Фамозната жрица на кутюра Даяна Врийланд е една от ключовите фигури, отговорни за развитието на модните прийоми през XX век. Тя ще остане завинаги в история като най-известния Моден редактор на своята епоха, с кариера, простираща се пет десетилетия в fashion библиите Harper's Bazaar и Vogue.

“Стилът е стандарт”, заявява тя в интервю, спомняйки си за 26-те години, прекарани в Harper's Bazaar. Даяна се присъединява към списанието през 1936 г. и го напуска през 1962 г., за да стане главен редактор на американския Vogue. “Трябва да имате стил. Помага ви да слизате по стълбите. Помага ви да ставате сутрин. Това е начин на живот. Без него вие сте никои. И не говоря за това да притежавате много дрехи.”

Ако Коко Шанел преосмисля революционно начина, по който жените се обличат през XX век, въвеждайки свободен модернизъм и шикозна простота, то Даяна Врийланд преобразява идеята ЗАЩО се обличаме. Легендите Шанел и Врийланд създават забележителни творения, с непоколебимо внимание към детайла.

"Селяните и гениите са единствените хора, които успяват. Шанел беше и двете." Философията на Даяна Врийланд в 40 цитата

Родена в Париж през 1903 г. в семейство на американска дебютантка и английски финансов брокер, още като 8-месечно бебе Даяна отплава с родителите си за Ню Йорк, за да заеме почетно място в Горен Ийст Сайд. През 1907 г. се ражда сестра й Александра: руса красавица, любимка майка им, а по-мургавата Даяна, с големия си нос и нетрадиционни черти, много често остава незабелязана.

Донякъде ненадеждният, но изключително интересен мемоар на Врийланд, DV, дава известни сведения за семейството й, но същевременно потулва истината за ранното й детство. За преместването им от Париж в Ню Йорк пише, че се случва през 1914 г., като по този начин премахва не само няколко години от възрастта й, но и украсява с някои “по-екстравагантни” моменти детството - по нейни думи, прекарано във френската столица, заобиколена от руски балет и в компанията на Сергей Дягилев, прочут руски театрален и балетен импресарио.

Фантазията за Дягилев намира отражение в кариерата й с руските пейзажи, които се появяват както в модните фотосесии, също така и в изцяло оправданото въплъщение в артистично импресарио - но реалността за детството й е по-малко бляскава. Погледът към болезнената истина се избистря в разказа й за най-страшната сцена между нея и майка й. Един ден тя й казва: "Жалко, че имаш толкова красива сестра, а ти си толкова грозна и си толкова ревнива към нея." Никога не си направих труда да обясня, че обичам сестра си... Родителите, знаете, могат да бъде ужасни.”

Именно заради това отхвърляне се ражда решимостта на Врийланд да създаде себе си според собствения си избор и вкус. И както модната писателка Джудит Търман отбелязва във филма Eye Has to Travel, способността й “да изтрие спомена за мрачното, недолюбвано момиченце, което някога било в капан на своето тяло”, е ключов за мирогледа й като моден редактор. Всъщност еволюцията на Врийланд от грозно патенце до модна императрица продължава и в третия акт от кариерата й. След като е уволнена от американския Vogue през 1971 г., тя царува в Института по костюмите към Metropolitan Museum of Art. Професионалният й път е показателен, че провалът никога не трябва да бъде определян като препятствие за бъдещ успех.

Кариерата й може би никога не би процъфтяла, без сигурността на брака. На 20 години Даяна се влюбва в йейлски възпитаник. “Никога не се бях чувствала уверена във външния си вид, докато не се омъжих за Рийд Врийланд”, признава тя.

“Той беше най-красивият мъж, когото някога съм виждал.” Младата двойка има двама сина - Томас, роден през 1925 г. и Фредерик - през 1927 г. След няколко години в Ню Йорк семейството се мести в Лондон през 1929 г., където Рийд работи в американска банка. На Острова Даяна създава семейното ложе в сърцето на столицата на Hanover Terrace точно до Regent's Park. Сприятелява се бързо с всички прочути лондончани, като същевременно открива изкушенията на френската мода и по-специално Шанел при редовните си пътувания до Париж.

Fashion Starter: Карълайн, внучката на Даяна Врийланд, за секса, виното, пастата и тревата

По-късно Даяна твърди, че Англия я научава на всичко, което й е необходимо за предстоящата кариера, описвайки изученото като примерни британски стандарти за домакинство и разговори. “Ето защо можех да си позволя Harper's Bazaar, когато напуснах Англия - знаех как да работя, защото знаех как да управлявам къща. Единственият шанс, който ми бе даден в живота, за да науча нещо, бяха тези години, прекарани в Англия!”

