Да, можеш да изядеш щастието. Въпросът е какво ще правиш, ако преди това се разтече в чантата ти?

Шоколадът може много. С лекота лекува разбити сърца, различни форми на депресия, създава зависимости или просто прави деня по-сладък. Има ли обаче разлика дали върху езика ти се разтапя „Милка“ с цял лешник или „Линд“ с чили? Като изключим очевидното, че целият лешник и чилито създават различни усещания, разликата идва и от друго - от престижа, ако го приемем за добавена стойност, който създават или отнемат въпросните шоколади. Откога можеш да излезеш спокойно по клин и да си купиш един „Своге“ от супермаркета до блока, а когато си с новите колежки трябва да си вземеш „Линд“ или „Тоблерон“ или ако вече съвсем искаш да се издигнеш в очите им даже от онзи черния с проценти на какао по-високи от килограмите ти?

Йерархията превзе захарните изделия.

Като бяхме деца ни стигаше да си представяме една шарена крава на лилав фон и вече бяхме щастливи. Сега вкусът ни стана по-фин и започнахме да търсим интересни смесици, необичайни вкусове и да изпитваме удовоствие от опаковката повече, отколкото от съдържанието. Подаряват ни бонбони и по вида им преценяваме колко държи на нас човекът, който ни прави подаръка. Разликата между „Сезони“ и „Мерси“ се долавя не само в това, че последните звучат френски и, прието по подразбиране, по-вкусно.

И така, издава ли шоколадът, който предпочиташ, какъв човек си?

Купуваш си „Своге“, защото подкрепяш българското и знаеш какво ядеш. Добро качество на достъпна цена.
„Линдор“ имат сърце от шоколад и затова взимаш една кутия, когато сърцето ти се нуждае от нежност или просто няма кой да се топи по теб.

Всичко с морска сол, чили или неща, които са попаднали в шоколада случайно, може и да издава склонността ти да експериментираш или просто обърканото ти желание да ядеш нещо, за което се заблуждаваш, че е шоколад.

С „Рафаело“ забравяш думите, защото според рекламата бонбоните казват много повече. Освен това в класацията бадемът стои по-високо от лешника. Въпрос на класа.

Белгийските шоколади са тежката артилерия - страхотен вкус и понякога по-сладки, отколкото очакваш, но поне по-трудно ще прекалиш с тях.
 

Има и шоколадови изкушения, които избираш заради формата. Заблуждаваш се, че като можеш да разчупиш един „Тоблерон“ на части или да разделиш един бонбон „Мерси“, няма да го изядеш наведнъж. Оптимизмът е хубаво нещо.

„Не си ти, когато си гладен“ ни внушава рекламата, но няма ли всъщност поглъщането на толкова количество захар да извади на показ всичките ти лудости, останали до момента скрити под повърхността?

Постепенно колкото по-малко прилича нещо на шоколад, толкова повече започваме да го харесваме. Скоро и в чантите ни ще престане да се топи, но пък портфейлът ни ще олеква. В името на удоволствието. Понякога дошло от вкуса, друг път от формата и често от марката и целофана, без значение дали въпросният целофан е завит от мармот като в рекламата на "Милка" или не.

More from View Sofia

Най-доброто видео на H&M в историята: за колекцията с Mugler, тук до дни

All fashion преди 1 година

Точно след месец и половина

Прецизната, но релаксирана класика на The Row

Runway преди 4 години

ЕСЕН/ЗИМА 2020

Не можахме да те познаем, Рири!

Други преди 7 години

От известно време насам Риана сякаш върви напук на всички модни трендове...