Лятно ни е, разточително ни е, светло ни е. Обожаваме дългите дни, обикалящи на пръсти около равноденствието, споделяме ги настървено с помпозно красивите залези на лятото, отпиваме от живота и моментите му на дълги, замайващи глътки.
В началото е утрото, сгодено за кафето, този ранен приятел, след което идват слънцето, вятърът, въздишките, любовите на лятото. Моментите следват, с вкус на емоция и аромат на споделяне.
В няколко топли, дълги, истински и много фини, по дамски, разговори, тази, предните две и следващите две седмици се потопяме в света на отсрещния човек, обезателно, както подобава на стила ни, много интересен, артистичен, силно омагьосващ. Сядаме за четвъртия, от общо 5 разговора, на по едно дълго NESCAFÉ® Dolce Gusto® N’Yumba от Руанда с едни от най-музикалните, прекрасни и артистични дами, които сме срещали напоследък - Бистра, Мария и задочно Марина, която всеки момент ще стане майка и не успя да се приесъедини към разговора ни по женски. Заедно, тези прекрасни усмихнати същества създават една друга паралелна вселена, в която вместо въздух, се диша ноти. Класическа музика + модерен аранжимент = Hypnotic!
V.S.: Първо, защо сте само две?
М: Защото Марина (виолончело) е бременна и е толкова бременна, че няма как да сме заедно в момента.
V.S.: Колко бременна?
Б: 9-ти месец.
V.S.: Успява ли да участва и като енергия и физически, в момента кипи подготовка за концерт?
М: Тя като енергия винаги участва, но сега физически вече спря да свири и може би един-два месеца няма да я има.
Б: Тя е абсолютен герой, защото до 9-ти месец, буквално до преди една седмица беше с нас и без никакъв проблем за всякакви събития е на линия. Обаче сега вече си почива. Нека да се роди малкият човек.
V.S.: А той със сигурност ще е музикално настроен. Най-вероятно често слуша класическа музика?
М: Той сигурно е закърмен със звуци…
Б: Ами тя е в семейство на музиканти - майка ѝ и баща ѝ, сестра ѝ е невероятна цигуларка, брат ѝ е китарист, приятелят ѝ е челист…
V.S.: Вярвате ли, че музиката има магична сила и успява да свързва хората?
М: То си е научно доказано, че има доста сериозно влияние в много отношения. А и според мен това е едно от най-въздействащите изкуства, защото дори ако отидеш и гледаш един филм, музиката е тази, която в някои моменти ще те накара да настръхнеш. Ако няма музика, няма да е същото.
V.S.: Вие кога усетихте, че сте толкова силно скрепени с нотите?
М: От 5-годишна съм скрепена аз (смее се).
Б: Аз по-късно, била съм на 7, което е късен старт, но не съвсем…
V.S.: Късен ли е наистина?
М: Не, за виола е добре.
Б: Ами късен е по принцип. Децата започват на 4, на 5, а аз доста късно.
М: Е, чак на 4…
Б: Е има и на 4, специално в моето училище. Имам съученици, които са започнали на 4, естествено, те се занимават със солфеж или ритъм, но родителите им явно са усетили някакъв афинитет, някакъв нюх към музиката. Аз доста по-малка разбрах, че искам да бъда музикант, дори в някакви смели мечти, но по-късно ми се реализира идеята.
V.S.: А как избрахте инструментите, на които свирите или те ви избраха вас?
Б: Мен виолата ме избра.
М: Аз свирих първо на пиано, след което много тежко преживях мъката, че трябва да започна да свиря на друг инструмент, защото, когато дойде време да се кандидатства в музикалното училище, нямаше как да вляза с пиано и трябваше да приравня с друг инструмент. Беше ми много мъчно и със супер тъжна физиономия обикалях по кабинетите с инструментите, които можех тогава да си избера, и много странно се почувствах, когато влезнах в кабинета по виола - знаех, че е това, без да знам дори какъв е този инструмент. До този момент нямах представа какво е виола. Но беше много интересно и до ден днешен не съжалявам. Сигурна съм, че тя ме е избрала и беше любов от пръв поглед.
V.S.: Някакъв сантимент към пианото?
Б: Не, изобщо даже. После в музикалната академията, когато имахме задължителни часове по пиано, с изключително нежелание ходех на тези уроци, защото някак изгубих връзката вече. Като хванеш виолата и от там нататък вече, първо че е задължителен предмет, който всеки един музикант изучава - нямах огромна страст и желание да ходя на уроци по пиано.
М: Освен това реализацията на пианистите е в пъти по-трудна, отколкото на един щрайхист.
V.S.: Защо?
М: Ами защото в един оркестър има много щрайх, но пиано може и да няма изобщо.
Б: В определени пиеси може да има и то ако има, е едно.
М: И трябва да си някой много, много добър солист. Конкуренцията е жестока.
.jpg)
V.S.: Може ли да се каже, че пианото е по-самотно? Има концерти, които са само за пианисти, отделно в случая оркестър може да мине и без пианист. По-самотно призвание ли е?