Врийленд обожава срещите с кралското семейство - от момента, в който е представена на крал Джордж V и кралица Мери - “това беше лукс в дълбочина” - и остава пламенна почитателка на кралицата.

“Тя винаги носеше подходящи дрехи. Токчета. Запознати сте с токчетата на Мери. После лисицата. После ботушите. Всичко в едни и същи нюанси: бледосиньо, лавандула, понякога кремаво, понякога бяло, бледозелено, пепел от рози…” Но Врийланд има друг кралски модел за подражание: “Бих искал да съм Елизабет Първа. Беше прекрасна... заобиколена от поети и писатели, живееше в Хемптън Корт и имаше цял отбор понита, чиито гриви и опашки бяха боядисани в същия цвят като косата й - сещате се - червени!”

Червеният цвят се превръща в неин подпис, нейна емблема - цветът на ноктите, устните, известната й всекидневна в апартамента в Манхатън. За Даяна “червеното е великият прояснител - ярък, изчистващ и разкриващ. Аленото прави всички цветове красиви. Не мога да си представя да скучая с червено - би било като да скучая с човека, когото обичам.”

Но е облечена изцяло в бяло - в дантелена рокля и болеро Chanel, с рози в косите - когато пристъпва в света на модните списания. За първи път е забелязана в началото на 1936 г. от тогавашния редактор на Harper's Bazaar, Кармел Сноу, докато танцува със съпруга си Рийд в хотел Сейнт Риджис. През 1936 г. семейство Врийланд се връща в Ню Йорк по време на Голямата депресия с достатъчно средства, както тя ги оприличава: “колкото да заделиш за бутилка скоч, ако си алкохолик.”

Може би изглежда изненадващо, че най-ранните й приноси към Harper's Bazaar са причудливи предложения за екстравагантност в рубриката “Защо не?” - Защо не изплакнете косата на русото си дете с шампанско, за да запазите златистите оттенъци, както правят във Франция? Защо не намажете нежно лицето си с крем, преди да си легнете, както правят в Англия? Защо не се снабдите с 12 диамантени рози във всякакви размери? Носете ги наведнъж едната вечер, следващият път ги сложете в косата, върху чантата си, нагоре надолу по роклята. Но по същия начин, по който холивудското бягство от реалността се оценява през времената на икономически мрак, фантазиите на Врийланд носят колкото наслада, толкова често и подигравки, въпреки че запазват своето очарование и до днес. “Защо не завържете огромен вързоп сребърни балони за леглото на детето си на Бъдни вечер?”

С избухването на Войната през 1939 г. настъпва промяна в нагласите й. За Врийланд се оказва трудно да напусне Париж - там, където поръчва своя кутюр. В последния момент една приятелка настоява да се качи на борда на последния пътнически кораб, който ще отплава всеки момент от Париж за Ню Йорк, преди да започне войната. “Никога няма да забравя този следобед", спомня си Даяна, "вървейки по улица Камбон, не осъзнавах, че това ми е последният следобед в Париж за следващите пет години. Току-що щях да направя последната си проба в Chanel. Бях толкова депресирана - напусках Шанел, напусках Европа, напусках света на…  на моя свят.”

Никога склонна към продължителен траур, Врийланд създава нов свят за себе си като моден редактор на Harper's Bazaar. Заснема нюйоркски колекции със значителна показност, залагайки на всички американски локации - по-специално Аризона, където се получава най-запомняща се снимка на модела Луис Дал-Улф, позиращ в черни панталони, бяла риза, сомбреро и роза. Тя се възползва от визионерския избор на фотографи на Кармел Сноу и така започва емблематичната колаборация между Врийланд и Ричард Аведон, един от най-значимите модни фотографи.

Аведон споделя: “Даяна живееше за въображението, управлявано от дисциплината и така създаде изцяло нова професия. Врийланд сътвори позицията моден редактор. Преди нея обществени дами просто слагаха шапки на други обществени дами.”

Врийланд е повишена в моден редактор на Harper's Bazaar през 1957 г., когато Кармел Сноу е свалена от ръководната позиция в полза на племенницата си. Въпреки че в очите на хората изглежда сякаш Сноу по собствено желание поставя своя роднина за заместник, Сноу всъщност е бясна, колкото и Врийланд, че управлението на списнието отива в ръцете на слабохарактерната й и плаха племенница. Все пак Даяна Врийланд продължава да работи като моден редактор в продължение на пет години. Една от най-големите сензации, които прави, е през 1961 г., когато първа представя снимки на младото семейство Кенеди в Белия дом, заснети от Аведон.

