Следва

Двете щастливки, които ще ухаят на Black Opium на YSL

За душата на цветята (и домашните кремове). Искрено и лично от една жена в науката

За душата на цветята (и домашните кремове). Искрено и лично от една жена в науката

Health преди 8 години

Признаваме, в редакцията си представяхме д-р Женя Йорданова като дама на зряла възраст, с прошарена коса и очила, но вместо нея при нас дойде едно от най-слънчевите и свежи същества, които сме срещали напоследък. Усмихната, млада, с убийствен стайлинг и червено червило – Женя просто донесе пролетта във View Sofia. Но освен позитивна и слънчева дама, тя е и доцент към Катедра „Физиология на растенията“, Биологически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“, през 2010 г. защитава дисертация на тема „Биохимични и морфологични прояви на програмирана клетъчна смърт при Chlamydomonas reinhardtii“ и е победител в Националната стипендианстка програма на L’Oreal и UNESCO „За жените в науката“ 2014.


Наред с интересите й към растителната програмирана клетъчна смърт, изследователската дейност на д-р Йорданова е насочена и към ex situ съхранението на застрашени и ценни лечебни растения от българската флора, анализ на синтезираните от тях вторични метаболити и изследване на антиоксидантния и антитуморния им потенциал. Или казано с други думи – Женя разбира от растения, знае как те могат да спасяват животи, но и как да ги отнемат.

Имат ли растенията душа, причиняваме ли им болка, късайки ги от градинката, трябва ли да се подаряват цветя на 8 март – за това и още много други теми, като домашните билкови кремчета за ръце, например, поговорихме по женски с Женя.

V. Какво е усещането да се спечели стипендия от такъв мащаб?
Ж. Невероятно! Бях изненадана и силно развълнувана, когато ми се обадиха по телефона и ми казаха, че съм една от стипендиантките за 2014 г. по програмата „За жените в науката“. На официалната церемония за получаване на стипендиите беше страхотно. Беше организирана чудесно, на високо ниво – чувствахме се като звезди, много специални (смее се). Това е първата значима и сериозна награда, която получавам.

V. Как избра да се занимаваш с растителни биотехнологии?
Ж. Занимавам се с растителни биотехнологии, но интересът ми към биологията е още от училище. Нося си го, това ми вървеше най-много. Смених няколко различни желания с какво искам да се занимавам в бъдеще, но се радвам, че в крайна сметка открих призванието си и работата, която ме прави истински щастлива и ми носи удовлетворение.

 

V. Ще се опиташ ли да ни разкажеш с няколко думи какво трябва да разбираме под „биотехнологии“?
Ж. Това е обширно понятие, което не може да се опише само с няколко думи, но най-общо това са технологии, които са базирани на биологията. Биотехнологиите използват клетъчни и молекулни процеси за развитие на технологии и продукти, които могат да подобрят живота и здравето на хората.

V. Дисертацията ти е свързана с изследване на механизмите на „Растителната програмирана клетъчна смърт“– ще ни го преведеш ли?
Ж. Програмираната клетъчна смърт (ПКС) е процес, който съпътства развитието на растителните и животинските организми. Може да се прояви и като отговор на защита, в резултат на стрес – високи или ниски температури, засоляване, силно оводняване, бактериална или вирусна атака и други. При хората и животните има много примери за ПКС, която се активира по време на индивидуалното им развитие. Например ПКС се активира при формирането на пъпната връв и участва в намаляване на спирализацията й, за да може с по-голямо налягане да достига кръвта до зародиша. По време на вътреутробното развитие пръстите на крайниците на ембриона не са разделени, а има ципа между тях, и клетките в тези ципи се унищожават посредством задействане на тази машина за самоекзекуция. Неправилната регулация на процеса на ПКС води до проява на вродени дефекти и редица заболявания като рак, диабет, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, СПИН и други. При раковите заболявания е необходимо процесът на ПКС да се активира, за да може раковите клетки да включат програма за самоунищожаване и да престанат да се делят и съществуват. Много молекули с растителен произход се използват ефективно в борбата с раковите заболявания (близо 46% от молекулите, които се прилагат в днешно време при химиотерапия са с растителен произход).

