Големите любовни истории - Кърт Кобейн и Къртни Лав

Емблематична двойка са. И по желание на съдбата останаха такава, без да се случи тривиалното в толкова много случаи гръмко разделяне, разпадане, разрушаване на всичко, изградено заедно... Просто той нямаше време. Или пък бяха една от онези големи любови, които са тук, защото са били и защото някога ще бъдат отново...

Талантливият и депресивен наркоман с тънка душевност и палавата девица, която никога не успя да се отърси от неговия печат. Кърт Кобейн имаше милиони фенове по целия свят, за Къртни Лав останаха милионите на Кърт Кобейн и деликатна репутацията, развалена дотолкова, че да носи основно актив.

Стари кецове и скъсани джинси, дрехи от секънд-хенд, пълно презрение към комерса и славата - такъв беше Кърт Кобейн. Истеричният му, но вълнуващ глас с неповторима окраска, депресивната музика и текстове хипнотизираха, оставяха усещането за безнадеждност и безпокойство, размътвайки умовете на милиони поклонници. На 24 години той беше тотална звезда. На 27 - мъртъв.

Слушайки музиката му, е трудно да повярваме на това, че Кобейн пее сам за себе си: “Бях невероятно щастливо дете. През цялото време виках и пеех. Просто не можех да се спра. Бях истински щастлив”. Но детството свършва, когато родителите се развеждат. Кърт е на току-що навършени седем. В предсмъртното си писмо той пише: “На седем години започнах да ненавиждам цялото човечество”. Разводът го травмира жестоко, момчето се затваря в себе си, става мрачен, циничен, зъл. Всичко, което му се иска, е да има най-любящото семейство, с мама и татко. Възрастните, в онзи миг, абсолютно не се интересуват от мечтите му.

Когато Кърт навършва 14 години, чичо му Чък му подарява китара. Музиката го е привличала винаги, и свиренето на китара се превръща в истински отдушник. Между всичко това, в личния живот на майката, с която той е останал да живее, се случват ред промени, далеч не всичките щастливи. Уенди се е надявала да си намери партньор, по-свестен от бащата на Кърт, но не й се случва. Когато синът се отказва да се запише в художествения колеж, тя го поставя пред избор - или започва да си търси работа, или напуска къщата. Кърт избира второто.

Известно време скитори по квартирите на приятели и случайни познати, даже за кратко живее под моста на една река. Близкото познанство с алтернативната страна на живота не добавя жизнерадост към характера му. Още по-малко оптимизъм. Но пък го научава на честност. "Всеки ден беше откровение, и аз добре усвоих тези уроци. Наричате музиката на Nirvana депресивна? Ни най-малко. Просто тя е правдива до последната нота. Тя е алтернативата на сладникавия сироп, с който е запълнен радиоефира. И това е най-голямата й ценност."

Успехът, който залива групата Nirvana с излизането на албума Nevermind, той коментира така: "Аз, разбира се, не можех да оставя егото си да вярва, че сме невероятно велики, че заслужаваме чак такова внимание… Чувствах се тъпо от това, че на ъндъграунд сцената има много групи, достатъчно добри, даже повече от нас, но поради нещо-си само ние привличаме вниманието". Така или иначе дискът става платинен, а Кобейн бива наречен гласът на цяло поколение.

Къртни

Дъщеря на богати хипита, тя получава наследство и започва да пътешества по света от своята 16-годишнина. Очевидно унаследила и самото усещане за свобода, тя заменя истинската си фамилия Харисън с псевдонима Лав. Момичето започва да усвоява живота директно, а не от учебниците. Сама се учи да свири на китара, съчинява музика и дори основава група - пънк-бандата The Hole (Дупката), снима се в киното, обича, страда, пробва наркотици и устройва скандали.

За пръв път Къртни вижда Кърт на концерт. Симпатията се оказва взаимна, виждането за живота - сходно. Романът е бурен и страстен. Когато Къртни се омъжва, вече е бременна с дъщерята Френсис. Кърт е заслепен и окрилен: "Сега се чувствам по-щастлив, отколкото когато и да било. Накрая намерих човек, който абсолютно ми подхожда. И изобщо не е важно кой е това - мъж, жена, хермафродит или магаре. Важното е, че си подхождаме един на друг".

„На седем години започнах да ненавиждам цялото човечество накуп.”

Двамата действително си подхождат. Скандалната и екстровертна Къртни изглежда палаво и весело да своя изискано-депресивен мъж, вечно небръснат и лошо вчесан. Дава охотно интервюта и веднъж, докато си бъбри с кореспондентка на Vanity Fair, несъобразително подмята, че с наркотиците се е забавлявала винаги, дори по време на бременността. Това, че Кърт и Къртни, по потвърдена и непотвърдена информация, са наркомани, е отдавна известен факт. Но това изявление предизвиква скандал, и на съпрузите се налага да се обясняват не само с пресата, но и с комисията по проблемите на децата, която дори завежда дело за лишаването им от родителски права. Момиченцето им, за радост, се ражда здраво и силно, и скандалът е потушен.

