Смущаващи снимки и видеа от смущаващо мероприятие взривиха софийската общественост тия дни, считаме, съвсем резонно.
.jpg)
В Балната зала на Националната галерия, бивш царски дворец, на жълтите павета в София, българската художничка Михаела Дановска, известна под артистичния псевдоним Ода Жон, покани 100 човека гости на "Вечеря-натюрморт", събитие, отбелязващо за избрани поклонници анонсираната като "ретроспективна" изложба на авторката в Националната художествена галерия.
След като се видя доколко грозно изглежда пърформънсът-вечеря, базиран на отрупани с меса, основно луканки и салам, и зеленчуци, основно карфиол, плюс халва и прочие, маси, разположени анти естетски върху гипсови трупове, резонно възникна въпросът кой-защо-по каква причина-срещу какво и как разреши въпросното мероприятие и с какво то допринася за културния и европейски облик на българското изкуство, българската столица, българското самочувствие.
По стара традиция, от ръководството на Националната галерия не обичат да отговарят на въпроси на журналисти, а директно дават пресконференции, вероятно защото е "по-евтино", за да изясняват обстоятелства като това. Изпълняващата длъжността Директор, госпожа Яра Бубнова, влезе в ролята на обществен защитник, почти омбудсман, или, хайде, по-народното адвокат, на собственото си решение, респективно на арт-акта на гостуващия артист, обяснявайки, че това не било "голямото плюскане", на каквото прилича отстрани за всеки, видял кадрите и усетил неприятната енергия, а: "Отрупаната маса от изложбата на Ода Жон, която се появи на кадри в интернет, е пърформанс, който подчерта още веднъж посланието на авторката, а именно да илюстрира консумацията на жената от съвременното общество..."
.jpg)
Бидейки жена, като автор на тази статия държа да подчертая, че по никакъв начин не се чувствам консумирана от съвременното общество, първо, и второ, напълно консумирана се чувствам от подчиняването на общ постулат като този на частните, пък били те и артистични, нужди на даден художник.
По важното обаче е, че примерът е лош, основателно определен като пошъл от стотици възмутени хора, и няма нищо общо със заключението: "Агресивната реакция, която се получи, е от неразбирането, незнанието на контекста и от завистта, че не са били поканени да присъстват на това събитие", както изтълкува общественото възмущение директорката на галерията.
Просто така не се прави. Защото подобни публични, дори нагли по някакъв странен начин мероприятия, носят повей на неприятно чуждопоклонничество /убедени сме, че ако художничката беше просто Михаела Дановска нямаше да й се позволи подобно натрапчиво артистично поведение/, виж, Ода Жон е друго, звучи някак специално, което не му пречи да демонстрира лош вкус, като междувременно е с кофти вид.
Публиката, присъствала лично, вероятно чува името на дамата за първи път, т.е. в голямата си част няма подчертано отношение към изкуството, иначе просто нямаше да откликне на поканата, защото е деликатно. Хора с тънък усет по темата щяха по инстинкт да регистрират, че има нещо гнило в Двореца.
В целия сценарий ярко свети звездата на госпожа Бубнова, която, за разлика от предния директор на държавната институция, Слава Иванова, която беше компромис, но безопасен, определено демонстрира публично, дори агресивно поведение в налагането на решения и инициативи, които някак си обясняваме трудно в контекста на гореказаното. Според нас, госпожата трябва да осмисли ситуацията с общественото недоволство и незабавно да подаде оставка. Защото някак не смеем да си помислим какво ли ще е следващото хрумване на артистичната госпожа в качеството й на вземащ решенията за случващото се в Националната галерия шеф. Защото, въпреки че Михаела Дановска е платила пърформанса, т.е. храната, никой не казва кой е платил наема за Балната зала, нито на колко възлиза той, нито по какъв критерий се отдава.