Осемнадесет месеца по-късно е възнаградена с позицията на главен редактор на американския Vogue: “Предложиха ми голяма заплата, безлимитна банкова сметка и Европа, когато си поискам.”

Пристигането на Врийланд на 60-годишна възраст, съвпада с разширяването на глобалните хоризонти, подхранвани от безпрепятствения й апетит към иновации, но все още подкрепен от познанията в миналото. Творенията й се простират от Лондон до най-отдалечените региони на Япония, включващи ново поколение модели, музиканти и известни личности (Мик Джагър, Бийтълс, Туиги, Верушка, Лорън Хътън, Джейн Бъркин, Катрин Деньов), като същевременно продължава да празнува стила на старите си приятели като Полин де Ротшилд и Уолис Симпсън.

Истории от живота: Ив Сен Лоран, гениално-депресивното момче от Алжир

Анджелика Хюстън, която за пръв път се среща с Врийланд през 1959 г. по време на фотосесия, разказва: “Тя имаше този вкус за необикновеното… Даяна взе светското и посредственото и го направи зашеметяващо. Тя беше тази, която първа вдъхна кураж на жените и им показа, че няма нищо лошо в това да бъдат амбициозни, да бъдат необичайни, да привличат вниманието.”

Даяна Врийланд се превръща в нарицателно за безстрашност в подхода си към това, което за нея представлява подходящ материал за лъскаво списание - като разказа за Труман Капоти и романа му “Хладнокръвно”, етнографските изследвания на фотографа Ървинг Пен и експерименталното изкуство на Джаксън Полък. По този начин натюрмортът на едно цвете - трансформирано от Пен в живописен шедьовър - има същата вероятност да намери място в страниците на Vogue, колкото й снимка на скъпа чанта.

Истории от живота: Труман Капоти и унищожителната му любов към лебедите от Пето Авеню

Ира фон Фюрстенберг, една принцеса на 80

Въпреки владенията си в модния свят и способността да преценява приливите и отливите, царуването на Врийланд се обърща срещу течението, когато медийният конгломерат Condé Nast счита разходите й за прекомерни, а новото десетилетие предполага по-предпазлив подход. Врийланд - вече скърбяща за смъртта на любимия си съпруг през 1967 г. - се срива още повече, когато я свалят от трона в Vogue в полза на подчинената й Грейс Мирабела.

Преданите й приятели намират ново призвание в поста на ръководител на Института по костюмите към Metropolitan Museum of Art, а завръщането на Врийланд на модната сцена е почти толкова бляскаво, колкото премиера на Руския балет. Както винаги, вниманието й към детайла е безупречно, а в целия музей се носи благоуханният аромат от парфюми Chanel.

Към самия край, когато е прикована на легло заради тежко заболяване на белите дробове, най-близките й приятели, включително Оскар де ла Рента и Жаклин Онасис, все още я посещават в апартамента с червения интериор или “градина в ада”, както я нарича Даяна. За тези, които обичат Врийланд и се възхищават на усета й към модата, обаче “градината” е райска.

Истории от живота: сестрите Бувие, Джаки и Лий, или голямата омраза

И всички те се събират в музея Метрополитън през 1989 г., за да почетат паметта й, където музиката варира от Мария Калас до Ролинг Стоунс, точно както тя би искала. “Не спирайте музиката" - е последната й реплика преди да изпадне в кома, а гласът й е също толкова силен все едно е на купон. Това е финалът, с който самият велик Дягилев би се гордял.

Даяна Врийланд управлява като нетрадиционен моден редактор, винаги с няколко хода напред, насърчавайки авангардните таланти с оригиналните си идеи, като същевременно поддържа непоколебимата си вяра в силата на модата да възвисява ума и тялото по време на смутни времена. “Модата трябва да бъде най-опияняващото освобождаване от баналността на света!” Максимата, която следва през целия си живот. 

Врийланд получава място на Алеята на славата на Родео Драйв в Холивуд до легенди като Джани Версаче, Грейс Кели и още икони от света на модата.

More from View Sofia

Стил урок на седмицата: Puss in Boots

All fashion преди 5 години

Котаракът в чизми...

Уличният стил на звездите: Кейти Холмс в още един трепач тоалет

Street Style преди 1 година

Казваме "още един" заради ТОЗИ

Street Style вдъхновения: Stockholm FW Spring 2023, контрапункт на Токио

Street Style преди 1 година

Тук какво стана...