Хващаме на "къс пас" Михаил Крумов – нашето умно и прекрасно момче, което избрахте за "Най-красив българин", в последната му ваканция преди осемте отговорни матури, на които трябва да се яви в НЕГ "Проф. Константин Гълъбов". Всички са важни, но тази по немски е "най", твърди спечелилият първо място в Будапеща на 13-ото международно дебатиране, с тема "Трябва ли да се въведат индивидуални лимити за честотата на пътуване със самолет?". В Унгарския Национален музей, където се провежда динамичната и оспорвана среща, Мишо се среща и запознава с много и интересни хора на сходна възраст и интереси от цяла Европа, което го научава на по-добра комуникация. Което сами ще разберете в разговора ни.

Като приключи с школото, избраният от вас в ежегодната ни класация за най-красивите българи ще продължи да влага енергия в образованието си. Бъдещият студент вече е насочил вниманието си към правото, което ще изучава в Westfälische Wilhelms-Universitat Münster в тихото немско градче Мюнстер. И въпреки предизвикателния обем от предстоящи задачи, преди да отлети за Северна Германия, Мишо ще намери време да си почине, да отиде на море, да купонясва с приятелите си.

На въпроса ни дали външният вид подсказва и определя вътрешния, дебатиращият младеж сподели, че за него облеклото е по-скоро израз на уважение, отколкото на суета. Модата не го интересува, но винаги съобразява начина, по който изглежда спрямо всяка ситуация. И ни цитира Лесинг, като пожелание към всички хора, при това - с невероятен немски акцент (не бихте разбрали, че звънливите думите се изляха като бистра, изворна водица от устата на българин!), да имаме куража да си служим повече със собствения разум!

ViewSofia: За скромните, сладки 18 години, на които си, казвал ли си вече на някого, че го обичаш? Какво за теб е "да обичаш"? А какво не бива да има в обичта?
Михаил Крумов: Тъжно би било, ако човек цели 18 години, независимо дали са първите или последните, нито веднъж не е казвал на някого, че го обича! Без значение дали е от семейството му, или любовта на живота. Да обичаш, означава да имаш емоционалната необходимост от общуване с дадена личност или от принадлежност към дадена общност, каквато са семейството или приятелите. В един по-широк смисъл любовта може да бъде възприета и като удовлетворение... от дадено занимание, от работата, ...от Живота.

V.S.: Има ли разлика в любовта между баба ти и дядо и тази на родителите ти? В какво се състои? А твоята любов към половинката ти как си я представяш?
М.К.: Любовта е нещо нетленно, а старостта, в зависимост от човека, може да бъде сведена до физическите неволи и неразположения. Т.е., едното не би следвало да пречи на другото. И стига човек като млад, да е направил правилния избор, то занапред любовта само трябва да се увеличава. Въпреки това, има разлика между отношенията на една двойка след 50 години брак и такава на няколко години. Но тя произтича главно от социокултурните обстоятелства и от растящия брой съпреживявания.

V.S.: Може ли истинското приятелство между двама да прерасне в страстни интимни отношения? Ще се получи ли по-скрепваща връзка? Редно ли е? Или всичко ще се обърка и развали?
М.К.: Не! Физическото преживяване може и да заема централно място в попкултурата, и въобще - в съвременния свят, но то трябва да си остане само между тези, които са си дали съответните обещания, за да има емоционална стойност.

V.S.: Ако трябва да извоюваш вниманието на момичето от мечтите ти, което видно има и друг обожател, какво ще направиш, как ще постъпиш, ако се налага – ще отстъпиш ли?