Следва

"Градините" на Дарина Янева в "КО-ОП"

Петте любими книги на Палми Ранчев

Палми Ранчев е неуловим, бърз и трогващ... 

Books преди 4 години



Кратката му визитка гласи: Палми Ранчев е български поет, белетрист, сценарист, боксьор и треньор по бокс. Роден на 9 февруари 1950 г. в София. Юношески национален шампион по бокс /1966/, трети при мъжете /1969/. Завършва ВИФ, специалност бокс, тренира още таекуон-до и карате. На 31 е заслужил треньор, вкл. в "Олимпийски надежди" и националните отбори за мъже и юноши, националния отбор на Ирак. 


Арман Хакобян и Палми Ранчев

Над 40 негови възпитаници са медалисти от европейски и световни първенства за мъже и юноши. 

Бил е собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Пише поезия, разкази и романи, нещо като това, едно от многото, които много му харесваме: 

* * *

Има очакване в следобеда. В мокрите от превалял дъжд улици.
И в потъмнялото зелено на тревата.
Скоро ще разбере чувството.
Отместено от часовете, вече не прилича на обикновено
очакване. На време, преминало край студения прозорец.
Без да разбере, преглътнал е деня като неразгадана тайна.

Не знае колко време му остава. Но вече е сигурен, че никога
няма да отиде другаде, където хората живеят по-естествено
и по-добре. Няма да срещне непознати красавици. И да гледа
отблизо в очите им.
Само ще си спомня как върви по пясъчен бряг.
Не си брои крачките. Не поглежда назад: оставя ли следи.

Има издадени 11 книги - два романа, 6 стихосбирки и 3 сборника с разкази. Лауреат е на "Южна пролет" за първа книга. Превеждан е на английски, гръцки, турски, сръбски, испански, френски, унгарски.

Попитахме го, с изумление и трепет, какво чете: 


Трудно ми е, дори непосилно, да отделя само пет книги от прочетените. Много са, които харесвам. Не по-малко на брой са тези, оказали ми влияние или подобрили оптиката, през която наблюдавам хората и света. По-лесно ми е да споделя книгите, които в момента чета, на бюрото ми са, или ми предстои да започна.

Роберто Боланьо. След като прочетох всичко преведено от Р. Боланьо - "Телефонни обаждания", "Ноктюрно за Чили" и останалите му "малки" романи, след "2666", реших да не чакам превода на другият му голям роман, макар че все още трудно чета на испански, и продължих с "Los detectives salvajes".



Вече чета и друг любим писател, романът "4321" на Пол Остър. Съвсем естествен е интересът ми към този роман, защото съм прочел всичко негово, преведено на български след "Нюйоркска трилогия". Благодарен съм на Иглика Василева, и за споделената привързаност към този автор, и за блестящия превод.



Наскоро привърших "Четири сезона" на Шандор Марай. За тази книга доста се говори и писа преди време, но обикновено подобен шум ме държи на разстояние. Сега живях с миниатюрите на Марай и доста време нямах нужда от друга поезия.



"Емигрантите" на В.Г. Зебалд стана за дълго моя любима книга, която ще препрочитам. Обективният тон, съчетан с ирония и дори с чувство за хумор, докато споделя истории, запомнящи се образи и екзистециални драми от всекидневието, те карат да се чувстваш по-уверен, макар и останал без сили. Стоян Гяуров се е справил отлично е нелеката си задача на преводач.

"По-горе билото, майстори" и "Сиймор: запознаване" съм ги приготвил за препрочитане.


Всъщност вероятно ще препрочета всичко от Селинджър. Предполагам, че няма нужда от обяснения защо.


Извън петте книги остана една моя нова придобивка - "A Coney island of the mind", стихове от Лорънс Ферлингети. Една от многото липсващи на български книга. Писателите от бийтпоколението, деца на цветята, на свободата и любовта, ми оказаха силно влияние в онези униформени години, за които не искам да си спомням по друг начин. С Ферлингети, Керуак, Гинсбърг, Бъроуз това време има различен цвят. И е по-лесно да обясним как сме го преживели.


Последните ми две книги са сборници с разкази: "Боксьори и случайни минувачи" и "Тази вечер нищо не е случайно".




 

More Books