В „Конформистът“ (Il Conformista) от 1970-а год. Бертолучи е сценарист и режисьор. Филмът е сниман по едноименния роман на Алберто Моравия и разказва за националната криза във Франция от 1968 година. В центъра на сюжета е италианец от 30-те години, който отива в Париж на сватбено пътешествие със задачата да съдейства за убийството на италиански политически емигрант и негов бивш преподавател. Главните роли се изпълняват от Жан-Луи Трентинян, Стефания Сандрели, Доминик Санда. „Конформистът“ получава отлични отзиви от кинокритиката и е удостоен с наградата Давид на Донатело за най-добър филм през 1971 г. Заради сложността, описателната структура и иновативната си кинематографията „Конформистът" оказва значително въздействие върху развитието на световното кино и отваря пътя за създаване на ново поколение психологически драми като „Кръстникът" (1972) и „Апокалипсис сега" (1979).
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
„Последно танго в Париж“ („Ultimo tango a Parigi“), шестият филм на режисьора, е неподражаема еротична драма от 1972-ра год. Темата се върти около потисничеството и болката на индивида, причинени от очакванията на обществото. Действието от края на 60-те логично се развива във френската столица. 45-годишен американец, собственик на хотел Пол, в ролята - Марлон Брандо, се запознава с младата, току-що сгодена французойка Джейни - Мария Шнайдер, с която започват анонимна авантюра в парижки апартамент, говорят и правят секс и се разбират да не питат и не казват за себе си нищо лично, дори имената си.
Финалът на творбата е убийствено драматичен, в пряк и преносен смисъл, лентата носи поводи за критики, а някои секссцени са определени като неприемливи и дори унизителни. Мненията варират от признаване на творбата за шедьовър, до нейното абсолютно отхвърляне.
Интересен е фактът, че първоначално ролите са били предназначени за други актьори - Доминик Санда и Жан-Луи Трентинян, но Доминик очаква бебе, а Жан-Луи не желае да се съблича пред камера. Отказват му още и Жан –Пол Белмондо и Ален Делон.
Бернардо се среща с Марлон Брандо в Париж и актьорът приема ролята, без да прочита сценария. Те бързо стават близки и откровени и Марлон дори завежда Бертолучи в Ел Ей. Бертолучи позволява на Брандо да импровизира в някои от сцените и да използва опита си от предишни роли. Шнайдер по това време е едва 19-годишна скитница без цел в живота, с три незначителни, поддържащи роли. Тя не се противи да се съблече на кастинга от кръста нагоре, но поведението й в никакъв случай не се приема за „лековато“ от страна на режисьора. Макар и сътрудниците му да са скептични по отношение на нея, той провижда потенциал в Мария и казва „У нея имаше нещо диво, наивно.“
Макар и преминал през цензура, за филма режисьорът удря на камък с финансирането и разпространяването му. Въпреки това тангото носи на Бертолучи две номинации за Оскар - за режисурата му и за актьорската работа на Брандо, и скандален касов успех впоследствие.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
.jpg)
„Последният император“ („The Last Emperor", 1987). Филмът е силна, тежка, биографична, историческа драма, коопродукция между четири държави, разказваща за последния император на Китай Айсин Джоро Пу И. Действието е обрисувано от възкачването му на престола като малко момче през 1934 г., до хвърлянето му в затвора от китайските комунистически власти и последващото му реабилитиране. Пу И, както е по-известен, е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуопродължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край Хабаровск, а през 1950 г. е екстрадиран в Китай, където е в трудов лагер в град Фушун. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на Мао Дзедун.
В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзедун в политико-консултативния съвет.
Императорът е големият победител на 60-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“ през 1988 г., в която е номиниран в 9 категории и ги печели всичките, в това число и най-добър режисьор - "Най-добър филм", "Най-добър адаптиран сценарий", "Най-добра музика", "Най-добра операторска работа", "Най-добър монтаж", "Най-добра сценография", "Най-добър дизайн на костюмите", "Най-добър звук". Получава още Златен глобус, Сезар и Грами.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
„Открадната красота“ („Io ballo da sola“, 1996 г.) Деветнадесет годишната Луси, в ролята - Лив Тайлър, решава да замине за Италия, след като майка ѝ се самоубива. Има причини, които правят пътуването ѝ така желано. Тя иска да възстанови връзката си с Николо Донати – млад мъж, в когото се е влюбила преди четири години, при последното си пътуване до Ботуша. Освен това, Луси се опитва да намери отговор на загадъчните записи, които намира в дневника на починалата си майка. Филмът, в който участват още и Джоузеф Файнс, Джеръми Айрънс и Жан Маре, получава номинация за Златна палма.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
.jpg)
„Мечтатели“ („The Dreamers") от 2003 г. е проект, за който казват, че се е получил почти случайно, но би бил немислим с друг режисьор. Отчасти иде реч за събитията от 1968-а, за бунтовете и насилието, и най-вече за духа и преследването на мечтата на онзи период.
За Бертолучи, чиято любов към киното е катализирана от френските филми от 30-те години и допълнително подхранена от “Новата Вълна” в края на 50-те и началото на 60-те, духът на епохата е зашеметяващ микс от толкова много елементи. По негово предложение писателят Гилбърт Адеър не само пише филмовия сценарий по романа си "The Holy Innocents", но й го пренаписва в ново издание, наречено “Мечтатели”, което все пак не е идентично с филма. “Не мисля, че е добра идея един филм и един роман да бъдат като близнаци, или поне не като идентични близнаци”, казва Бертолучи. Еротичната драма по сценарий на Адеър, бележи дебюта в киното на Ева Грийн.
Noi ti amiamo, Бернардо!
More from View Sofia
“Майка” на Зорница София с няколко номинации за наградите „Васил Гендов“
Две заглавия изпъкват на фона на номинираните
„Смърт за 2020“ на Netflix - документалката, която следва да ни върне увереността
От създателите на „Black Mirror"
От любов към големия екран: какво ново в киното в заглавия и трейлъри
Тази седмица като за начало на края й, смело пристъпваме в страховитата джунгла, за да си припомним приключенските разкази на Ръдиърд Киплинг за малкия Маугли...
