
Чаровният Константин Трендафилов е Най-красивият българин за 2016-та година! Младият писател, чиято книга "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого" спечели годишната класация Топ 50 на най-красивите българи, която View Sofia прави за поредна година, и зад гърба си остави имена като Руши Видинлиев и Александър Сано.
Както ви обещахме, срещаме се с него, за да разберем какво е да си красив, млад и успешен, и кой всъщност е Константин, когото не познаваме!
V.S.: Спечели конкурса ни, Константине! Честито!
К.: Благодаря!
V.S.: На нас си ни красив, ние сме дамски екип и ценим мъжествената осанка и "силна" хубост. Но, читателите ни, те какво харесаха в теб?
К.: Със сигурност не е външността! Всъщност, аз съм доста учуден, че печеля този конкурс, защото това доказва, че не е само за външна красота, както и факта, че Фънки е номиниран. Но...най-красивото нещо в мен, да не звучи като от "Мис Свят", е добротата ми. Мисля, че съм добър човек.
V.S.: А обратното на красивото?
К.: Носът, защото е голям и чупен.
V.S.: Кой е Константин, който не познаваме? Оттук - оттам чуваме и четем неща, ама друго си е да го чуем от първо лице...
К.: Предполагам, че в медии и така нататък нали по-скоро се представям в някаква по-сериозна светлина. Всъщност този, който само приятелите ми могат да го видят е един голям лигльо. Доста несериозен и усмихнат човек! Което не е лошо, но просто не е представително.
V.S.: Блогът на един мърляв човек се превърна в една чисто нова книга... а ти в поет...
К.: Просто в някаква форма винаги ме е дърпало изкуството - в началото рисувах, после се отказах от това, защото баща ми каза, че в Художествената академия учат само наркомани и алкохолици... И така, започнах да пиша и преди да се усетя започнах да искам да пиша книги, въпреки че преди това ми се струваше много абсурдно!
V.S.: Ние сме консуматори на първия тираж, нататък какво стана?
К.: Всъщност се оказаха четири, просто аз не съм доразбрал. Не съм очаквал, че ще публикувам книга. Даже в началото, когато майка ми ми предлагаше да издам стихосбирка, ми се струваше много абсурдна идея, защото е абсолютно безсмислено и за жалост това е нишов жанр, защото не всеки чете поезия. Усещането е приятно и абсолютно сюреалистично. Честно казано, се чувствам все едно не съм издал никаква книга. От време на време някой ми праща снимка и ми казва: "Хей, видях в на баба ми библиотеката твоята книга" или "Имаш много поздрави от майка ми" - което е супер странно за мен, защото аз не ги познавам тези хора, а пък те по някакъв начин ме познават мен.
V.S.: Казваш "аз не ги познавам, а пък те ме познават" ама те хората са убедени, че имат представа кой си! В крайна сметка кой е прав? Те или Ти?
К.: По-скоро мисля, че те си мислят, че ме познават. Ти го каза добре - някаква част от мен действително е там. Но, както всяко друго художествено произведение си развинтваш фантазията и започваш да разказваш истории, истории, които биха могли да се случат, ако си поел по други пътища. Така че, е лъжливо, че хората знаят за интимния ми живот. А и в крайна сметка, когато писането е професия, не се изповядваш.
V.S.: "Напиши това" убива ли вдъхновението?
К.: Ако си професионалист ще успееш! Писането идва отвътре, но въпроса е дали ти можеш да го провокираш това нещо да дойде. То това е и разликата между аматьор и професионалист - че първият чака вдъхновението, а когато си профи ти трябва да може сам да вадиш от себе си тази вътрешна мотивация, вътрешно вдъхновение, да напипаш този тънък момент на настроението, в който започват да идват нещата отвътре.
V.S.: Ти си спретнат, а блогът мърляв?
К.: Много е дълго! Вече толкова съжалявам, че съм го кръстил така, защото буквално историята е толкова тъпа. Бях решил, че ще си направя блог, да качвам някакви неща и да видим какво ще стане. Чудих се как да го кръстя и измислих тази претенциозна глупост, просто защото си казах, че звучи интересно. Според мен това даже е лошо име. Опитах се да го сменя, но Фейсбук не прие. Бих го сменил на името си, защото няма нужда да се кръщаваш по определен начин или от псевдоними.