Настрана ще оставим изпълнението в оперна стилистика на феноменалната българска народна песен Излел е Дельо Хайдутин от оперната певица Мила Михова, защото комбинацията суджук-"консумиране на жени"-гениален български фолклор-оперно изпълнение, царски дворец, неясна подборка на хора, агресивна хвалба в интернет, и оттук - тотален кич, просто не ни се коментира.
Сега за Михаела Дановска, или Ода Жон, чиято изложба в Галерията ще продължи до 13-ти януари 2019 г. Родена през 1979 година в София, тя следва в Художествената академия в Дюселдорф, Германия, като през 2003 г. завършва в класа на известния немски художник и преподавател Йорг Имендорф, по-голям от нея с 34 години, за когото през 2000 година се омъжва. Двамата имат дъщеря, Ида, родена през 2001 г.
Михаела и Ида
Йорг Имендорф почива през 2007 година, като междувременно, освен много интересно изкуство /твори в областта на живописта, скулптурата и сценичните изкуства/, оставя и извънредно скандална следа в немската артистична гилдия. Любимият художник на канцлера Герхард Шрьодер е арестуван през август 2003-та в луксозен хотелски апартамент в Дюселдорф със седем проститутки /плюс още четири на път към мястото/, плюс количество кокаин, далеч надхвърлящо индивидуалните нужди. Обяснението на художника е, че е "ориенталист", което диктува и творчеството му, и е "много болен". Мъжът признава за множество подобни оргии, признава и зависимостите си, и е осъден на 11 месеца пробация и 150000 евро глоба.
Скандалното му завещание оставя имущество и ресурси, оценени на между 15 и 18 милиона евро на съпругата му Михаела, следва иск на незаконния му син от предишна връзка за част от наследството.
Йорг Имендорф измисля псевдонима на младата си любима, с който тя подписва изкуството си. След смъртта на съпруга, Михаела заминава за Париж, където я представлява галерия „Темплон“ (Galerie Templon). През 2012 г. е наградена с приз за живопис „Пиер Карден”. Има няколко самостоятелни изложби - в Париж, Брюксел, Берлин, и няколко групови.
Иначе изложбата й в София, наречена "Сърцевина", и открита именно с въпросната Вечеря-натюрморт е интересна, но с нищо не е по-интересна от изложбите, приютени на по-малко царствени места в града и с далеч по-малка помпозност, на, например, графикът Горан Тричковски в галерия Интро, на изключителната керамичка Йова Раевска в Етнографския музей /също ситуиран в Двореца, на чието откриване бяха събрани най-елегантните хора от България и чужбина, които сме засичали на събитие в София напоследък, като афтърпартито беше на място, различно от мястото на изложбата, в случая в хотел Шератън, както се прави в цял свят/, изложбата на съвременно японско изкуство в Регионалния исторически музей, тази на Андрей Даниел в галерия Нюанс, История на чешкия дизайн в Чешкия център, Венелин Шурелов в Credo Bonum, и още, и още... всички този ноември. В София!
В заключение, въпреки изконното "Рънътъ праи борбътъ", слабият пърформънс не работи, за никого. Следователно, внимаваме къде стъпваме. Изкуството е интимен акт, дори когато го потребяват милиони, като това на друг българин с псевдоним - Кристо, за когото се заклеваме, че никога няма да причини Вечеря-натюрморт, на никого.
More from View Sofia
Бохемската история на артистичните Париж и Ню Йорк от 80-те: страхотна фотоизложба в Париж
Новата изложба в Галери Миранда в Париж обединява две брилянтни и всепоглъщащи поредици от Филип Ченсъл и Гари Грийн, документиращи ъндърграунд младежката култура от двете страни на Океана
"Мъжът, жената и помежду им": изложба на Валентина Шарра
Изложбеният проект се състои от 5 творби, създадени в България между 2018 и 2019 г., които ще имат като обща линия на изследване определянето на една "несъществуваща категория" между женското и мъжкото.
Петте неща, които НЕ харесахме в дизайна напоследък
Стилът на заведение за междупланетарни срещи от всякакъв вид е широко популярен в родното пространство...