Кърт се оказва любящ съпруг и грижлив баща. Фактът никак не се връзва с имиджа му, но той боготвори жена си и особено мъничката Френсис. "Всеки път, когато гледам предаване за умиращи деца... не спирам да плача. - пише в писмо до баща си. - Всеки ден ме преследва мисълта, че мога да загубя детето си. Даже нервнича, когато я слагам в колата, да не би да се случи нещо".

Наркотици

Животът им напомня изригването на вулкан - шумно се карат, трошат мебели, хвърчат камари чинии. Приятелите им се опасяват, че нещата могат да загрубеят до степен, в която да се пребият един друг. Но те двамата не се пазят, това е техният начин да се утешат.

Към момента на срещата им, Кърт Кобейн вече взима наркотици. Мъчат го пристъпи на бронхит и стомашни болки, той пуши непрестанно и има доста болнав вид. Всъщност той е не съвсем здраво дете още от момента на раждането си. После, на 13 изпушва първата цигара с марихуана. Постепенно идва и "тежката артилерия" - хероин и ЛСД, с които се опитва да заглуши непоносимите стомашни болки.

"Цялата тази трева. Всичките тези безвредни, непредизвикващи привикване, спасителни цигари с марихуана, които повредиха нервите ми, разрушиха паметта ми и ме накараха да изпитам желанието да прецакам всичко. Тя просто никога не беше достатъчно силна, затова отидох по-нататък", - описва пропадането си в зависимостта в своите „Дневници”.

Да се отърве Кърт не успява - независимо от всички усилия на Къртни, която, решена да се бори за любовта си, пробва какво ли не. Блокира кредитните му карти, събира и крие парите му до цент, за да няма с какво да купи поредната доза, чете му купища писма от фенове, умоляващи идола си да опита да излезе от зависимостта. Веднъж дори кани вкъщи Nirvana в пълен състав, за да опитат, с уговорки или заплахи, все едно, да накарат Кърт да се откаже. Всичко е напразно. Кобейн изслушва внимателно приятелите си, а когато си отиват, си бие поредната доза. Лечението в специализирани клиники не довежда до резултат. Сривовете следват един след друг. На концертите припада и се налага да го извеждат от наркологична кома.

Той разбира, че лети към пропастта, но не може да направи нищо. Вече не. "Когато започнах да приемам хероин, си мислех, че ще е точно толкова скучно, като да пуша марихуана, но вече не мога да живея без него. Хероинът стана за мен глътката въздух!".

Друга страст му става огнестрелното оръжие - Кърт купува все нови и нови пушки и пистолети. Кортни губи всякаква надежда.

В нирвана

На 8 април 1994 година в дома на Кобейн идва елтехник, който да прегледа алармената система. Мистър Смит няколко пъти звъни на вратата, и, учуден от факта, че никой не му отваря, тръгва да обиколи къщата. Впечатлява го отвореният гараж с паркирано вътре Volvo. Следователно, домакините би трябвало да го чакат, както е уговорено. Но в гаража няма никого. Тогава Смит се отправя към градината и там, в оранжерията, зад стъклената врата, вижда неподвижното тяло, оръжието и локвата кръв.

Полицията пристига след минути. Протоколът на място е съставен формално, анализ на детайлите и разследване няма. Светът така и не разбира какво се случва в действителност. И актът на самоубийството на Кърт до този момент се подлага на съмнение. Една от алтернативните версии за смъртта му е предумишлено убийство, в което има пръст Къртни. Мотивът би могъл да е най-древният и най-очевидният: пари.

След смъртта на Кърт Лав продава 50% от правата върху произведенията му за кръглата сума от 50 милиона долара. По думите й, това не е финансово, а емоционално решение: "Той беше най-добрият ми приятел, но двамата живяхме всичко на всичко три години заедно, и сега аз трябва да заживея своя собствен живот. Винаги ще съм “вдовица”, а това ме изкарва от равновесие - казва Лав. - Това не са мои пари в действителност. Те са проклети от момента, в който ги получих. Аз не искам Кърт Кобейн да ми купува обувките. Искам да си ги купувам сама!".

Тя е все така по предишния начин скандално известна. Снима се в киното, дава интервюта, другарува с алкохола и все още разчита да "нарита задника на живота".

Из дневниците и интервютата на Кърт Кобейн:

„Желанието да бъдеш някой друг - това е да загубиш себе си.”

„Обичам всички - това е тъжното…”

„Никой няма да умре девствен. Животът ще оправи всички”.

„Всеки от нас е самотник, но всички заедно също сме самотници”.

„Не се боя от смъртта. Когато умираш, душата ти продължава да живее и я залива абсолютно щастие. Пълният покой след смъртта, прераждането в някой друг - това е най-голямата надежда на живота ми."

И последно:

„През целия си живот не съм вярвал на нещата, които пишат в учебниците по история, и болшинството от това, което ме учеха в училище. Но сега си правя извода, че не е правилно да съдим за някого на базата на това, което сме прочели в книгите. Всъщност, аз не съдя когото и да било за каквото и да било. Този е урокът, който научих...

Няма да съдим и ние.

Вижте още:
Големите любовни истории: Бионсе и Джей Зи