V. Правила ли си експерименти с цветя от типа на едното му говориш всеки ден, че го обичаш, докато на другото, че го мразиш, за да видиш дали действително те ни „чуват“ и реагират на емоциите ни?
Ж. Честно казано не съм попадала на такива научни данни и не знам как да го приема, освен като някакъв феномен. Изследователите работим с факти и е трудно без наличието на такива да отговоря на този въпрос (смее се).

V. Вярваш ли, че растенията имат душа?
Ж. Да, те са живи същества, така че е нормално да притежават такава.
Гледала съм репортаж по телевизията за растение, свързано с детектор на лъжата. Следяха промените в честотата на излъчване на някакви енергийни полета и установиха, че растението реагира предварително на това, което искаме да му причиним. Например ако аз съм решила да отида и да му откъсна лист и по този начин да го нараня, то реагира предварително, сякаш усеща намерението ми. Не са ми попадали други интересни случаи по тази тематика.

V. А вярваш ли, че растенията наистина могат да реагират на нашите емоции, да ги задържат и дори да трансформират негативната енергия в позитивна?
Ж. Да, вярвам. Аз работя с растенията, така че няма как да не го вярвам (смее се), независимо че научните работници трябва да боравят с научни факти. Това е мистика, но никой не ни забранява да вярваме.

V. Как ще реагираш, ако ти наберем цветя от градинката до блока?
Ж. Като цяло обичам повече живи цветя (смее се), в саксия, но нямам против и отрязания цвят, защото ние реално не унищожаваме растението – коренището си е в земята и след време може отново да даде цвят, на който да се радваме. Ние не убиваме самото растение – то продължава да съществува. Лошото е, когото видиш този цвят повехнал и безжизнен. Тогава ми става мъчно.

V. Вкъщи имаш ли много цветя?
Ж. О, да! Имам доста цветя (смее се).

V. А убивала ли си някое без да искаш?
Ж. Случвало се е, признавам си, някои не съм успявала да ги обгрижа толкова добре. Явно не сме си пасвали като енергия.

V. Използваш ли билки и растения за лечение на болежки и болести вкъщи, т.нар. бабини лекове?
Ж. Да, аз съм много запалена по домашно приготвени мазила и кремове. Веднага мога да дам и личен пример – преди няколко години си изгорих жестоко дланта, свлече се почти цялата кожа, беше кошмарно. Сега нямам абсолютни никакви белези и го постигнах благодарение на билковите мехлеми, които се приготвят вкъщи. Използвах домашен мехлем с невен и друг с екстракт от бял лилиум и за две седмици кожата се възстанови. Днес нямам нито един белег на това място. Паралелно на ръката си имах изгаряне, което беше доста по-ниска степен, което използвах като контрола и не третирах с нищо. Днес на това място все още имам малък белег от изгарянето. Билките носят голям потенциал в себе си, като молекули, които могат да подпомогнат съществуването ни.

V. 8 март мина, но ние да те попитаме – трябва ли жените да получават цветя в Деня на жената?
Ж. Хубаво е да получават цветя не само на 8 март или на 14 февруари, или на който и да е определен празник. Но може би е добре да се напомня на мъжете, че все пак има и такива дни, в които трябва да се сетят, че е редно да подарят цвете.

V. Хартиено или истинско цвете?
Ж. И хартиените са красиви – виждала съм, страхотна алтернатива са. Въпросът е, че не са живи, разбира се.

V. Кое е любимото ти цвете?
Ж. Много съм запалена по орхидеите. В момента вкъщи е една цветна градина от орхидеи – всички са отрупани с цвят.

V. Какво ще пожелаеш на всички дами в този женски месец?
Ж. Може би да се усмихват повече, за да може денят им да е по-щастлив. Защото напоследък виждам доста мрачни физиономии и това лично мен ме потиска. Трябва хората да се поддържат в по-добро настроение и да откриват ценните моменти в ежедневието, които да ги правят щастливи. Всичко е въпрос на гледна точка. Сам си определяш ежедневието и начина, по който се чувстваш. Зависи от настройката, която си създадеш. Ако искаш да бъдеш щастлив – винаги можеш да си намериш мъничка причина, която да те направи такъв. Това искам да им пожелая – да търсят малките неща, които са ценни и ни правят щастливи.
 

 

More from View Sofia

More Health