V.S.: Но все пак, това е нещото от което си започнал...
К.: Да, това казват повечето хора. Аз обаче нямам сантименталност, че от там съм започнал. По-скоро изпитвам срам.
V.S.: Срам? Съвсем сериозно ли каза срам?
К.: Винаги съм така! За мен първите неща, които правиш винаги са наивни. Понякога се раждат съкровища, защото си много чист и не мислиш за това, че някой ще те чете или за това точно какво правиш - нито имаш технически познания в писането, нито нищо! В повечето време обаче се раждат някакви неща, които после като ги погледнеш искаш да ги изтриеш от света, защото те е срам!
V.S.: Схванахме, обичаш писането! Предизвикваме те! Коя е най-красивата дума в българския език?
К.: Трътка! Съвсем сериозен съм! Защото е най-звучната и приятна за изговаряне дума в българския език. По такъв начин ти завърта езика - трътка...Звучи супер добре.
V.S.: А най-често използваш думата...
К.: Хм...таковата! Такова, нали се сещаш, като такова...
V.S.: За кого се сещаш, когато кажем "красив"?
К.: Руши Видинлиев, който не спечели! Хааа, Руши, как е! Шегувам се, разбира се! Той е много красив човек. Хора, какво правите! За кого гласувате, когато гласувате за някого!
V.S.: Ние гласуваме за красотата, а ти?
К.: Най-надцененото качество въобще. Защото хората се стремят към него страшно много. Човек, когато е роден, са му дадени някакви качества и общо взето не можеш да мръднеш много от тях, като изключвам всички операции и тем подобни! Хора, в днешно време, много, много искат да бъдат красиви. Защо? Много по-естествено е когато човек може да предложи нещо на друго ниво! Външният вид не е най-важното!
V.S.: На какво се възхищаваш тогава?
К.: Природата...Пейзажът, защото по някакъв начин просто е подредена чудесно. Ако някой се опита да я нареди така, никога няма да успее. Просто е перфектна!
V.S.: А по-какво се прехласва най-красивият мъж на България?
К.: Жена, все пак не съм безразличен към женската красота!
V.S.: И все пак красотата в най-чистата й форма е?
К.: Не знам защо, но си представих деца. Ако това е първото нещо, което трябва да кажа - си представям деца, защото са чисти и красиви.
V.S.: Знаем, че няма да искаш, но хайде де - издай ни тайна?
К.: Ммм... моята котка мирише ужасно! Имам котка, която изглежда страхотно и супер много я показвам на хората, обаче всъщност мирише много зле! Отвратително! Но иначе е много сладка.
V.S.: В любовта и войната всичко е позволено! Да си поиграем на шах, коя фигура избираш?
К.: Царицата, защото ходи навсякъде. И винаги избирам белите фигури.
V.S.: Един красив мъж винаги има скрити оръжия! Какво да очакваме от теб?
К.: След месец-два максимум ще изкарам първия си роман - нещо, по което работя вече две години! Мисля, че е доста по-сериозен продукт, защото винаги съм си представял, че ще пиша повече проза отколкото поезия. Надявам се да остана повече в прозата и мисля, че хората ще го харесат. А с издаването на романа, на премиерата му ще издам тайна, която е свързана с него, която ще е по-скоро свързана с разпространението му. Аз и издателството ми - Жанет 45, искаме да намерим начин книгите да са по-достъпни за хората!
V.S.: А за какво ще ни разказваш в романа?
К.: Става въпрос за обичането и невъзможността да обичаш. Тези две неща като съпоставка и повече не мога да кажа, защото ще издам сюжета.
V.S.: За финал, Константин в три думи?
К.: Един спретнат човек! И като финал: Руши, съжалявам, наистина ти си по-красивият! Не те познавам, но...
More from View Sofia

Бюти ролерът, това чудо на козметичните джаджи
Светът на бюти продуктите е необятен, но въпреки това съществуват редица добре познати и изпитани формули и техники, на които се доверяваме без притеснения.
We Love: колекцията грим Pretty Metall от Yves Saint Laurent
Дантела, лурекс, жабо и метални отблясъци - есенните дефилета на дизайнерите стъпиха във вдъхновението си на такива вечни икони на стила като Дейвид Бауи...
10 известни жени, които избраха да родят нормално
Оказа, че се херцогинята на Кеймбридж не е „too posh to push” ...