Backstage @Структури на мисълта

Какво се случва в галерия "Структура" в сряда, 17 и почти 15 минути - часове преди откриването на изложбата Структури на мисълта, курирана от Валтер Зайдл в сътруднчество с Мария Василева? Творчески хаос.

Снийк пийк от това, което предстои да видим утре, и бекстейдж кадри от финалните приготовления само тук>>>

Изложбата е част от официалната програма на Австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз. Тя включва някои от най-изявените съвременни австрийски художници. Кураторът Валтер Зайдл я създава специално за пространството на галерия Структура – като архитектурни дадености и като изложбена политика. Понятието за структура се третира както формалистично, така и концептуално.

Изложбата повдига въпроса за това как телесните и архитектурните ограничения се преплитат по начин, засягащ развитието на обществото и структурите на пространството. Художниците анализират представата за отношенията между индивида и пространството и как чрез тях може да се противодейства на унифициращите социални и пространствени кодове чрез критичен анализ.

Изложбата съдържа фотография, видео, рисунки, скулптури и инсталации. Работите изследват структурите, които определят настоящите условия на възприятие, и търси алтернативи, за да засвидетелства как индивидите трябва да се адаптират, но в същото време и да полемизират с идеите на дадено пространство и неговите визуални форми. Това може да се види в работите на Битер/Вебер, ВАЛИ ЕКСПОРТ, Соня Гангл или Мария Ханенкамп, които поставят индивида в центъра на мисълта и показват как заобикалящите социални слоеве влияят върху определени модели на поведение. Художници като Кристоф Вебер, Франц Вест или Хаймо Зоберниг се занимават с формални структури, свързани с модернистичното мислене, но в същото време оформят нашето възприятие за пространство и модалностите на разполагането на субекта в определена среда.

Специално за изложбата е създадено произведението на Сабине Битер и Хелмут Вебер. Те вземат като отправна точка монумента на Валентин Старчев „1300 години България“, размишлявайки върху темата какво се случва с колективната социална памет на един град, когато определен времеви отрязък от историята — свързан с даден обект или архитектурен паметник — бъде изтръгнат от течението на градското време. Върху фотографски тапет те показват фрагментарната история не само на този паметник, но и на периода, който представлява. В своята интерпретация на това „пресъздаване на историята“ чрез паметници, Битер и Вебер използват свои и други снимки, както и се базират на поредица разговори с художника Валентин Старчев, с историци на архитектурата и културолози като основа за техния монтаж, като контекстуализират паметника като метафора на условностите в историята. Съставяйки карта на временните състояния на паметника, те създават художествена картография, възпроизвеждаща хипотетична визуална матрица за различните материални наслоения и конфликти в града, политиката на образите и произтичащите от тях разриви на паметта.