Почит към Жак Месрин (Бюст с метални зъби)
2008
восък, полимер, гранит
С подкрепата на посолството на Кралство Белгия в София. Той е първият художник, поканен през 2008 г. да реализира голяма самостоятелна изложба в музея Лувър. Изложбата „Не може да се избяга от изкуството“ в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство включва избрани произведения: пърформанс-филм, рисунки, фотографии и скулптури, задаващи въпроси за идентичността на артиста и смисъла на изкуството. Автобиографичното и „изчезването чрез множество появявания“ са в основата на изложбата. За първи път тя обединява творби, отпращащи към историческата изложба и пърформанс в Лувъра.
Пърформансът „Изкуството ме предпази от затвора (Почит към Жак Месрин)“ е представен като автопортрет, но не на Фабр като индивид, а на Фабр-художника в неговото желание да избяга от една единствена идентичност. Ян Фабр е творец и човек с хиляди лица, който съчетава противоположностите. Пърформансът-филм се базира на улични акции изпълнени от автора в началото на 1980те години в почит на Жак Месрин - френски гангстер, издирван дълго време като “обществен враг номер едно” във Франция.
По време на изложбата „Ангелът на метаморфозата“ в Лувъра Ян Фабр създава последващ пърформанс: продължила четири часа гонитба, в стил котка и мишка, с пресата и посетителите в т. нар. „най -голям, най-скъп и най-охраняван затвор във Франция: Лувъра.“ В пърформанса-филм, показан в София, забавните и игриви аспекти са свързани с известни куратори и критици, към които художникът подхожда иронично.
Изкуството ме предпази от затвора II
2008
60 x 40 см
фотография: Attilio Maranzano
Защо почит към Жак Месрин? Ян Фабр казва: „В живота ми винаги съм имал два избора: да стана добър художник или да стана добър гангстер“.
За него Месрин е символ на страстна личност, човек който оцелява чрез дегизиране и успява да избяга от правилата и институциите. Това не е възпяване на престъплението и насилието, а на виталността и жаждата за живот – неговото желание да промени обществото и вярата му в анархията на любовта.
На 22 ноември 1979 година полицейски служители откриват огън по Жак Месрин близо до Порт дьо Клинянкур в Париж и го убиват. Престъпната кариера на Месрин е продължила повече от две десетилетия. Неговото бягство от La Santé – затвор с максимална сигурност на охрана е един от най-известните му подвизи. Наричан е „мъжа с хиляди лица“ – заради множеството дегизировки. Той успешно успява да се укрива не само от полицията, но и от медиите, на които е любим герой.
Метаморфозата е съществена тема в цялата експозиция. Смяна на маската и костюма при всяко ново събитие. Дегизирането като елемент на непрестанната промяна на идентичността. Фабр ще продължава да сменя маските, появявайки се и изчезвайки до изтощение; той побягва към смъртта в краката на Нике от Самотраки, продупчен от същия брой куршуми както Жак Месрин близо до Порт дьо Клинянкур в Париж. Но бягство от изкуството няма... Изтощен и изпотен, Фабр си проправя път през любопитната публика и мраморните статуи – тихите хранители на Лувъра.
Бягството на художника (Поредица II-7)
Бягството на художника II
2008
НВ молив, цветен молив върху фотографска хартия
Мисълта за бягство винаги е била важна за Ян Фабр. Той винаги се чувства като беглец и заявява: “Невъзможно е да ме „заключите“ в рамка, да ме поставяте в една категория, като театрален художник, или визуален артист, или литератор. Аз съм един човек -движение.“
Поредицата рисунки „Бягството на художника“ е шаблонна карта за идентичности, предложения за изчезване. На всеки автопортрет Ян Фабр носи отличително колие, най-често включващо религиозен символ. Средствата, които избира, за да изрази себе си, са просто кожи, носители на невъзможни за разбиране идеи и намерения.
Две скулптури на бог Янус, представляващи автопортрети на Фабр, са озаглавени „Почит към Жак Месрин“. Янус – римският бог на промените, на тези които влизат и тези които се връщат – играе важна роля в творчеството на Ян Фабр. Тези две творби, изпълнени във восък, показват острата захапка на артиста - етическа и естетическа в историята на изкуството.
Дали осемте черно-бели фотографии представят един артист-беглец в екстаз? Дали разкриват един артист желаещ да изчезне във видимостта? Фотографиите често го представят с отворена уста; потящ се в екстаз? Или просто уморен от безконечното бягство от и към изкуството? И крещящ: тялото във всяко свое проявление представя изкуството. „Можете да отнемете всичко, но не моите идеи, не моите намерения!“
Откриване: 22 март, петък, 18:30 часа
Национална галерия
Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство/САМСИ, бул. „Черни връх” 2
Куратор: Йоанна де Вос
More from View Sofia
Майстори на фотографията: Ваятелят на образи от крайния квартал Йосиф Яков
Ваятелят на образите от крайния квартал...
Стефан Николаев: Be Yourself No Matter What They Say
SARIEV Contemporary, Пловдив има удоволствието да представи самостоятелната изложба „Be Yourself No Matter What They Say" на репрезентирания от галерията автор Стефан Николаев.
Фестивал на дигиталните изкуства с артисти от цял свят стартира в София
За трета поредна година Националната художествена академия дава поле за изява на артисти в сферата на...