Моите бижута са най-различни – модни, арт, кежуал и по-скоро са изкуство, а не мода. Така че не се влияя от някакви изисквания или тенденции.

V. S. Какво те вдъхновява най-много?
Н. С. Всичко може да ме вдъхнови – когато видя нещо на улицата, или се спъна в него, когато се запозная с нов човек, пътувайки, клиентите ме провокират, самата ми работа... Най-различни неща ме вдъхновяват.

V. S. Какъв искаше да станеш, когато беше малък?
Н. С. Помня, че много рисувах. Дядо ми ме водеше в едно читалище да рисувам, след като ме вземеше от детска градина. В общи линии – той е “виновен” за това, което съм в момента.

V. S. А какъв искаш да станеш, когато пораснеш?
Н. С. Ама аз съм пораснал, ужас, за къде повече?! Наистина много се забавлявяам с бижутата и не приемам това, което правя толкова като професия, колкото като начин на живот.

V. S. Как започва и как завършва денят ти?
Н. С. Ами как, като стана обикновено пия кафе, закусвам вкъщи, после идвам в атлието и пак пия кафе,...

V. S. ... правя бижута, пия кафе,...
Н. С. Да, пия вода, после кафе, вода, кафе,... и така. Срещам се с клиенти, сутрин и вечер проверявам мейлите си в нас, защото тук в ателието няма компютър,...

V. S. Така ли?! Защо?
Бел. ред: Хубавия разговор с бижутера ники Сърдъмов продължава тук>>