Следва

Тя пие 4 литра вода на ден и споделя... Експериментът възможен

Да се омъжа за първия си, или да не се омъжа - това е въпросът? Даваме отговор веднага!

Хората сме сложни същества, а отношенията ни - още по-сложни. Винаги ще стоят въпроси с неясен отговор като: „Дали той е човекът за мен”, „Не изпускам ли много, посвещавайки се на този мъж завинаги?

Love преди 7 години

Хората сме сложни същества, а отношенията ни - още по-сложни. Винаги ще стоят въпроси с неясен отговор като: „Дали той е човекът за мен”, „Не изпускам ли много, посвещавайки се на този мъж завинаги?, „Бих ли се омъжила за първия си сексуален партньор?!”…

Психолозите не могат да ни задоволят с точни отговори по всички тези теми и въпросителни, но са единодушни в едно: първият сексуален партньор определено заема особена и специална част от живота ни, давайки ни ценен урок.

Защо една жена би се омъжила за първия си сексуален партньор? И би ли била щастлива?!

Ще се опитаме да открием отговора с помощта на няколко женски истории и опитът, дошъл от тях.

Образът на първия сексуален партньор има много лица. Това може да е момчето, с което импулсивно си си легнала в тийнейджърските си години, защото си била на градус, а алкохолът не е най-добрият ти приятел. Това може да е първата ти любов, с която си изпитала незаменими емоции, които са ти били така непознати преди това.

Да, това да срещнеш любов в ранните си години, е истински късмет, доста жени си спомнят, че нещата не са се стекли като в роман на Никълъс Спаркс: „Бързах да започна вълнуващата част живота си още отрано и първият ми сексуален партньор не беше някоя голяма любов, която ще изисква чакане, а момче, което просто ме привличаше и с което исках да открия секса и да експериментирам. Не съм имала намерения да вляза в сериозна връзка с него, бях просто дете, което не разсъждава много и искаше да пробва нови неща”, споделя Анелия, сега на 35 г.

Друга „орис” има Мария, 26 г.: „Срещнах голямата си любов в 11-и клас и от тогава не сме се разделяли. Не мога да си представя да съм с друг мъж не заради друго, а защото обичам Него. Нищо друго не ми е нужно като причина да бъда с някого. Затова на въпроса дали бих се омъжила за първия си сексуален партньор, бих казала „ДА”, но просто защото имах късмета първият ми сексуален партньор да е и този, когото обичам. Ако преди да го срещна, съм получила първия си опит с друг, със сигурност мой съпруг не би бил „този” първи. Нямаше да се получи, щяхме да се разделим и по-късно щях да срещна когото трябва (ако имам късмет). И независимо, че не е първият, с когото съм си лягала, щях да се омъжа за него. С това не се прави компромис. ”

И компромис наистина не трябва и да има. Психолозите са категорични, че имат огромен процент пациентки, които са направили грешката на ТОЗИ компромис, което им е коствало много години от живота: брак с първия, но не с избраника на сърцето, ами с партньор, който е с теб по „стечение на обстоятелствата”: „Мисля че изпуснах много от живота, като се омъжих за първия си. Той не е голямата ми любов. Просто свикнах с него и останах. Оженихме се. Мислех, че така стават нещата, но не съм щастлива от години. Започнаха изневери, караници. Защо е необходимо всичко това?!”

Очевидно не всяка жена е щастлива от факта, че е останала с първия си сексуален партньор, бидейки преследвана от мисълта, че е изпуснала много от живота. Това чувство на непълнота най-често е породено от лошия избор. Психолозите говорят за вечния проблем на жените: страхът от риска. Тези, които са решили да останат с първия, дори и да не са били сигурни в избора си, са се бояли от това, че няма да намерят друг по-добър или пък, че ще останат сами, чакайки Голямата любов. Но това не е достатъчно, за да „подариш” буквално невъзвратимо време – години на някого, който не те прави щастлива.

Историите, сблъсъците, характерите, развоите на събитията винаги са различни, уникални, индивидуални (и то строго!). Както започнахме в началото – хората са сложни. Но истината е, че отговорът на въпроса: „Бих ли се омъжила за първия си сексуален партньор?”, се свежда до много прост отговор, който можем да извадим като извод от горните откровения. И той е:

Бих се омъжила за първия си сексуален партньор. НО не защото е Първият, а защото е Точният.

Ето и какво мислят няколко от нашите редактори по въпроса:

Габи

Не знам дали е правилно да се омъжиш за първата си любов. Всъщност, смятам, че никой не би могъл да даде правилен отговор на този въпрос. В случай, че не си имала други връзки, с които да направиш сравнение, най-вероятно ще мислиш, че това е страхотна идея. Ако пък ли си имала и други връзки, ще се съгласиш, че би изпуснала много други преживявания, а също и уроци в живота. А ако си имала други връзки и си се опарила доста от тях, възможно е дори да си помислиш, че не е трябвало да отхвърляш предложението на първата ти любов и сега горчиво да съжаляваш. Категорично мнение по въпроса нямам, всичко зависи от това как ще те завърти животът и на каква вълна ще си, когато трябва да вземеш голямото решение...

Мелани

Не разбирам защо много хора се учудват, когато една жена реши да се омъжи за първия мъж в живота си. Явно фактът, че сте се срещнали на 16-17 или 18 години е отблъскващ. Следват констатации с това, че не си живяла достатъчно, какво си видяла от младостта си, щом в най-бурните си години си била обвързана?

Вярвам, че ако познаваш човека до себе си, сигурна си в него, разбирате се, макар понякога да не сте на едно и също мнение, трябва да останете заедно. Не го казвам като съвет, а като чувство, което изпитвам. На мнение съм, че един подпис НЕ определя чувствата ти, но ако си щастлива на 20, 30 или 40 години с първия си партньор, не виждам нищо лошо да останеш с него.

Косара

Преди бях силно скептична относно идеята и си мислех, че това е най-ограничаващото нещо, което една жена може да направи за себе си. Но колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че има причина да останеш с първия си партньор. През годините установих, че неговата роля е била изключително определяща, дори и в следващите ми връзки, тъй като е положила основите на отношенията мъж-жена в съзнанието ми. Може би именно това постоянно подсъзнателно присъствие промени мнението ми. Освен това, за мен идеята за първата истинска любов е буквално свещена, а нали бракът е именно това – свещен съюз.

More Love