М: Зависи, защото пианистите много често отиват в групи да свирят, така че зависи.
Б: Изключително зависи. Но както може да е самостоятелен инструмент, чисто солов, то това абсолютно не изключва възможността му да се включва в други групи и камерни състави. Оркестровата музика супер често се използва, но идеята е чисто за реализация после, че ако имах възможността да си цигулар, например, ти имаш огромния шанс да попаднеш в оркестър и да свириш с още 20 цигулари, докато когато си пианист, там борбата е безмилостно жестока и трябва да си top of the top, за да си там . Така че малко по-благоприятна е нашата работа, така да се каже.
М: Аз не съм си избирала цигулката и въобще да се занимавам с музика, майка ми го избра на 5 годинки… Излъгаха ме тогава, аз много исках да свиря на една детска хармоника и майка ми каза: „Ще ти купя, яко свириш на цигулка”. И аз казах: „Ами, добре.” И сега след време съм страшно щастлива от нейния избор, защото много си обичам инструмента, за мен това е най-доброто, което можеше да ми се случи.
V.S.: Защо точно класическа музика?
М: Тя е в основата на всичко.
Б: Някак си още в ранна детска възраст, когато просвирваш и знаеш, че искаш да се занимаваш с музика, искаш да излезнеш на сцената и да свириш цели произведения, а не някоя детска песничка, например. Или поне аз бях така. И попадайки в музикалното училище, започваш да се учиш на тази музика. Те ти я преподават, възпитават те на изкуство и ти не просто имаш връзката с тази музика, а започваш да изпитваш една нечовешка любов. Класическата музика е основа на това, което правим. Но в момента музиката, към която сме се ориентирали, не мога да кажа, че е в рамките съвсем на класиката.
М: Аз даже не бих казала, че надграждаме класиката, защото това е абсолютно невъзможно, тъй като доста гениални хора са я писали. Просто се опитваме да я свирим по начин, по който ни харесва повече и на нас и на младите хора по един по-съвременен начин. Защото музиката непрекъснато се развива.
V.S.: Сънувате ли ноти, музика? Случвало ли ви се е?
М: Аз снощи много трудно заспах, даже почти не съм спала, защото работя върху новото ни парче. И просто вчера докато си лягах, започна да ми звучи цялото от началото до края точно как ще бъде. Видеоклипът се прожектираше също и толкова се развълнувах, че после 3 часа не можах да заспя.
Б: Имало е и други такива моменти, в които се е случвало пак насън да ѝ се явяват някакви неща и да става и да работи буквално до сутринта.
V.S.: Карат ли ви приятели и близки да им "посвирите" нещо?
М: Да, често. Особено по сватби, обаче ние не се съгласяваме (смее се).
Б: Аз миналата седмица бях на сватба на мои много близки приятели, а преди това имахме един ангажимент с групата и аз буквално бях ги излъгала, че нямам виола в себе си. Но в последвие разбраха де...
М: Аз не се съгласявам, защото когато си някъде с приятели - на сватба или на какъвто и да е празник, ти искаш да се забавляваш. Мисля, че най трудно е да свириш пред най-близките си хора.
V.S.: Кои са първите хора, с които споделяте, когато създадете ново парче и искате ли мнение, обратна връзка, съобразявате ли се с дадените съвети?
М: Аз лично го пускам на най-близките ми хора – на майка ми, на сестра ми. Но обикновено не се съобразявам с тяхното мнение, защото те първо нямат съображенията, които аз имам и хилядите гледни точки на музикалния продукт и второ – ние сме творци и правим това, което ни харесва.
Б: Но пропускаш момента, когато един продукт е завършен, първо ние трите сами слушаме и си казваме всяка на всяка кое – къде не е добре, какво не ни харесва, какво пък много ни харесва и какво трябва да променим, и след това идва моментът, в който го пускаме на приятели. Родителите ми пък, тъй като те не са музиканти – за тях всичко е много хубаво и много прекрасно и просто им нямам доверие (смее се).
.jpg)
V.S.: Важно ли е най-близкият човек до вас да е музикален – да има усет към музиката? Може ли да се влюбите в някой, който си няма и понятие от това кой е Моцарт, например?
М: При мен е пълен абсурд. Трябва да е толкова на 100% навътре с това, с което се занимавам, и да е човек, който иска да създава, ако може дори заедно да създаваме нещо – това е най-добрата комбинация.
Б: На мен пък ми се е случвало човекът до мен да не е музикант и по стечение на обстоятелствата вече ходи на класически концерти и знае много неща, не само за Моцарт, а и за много други композитори.
V.S.: Има ли места, на които обичате да ходите, където има хора като вас, които обичат музиката?
М: Има един бар, в който всички музиканти се изсипват.
V.S.: Кой е този бар?
М: Той е малък.
Б: Даже май си няма име. Всички казват: „Бара на Иван”.
Къде се намира?
М: До музикалния театър, разбира се (смее се).
