Много тънка талия? Ето как го правят французойките

По повод националния празник на Франция, деня на превземането на Бастилията, решихме да отдадем чест на нейно величество тънката талия и дамите, които с френски шик и финес я постигат!

Фина, елегантна жена отпива от чаша червено вино. До нея има перфектно запечено пиле и, разбира се, малко сирене. Това не би могло да е другаде, освен в Париж. Или Франция по принцип.

Парадокс е всъщност как французойките имат слава на най-добре запазените жени, а пък тяхната кухня изобилства от сирена, масло, тестени изделия, сладкиши и прочие „забранени“ вкусотии. Да не говорим, че те не стъпват във фитнеса, не се потят с часове кардио и избягват тежките тренировки.

Е, добре де, как става така?

Достойнството и мистицизма на французойките прикриват лежерно почитта им към пържените картофки, хубавия стек и руйното вино. Как, питаме се удивени, става така, че всичко им става – от прилепналото боди, до елегантната вечерна рокля, подчертаваща тяло, което сякаш е било на стриктни диета и фитнес режим с месеци?

Отговорът е съвсем простичък, както обикновено се случва с всичко най-важно в живота, защото той, отговорът, винаги е по-близо, отколкото си представяме. Няма такова нещо като „забранени“ храни. Французойката се води по усета си за натурални продукти, но най-вече разбира какво e да се храниш с УДОВОЛСТВИЕ.

Тя уважава фините неща и избира продукта според качеството. Тя няма да предпочете купа някакъв си сладолед пред парче качествен черен шоколад. Тя изисква най-високото качество за всеки един продукт от своята диета. Тя знае как да пазарува. Тя знае кога има пресни плодове и зеленчуци на пазара. Тя слага в своята кошница спанак, праз, масло, багета и всичките те са супер пресни.

Тя знае, че креативността не е само за художниците. Това е начин на живот. Тиквичките са само тиквички, така е, но тиквичките са много добра храна в комбинация с пиле или сьомга. Тя не се страхува да споделя рецепти в обедната почивка с колеги и приятели. Тя ще добави патладжан, домати, розмарин, а може би и малко мащерка. И ястието става нeустоимо. Хоп, а може би и малко сирене?

Тя оставя вилицата в чинията между хапките. Храни се бавно, с удоволствие, защото храната не е просто продукт за консумация от тялото. Тя ще се наслади на вкуса, ще говори със събеседника си и в никакъв случай няма да се тъпче. Храната не е така, между другото, партньорът ѝ по чиния е с предимство пред самото ядене.

Тя разбира кога е истинско. Знае кога „фоа гра“ е твърде мазно само с един поглед, знае и колко масло е добавено, знае и че едно мазно ястие не бива да бъде следвано още едно подобно. Тя ще яде пица или само за обяд, или само за вечеря, но никога двете.

Тя знае, че когато е твърде сладко или твърде солено е по-добре да спреш донякъде. Да постигнеш баланс без да се налага да се лишаваш. Кога кроасанът е хубав, кога лимоновият тарт е прекалено кремав и кога ганашът просто не си струва. Храната преди всичко е за вкусване, процесът ѝ на приготвяне е много, много важен.

Тя хапва семпла закуска. Във Франция обикновено това включва запечен хляб с мармалад и кафе или може би черен чай. Омлетът го оставя за обед.

Тя предпочита ястие пред бързото хранене. Няма да позволи стомахът ѝ да страда затова, че в бързината се е натъпкала с нещо, каквото е имало наоколо, защото това е грешка, от която ще си пати тепърва.

Тя яде седнала и спокойна. На маса. Нормалният обяд във Франция е почивка от работа, задачи и всичко останало, време, когато захранваш тялото и душата си с енергия. Дори този обед да включва само салата или сандвич, те трябва да бъдат изядени в мир, да бъдат усетени от тялото, в атмосфера, предразполагаща релаксация за ума, без екрани на телефон и компютър наоколо.

Ако сандвича или салатата не са хубави, просто ги сменя. Тя знае, че няма смисъл. Позволете си и вие малко радост от откраднатите минути, иначе казано joie de vivre, защото го заслужавате!

More from View Sofia

Новият ни Philips 55PUS8804 и какво гледаме на него #ВечерПърва

All About Life преди 4 години

Зимата свършва, но това не означава, че гледането на телевизия, и най-вече филми, свършва. Особено с новия ни Philips, щом говорим за телевизор, на който можем да гледаме каквото и когато си поискаме. При един стандарт, които не се наемаме да опишем професионално. Хора на емоциите сме, затова.