Връщаме се на местата, очарователни владелци на сърцата ни... винаги. Като в това, чиято изумрудена табела насред градското пиршество и шумотевица на булевард "Витоша", ни обещава винаги прелестна храна, и винаги изпълнява изреченото без думи.
Под приканващото десетбуквие на ресторант "Щастливеца" /какво прекрасно име, не спираме да му се радваме!/, се приютявме винаги, когато искаме да хапнем вкусно. Там избираме от меню, което се обновява на всеки няколко месеца изцяло, т.е. рядко успяваме да срещнем едно и също ястие повече от два пъти. Следователно шансът нещо от божествените идеи на екипа да ни омръзне е много, много малък. Което прави стръвта ни за това да се вмъкнем в кухнята истински непреодолима.
В “Щастливеца” попадаме по-често, отколкото на други места. Но никога досега вътре в царството на тайнството. Самата КУХНЯ! Където се готвят онези неща, които не могат да спрат погледа, слюноотделянето и копнежите на нашия женски екип.
Разказите на 3 щастливи жени, попаднали на точното място в точния обеден момент, следват:
Миглена - маркетинг и редактор лайфстайл
Посещавам "Щастливеца" винаги, когато искам да прекарам приятно с приятели. Обичам кухнята им, както и факта, че винаги има нещо ново, което да ме изненада. В менюто им често има думата "вариации" след определени ястия. Насочвам се направо към тях и обичам да питам, когато срещна познато заглавие, какво е значението на “вариация” след него. Обясняват ми, че това е версията на ресторанта, с “тайни” подправки и някоя и друга неизвестна съставка. Събуждат любопитството ми, заедно с апетита. Нямам търпение да пробвам нетрадиционния прочит на добре познатата овчарска салата и да се постарая да отгатна какво е различното този път.
Поръчвам си салата, с всички сезонни зеленчуци и получавам тази сочна комбинация, поръсена обилно с риган. Ужасно вкусна е, автентичният на вид съд, който имитира онова, което помним от детството и старите къщи на село, ме кара да се чувствам добре. Обедната ми почивка е към края си, а аз й се насладих максимално. Запомних и някои тайни от кухнята за още по-вкусно приготвено ястие, които смятам да приложа скоро, за да омая някой господин.
.jpg)
.jpg)
Меги Данова - Отговорен редактор
Крехко, сочно, ароматно, топящо се в устата пилешко месо. Картофки, малки, златисти, погалени във фурната, поръсени с дъхави подправки. Канапе от пюре, снежно, пухкаво, неповторимо вкусно, картофено. Доматки, бейби, с листенцата, сочни отвътре, гордо червени отвън. И сос, лек, апетитен, за който си готов да отопиш поне 1 франзела... Любов за сетивата, в чиния, бяла. Върху зелена покривка с шарена платнена салфетка. И чаша студено розе с минерална вода. Съвършеният обяд. Обяд за щастливка!
.jpg)
Моят обяд в "Щастливеца". Приготвиха го пред очите ми, с много внимание и любов. И освен за подходящата температура, в която трябва да се приготвя пилешкият шницел (и различните видове меса като цяло) обсъдихме с готвача истина ли е, че любовта на мъжа минава през стомаха и как да очаровам любимия. На финала - тръгнах си с усещането за гурме от вселенска величина, и с практичен съвет и няколко мъжки хитринки. Щастлива съм!
Марта - Редактор Мода
Не знам дали е чиста случайност, че ресторант “Щастливеца” и статуята на Щастливеца са на една и съща улица, но определено носят един особен заряд и притегателна сила. Щастливци сме, че "Щастливеца" вече е факт и в София и много често мога да отскачам до там, било то за обяд с колеги, за бизнес среща или вечеря с приятели. Имам късмета работното ми кътче да се намира в центъра, близо до "Витошка", близо до “Щастливеца”. 13:00 часа, жегата навън е убийствена, търся отчаяно сенчестите улички и бързам към ресторанта, гонейки прохлада и кулинарни глезотийки, разбира се. Стигам и потъвам в уютната мека мебел. Всеки път, когато посещавам това място, имам чувството, че машина на времето ме пренася в 30-те години на миналия век в Европа. Характерният Шаби шик и Винтидж ми напомнят домашния градски европейски интериор, и тук времето сякаш е спряло. Нямам много време, защото днес графикът е натоварен и съм си намислила да хапна от моето брауни. Такова не съм яла никъде другаде и се надявам да остане още дълго време в менюто. Самото то винаги е съобразено със сезона и е тооооолкова разнообразно, че всеки път се чудя измежду няколко неща, но знам, че каквото и да избера, няма шанс да сбъркам. Връщам се на браунито и само при мисълта за него устата ми се пълни със слюнка. Отброявам минутите, докато чаровният сервитьор ми го поднесе и то точно в този примамлив вид с ягоди и крем от бял шоколад и внимание - мляко с ориз! Да, в крема има мляко с ориз. В “Щастливеца” всичко се приготвя на място в кухнята - не се ползват готови пюрета, кремове или други. В продуктите няма никакви консерванти. С една дума можем да сме спокойни, че консумираме истинска храна и то приготвена на място в момента. Тръгвам, колкото и да не ми се разделя с щастливите мигове, с които е заредено това място. А и знам, че ще се върна тук отново, защото духът на “Щастливеца” ме връща в дядовата къща.
.jpg)
А спомняте ли си когато гостувахме на щастливеца миналото лято?
Щастливеца
адрес: бул. Витоша 27
телефон: 02 441 11 55
работно време: 11:00 - 01:00;
www.shtastliveca.com
More from View Sofia
Sofia Street Style: All About That Beige
'bout that Beige...
Double Trouble: С привкус на Япония
Цветно... от Япония до София.
Coachella 2017. Редакторите гласуват по съвест, вижте кой печели!
Те са прочути, те са облечени и соанирани от спецове, те са звезди в топ форма, включително стилова. Е, няма лошо, още повече, че в това да ги оценим, има доза страшно приятен чар...