Б: Във въпросния бар може да срещнете много класически музиканти, но и актьори.
V.S.: Каква е музиката, която обичате да слушате?
Б: Аз всеки ден слушам музика, но слушам много различна музика. Точно сега преди да дойдем тук, слушах класическия концерт на 2CHELLOS, защото сме техни жестоки фенове. Беше нещо нечовешко.
М: Да, бяхме и на двата им концерта – в София и в Пловдив. Аз по-велико на концерт не съм се чувствала. Те помитат със своята енергия. Ако човек не ги е гледал наживо, изобщо не може да разбере за какво става въпрос. Иначе аз слушам много популярна музика – поп музика, филмова музика, класическа музика.
Б: И от всеки жанр си взимаме по малко за нашите нови парчета, които правим.
V.S.: Кой е филмът с най-готиния саундтрак?
М: О, те са много. Томас Нюман ми е от любимите. Ханс Цимер, въпреки че много класически музиканти не го харесват…
Б: Ти ме беше запалила по саундтрака на „Туристът”. Аз миналата година свирих на концерта в Арена Армеец с Енио Мориконе. Той дирижираше негови собствени писани неща за филми и нямаше такова изживяване.
V.S.: Кой е изпълнителят, с когото бихте искали да свирите, без значение от годината или ерата, в която е творил?
Б: Майкъл Джексън.
М: А сега е Джъстин Тимбърлейк (смее се).
V.S.: Разкажете малко върху какво работите сега?
М: Работим върху нов албум. Със Светльо изцяло ще бъде албумът. Той по принцип е работил с всички популярни изпълнители и толкова много парчета изкарва на месец, че не знам физически как успява да ги създава. Мисля че той ни усеща много добре и много добре ни се получават нещата.
Б: Ние със Светльо се запознахме на едно турне, на което бяхме с Миро от "Каризма". Тогава Светльо беше музикален продуцент на цялото това нещо, което се случваше, и на нас изключително много ни допадна начинът, по който той прави музика, както и типа музика, която прави.
М: На същото турне се запознахме и с Мелинда Христова, която има изключително рядък талант – тя има невероятно богат глас, страхотно пее фолклор, а вечерите, когато сме се събирали след концертите и сме си пеели и свирели, когато тя запееше, направо ни настръхваха косите. И тогава си казахме, че тя задължително трябва да участва в „Едерлези”.
V.S.: А вие можете ли да пеете?
Б: Мими може, но сега ако ѝ кажеш да запее нещо, никога няма да запее.
М: Не се знае, още никой не ме е чувал.
Б: Аз мисля, че е много добра, защото съм я чувала да тананика, но тя много се крие.
V.S.: А защо се криеш?
Б: Защото един ден ще блесне този талант и тя просто ще отвори вратата и ще каже: Hello, it’s me! (смее се).
М: Една от детските ми мечти е да пея и много ми се иска да мога и сега ако пея пред някой и ми каже, че не мога да пея, ще бъда много нещастна. Не искам да си разбивам тази мечта, не е дошъл моментът.
V.S.: За кого пееш, тогава, освен на себе си?
М: Ами пеех в един хор известно време. Там ми казаха, че имам много широк диапазон – ниски, високи. Но засега си пея вкъщи и чакам да дойде моментът.
V.S.: Забелязах, че имате много яки аксесоари. Очевидно е, че освен към музиката, имате страст и към аксесоарите.
М: Да, много голяма. Аз имам и към шалове и шапки.
V.S.: Къде можем да открием супер-готини шалове, шапки и аксесоари?
Б: На морето! (смее се). Това (сочи към прекрасния аксесоар - бел. авт.) е часовников механизъм. Подарък ми е от Америка. Дървен и ръчно правен от един възрастен мъж. Приятелят, който ми го донесе оттам ми разказа, че той правел най-различни бижута, но точно този механизъм бил единствен. Всичките били дялкани от дърво и ги продавал на безценица. И понеже ме познават, че съм маниак не се е поколебал, че е точно за мен.
,.jpg)
,
(1).jpg)
Отпиваме последни глътки кафе, поемаме въздух и се готвим за последната ни среща. Толкова са приятни, дълги и ароматни тези срещи, че с носталгия се сещаме за прекрасната Анастасия, за илюстраторката Здравка, за най-стилния и чаровен PR - Гери. И хем тръпнем в очакване, хем ни е стегнало гърлото. До следващата чаша кафе, до следващата среща, до следващата седмица...
More from View Sofia
Панаир на младите - SITE SPECIFIC Theater
Единадесетото издание на единствения SITE-SPECIFIC театрален фестивал в България - „Панаир на младите – SITE-SPECIFIC Theatre“ 2018 ще се проведе в периода 1-5 октомври.
Симпатични БГ селфита: Selfie Close-Up на 50 родни знаменитости
Продължаваме традицията от чисто любопитство и с небивал интерес...
Backstage @Структури на мисълта
Структури на мисълта: Художествени репрезентации от Австрия
