Еволюция на вечността: триумфът на червеното червило от 1912 до днес

Еволюция на вечността: триумфът на червеното червило от 1912 до днес

Keep your Beauty on Duty!

През 1912 г. хиляди суфражетки преминават покрай нюйоркския салон на Елизабет Арден. Основателката на козметична марка отваря своя магазин Red Door Salon в сърцето на Голямата ябълка две години по-рано. Но освен ревностно да следва житейската си философия, че красотата е изконно право на всяка жена, Арден е привърженик на движението суфражизъм, борещо се за избирателните права на нежния пол, както и против половата дискриминация в политическия и икономическия свят. Като двигател на каузата, Елизабет Арден раздава на всяка една от маршируващите жени на 5-то Авеню по една тубичка ярко червено червило.

Лидерите на суфражетките - американските социални активистки Елизабет Кейди Стантън и Шарлот Пъркинс Гилман, обичат червеното червило заради шокиращото му въздействие върху мъжете, а протестиращите масово носят смелия цвят, приемайки го като знак на бунт и белег на свободата.

Американската журналистка Рейчъл Фелдър пише в своята книга “Червеното червило: Ода за иконата на красотата”, че не би могло да има по-съвършена емблема на суфражетките от червеното червило, защото това не е просто символ на силата, а на женската сила. В многото си нюанси този пиперлив цвят за устни е могъщо културно оръжие, заредено с вековна история. Червеното червило е начин за проследяване на обществения “цайтгайст” или духа на времето: от ранната му употреба от елита на Древен Египет към проститутките в древна Гърция, до статута му в ранния Холивуд на еталон за блясък.

Преди червеното червило да добие широка популярност в началото на XX век, алените устни често се свързват с безнравствени жени: неучтиви, сексуално аморални, дори еретични. В тъмните векове червените устни се разглеждат като знак за общуване с дявола. Гримът като цяло е свързан с тази мистериозна, плашеща женственост. Когато американските суфражетки приемат червените устни, международните им съмишленички веднага ги последват.


"Be А Lady, They Said"


Тъй като движенията за правата на жените бързо се разпространяват из Европа, Нова Зеландия и Австралия, британските и американските организатори често споделят тактики си: от организиране на маршове и гладни стачки до по-агресивни войнствени стратегии. Тази солидарност се разпростира и върху грима им. Вдъхновена от американските си колеги, лидерът на британското движение Емелин Панкхърст подпомага лансирането на червените устни сред колежките й активистки. И макар суфражетките да не са единствените, отговорни за обществената гласност на алените устни, те въплъщават идеята за модерната жена в Америка и Европа, подкрепена и от революционната концепция за дамско облекло на Коко Шанел.

По време на Втората световна война червените устни имат своя смел втори акт на предизвикателство. Адолф Хитлер ненавижда червено червило. В съюзническите страни носенето му става знак на патриотизъм и акт срещу фашизма. Когато цената на червилото прекомерно се увеличава във Великобритания, жените започват да оцветяват устните си със сок от цвекло. Докато мъжете са на война, а жените изпълняват професионалните си роли у дома, те слагат червено червило, за да се почувстват като значима част от работната сила. Това позволява своеобразно да запазят усещането за собствената си самоличност отпреди войната.

Илюстрацията на Дж. Хауърд Милър на иконичната Роузи Нитовъчната машина е с начервени вишневи устни, като измислената героиня е представена в пропагандна кампания на американското правителство с цел насърчаване на бели жени от средната класа да работят извън дома си по време на Втората световна война. Друг рекламен слоган гласи: “Едно червило не може да спечели войната. Но то символизира една от причините защо се борим – свръхценното право на жените да бъдат женствени и прекрасни при всякакви условия.”

След 1941 г. червеното червило става задължително за жени, които се присъединяват към американската армия. Козметичните брандове се възползват от тенденцията във военното време - Елизабет Арден пуска Victory Red, а Хелена Рубинщайн представя Rudimental Red. Носенето на червено червило през онази епоха е свързано с усещането за самочувствие, издръжливост и силна женска самооценка. 

Днес други протестни символи стават широко разпространени в името на правата и интересите на жените, по-специално розовата шапка, която доминираше по време на Женския марш във Вашингтон срещу президента на САЩ Доналд Тръмп през 2017 г.


Стилът на съдия Рут Бейдър Гинсбург, supreme all the way


И все пак червените устни си остават класическото олицетворение на женската сила. През 2015 г. снимка на македонка, целуваща полицейски щит по време на антиправителствен протест, заля социалните мрежи заради акцента с отпечатъка на червената целувка.

През 2018 г. в Никарагуа жени и мъже носят червено червило, за да покажат подкрепата си за освобождаването на антиправителствени протестиращи. Те последват примера на една от активистките, която се противопоставя на разпитващите я съдия изпълнители, като демонстративно слага червено червило. Миналия декември близо 10 000 жени в Чили излязоха на улиците с черни роби, червени шалове и червени устни, за да осъдят сексуалното насилие в страната.


Girls Can't What?! - за феминизма в цитати


Носейки червено червило, протестиращите по цял свят се възползват от същата сила на движението за правото на избор, случило се десетилетия по-рано. В тази си изява, наследството от предшественичките суфражетки продължава да живее и до днес.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.