Коронавирусът не заплашва единствено физическото ни здраве, но също така нанася поражения върху емоционалното и психическото ни благосъстояние. Чувствата на безпокойство, безпомощност и депресия се увеличават, когато сме изправени пред все по-несигурното бъдеще. Представително американско проучване установява, че почти половината от всички американци - 45 процента - смятат, че коронавирусът е повлиял негативно на психичното им здраве. Високият процент няма как да не се отчете и в останалите страни по света.
Следва въпросът: Има ли нещо, което може да направим, за да се справим с емоционалната повреда в тези тревожни и смутни за всички ни времена?
Американската журналистка и автор на редица психологически анализи - Емили Есфахани Смит, години наред изследва как хората реагират на неволите в живота си, интервюира десетки за техния злощастен опит от силен стрес и наблюдава човешката устойчивост от гледна точка на психологията, за да разбера защо някои се сриват вследствие на криза, а други сякаш се прераждат и стават дори по-силни от преди.
Проучванията й хвърлят светлина върху това как хората могат да защитят психичното си здраве по време на пандемията - и това преобръща някои залегнали идеи за травмата и благополучието, които нашата култура носи. Когато изследователи, психолози и клинични работници наблюдават кой как се справя по време на личностна криза, стигат до заключението, че: тези, които успяват да се преборят и дори положително да надградят вътрешното си състояние, не са тези, които се фокусират върху търсенето на щастие, за да се почувстват по-добре, а тези, които култивират у себе си поведението на трагичен оптимизъм.
Терминът е въведен от Виктор Франкъл, австрийски психиатър, оцелял от Холокоста. Трагичният оптимизъм е способността да се поддържа надеждата, да се намери смисъл в живота, въпреки неизбежната болка, загуба, страдание и да погледне на кризата като на един отминал кошмар, след който няма да има от какво друго човек да се страхува. Накратко това означава, че оставаме оптимисти, въпреки “трагичната триада”, състояща се от болка, вина и смърт.
За да разберем как трагичният оптимизъм може да ни послужи по време на пандемията, Емили Смит ни припомня как Америка реагира на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Хората съобщават за засилено чувство на страх, безпокойство и безнадеждност. Тези емоции са по-изтощителни за някои, отколкото за други. За да разберат защо, група изследователи, ръководени от Барбара Фредриксън, психолог от Университета на Северна Каролина, проучват благосъстоянието на по-младите американци в седмиците след атаките. Никой от тях не е загубил близък на 11 септември, но подобно на цялото населението, те съобщават, че се чувстват ужасно. И все пак за някои от тях съществува по-малка вероятност да изпаднат в депресия от други. Това, което отделя по-издръжливите, е способността им да намират доброто. За разлика от “по-лабилните”, издръжливите регистрират, че изпитват повече положителни емоции - любов и благодарност. Това не означава, че отричат трагедията - те показват същите нива на тъга и стрес като по-нестабилните хора. Констатацията, че издръжливите хора изпитват силно отрицателни реакции към травма, се появява често в психологическите изследвания. По-устойчивите също изпитват отчаяние и стрес, признават и ужаса от случващото се, но дори и в най-тъмните места намират проблясъци на светлина и надежда, което в крайна сметка ги поддържа.
Възприемането на идеята за трагичния оптимизъм дава реалната възможност на хората да се развиват чрез своите несгоди.
Години наред много психолози приемат разказите на хора, пострадали от тежки събития в миналото, за травма, вярвайки, че силният стрес причинява дълготрайни и в някои случаи непоправими вреди на психиката и здравето на човека. През 1980 г. Американската психиатрична асоциация добавя посттравматично стресово разстройство към Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства и оттогава ПТСР получава голямо внимание от медиите и от обикновените индивиди, които се опитват да разберат какво се случва с хората при трагични житейски събития.
Помощ: Анатомия на конфликта, или защо се карат хората
Но все пак психолозите знаят, че само малък процент от хората развиват такова "пълноценно разстройство", докато средно - на места от половината до две трети от оцелелите - вследствие на психологически травми, проявяват това, което е известно като посттравматичен растеж. След криза повечето хора придобиват новооткрито усещане за цел, развиват по-дълбоки светоусещания, имат по-голяма оценка за живота и отчитат други ползи. Според психолозите Ричард Тедески и Лорънс Калхун от Университета в Северна Каролина, които през 90-те години въвеждат термина “посттравматичен растеж”, не самите несгоди са водещи за растежа, а реакцията на хората към проблема.
Посттравматичният растеж настъпва с опити да се приспособим към силно негативните преживявания, които могат да доведат до високи нива на психологически стрес. Растежът обикновено изисква значителна промяна в основните предположения - нагласи. Опитът има качеството да променя парадигмата, т.е.трансформация във функционирането. С други думи, търсим и извличаме положителното от травмата.
В съвременни психологични изследвания това е известно като “намиране на полза”. Виктор Франкъл го нарича “човешката способност творчески да превърнем негативни аспекти от живота в нещо положително или конструктивно”. Разбира се, някои хора са родени по-обнадеждени от други. Но успехът на психологическите интервенции като психотерапията, разкриват, че дори и най-отчаяните хора имат способността да намерят смисъл в кризата.
В проучвания, вследствие от различни трагедии и бедствия, по-голямата част от анкетираните съобщават, че намират положителен смисъл в по-дълбоко духовно израстване. Други изследвания показват, че търсещите полза от случващото се, се развиват не само психологически, но и физически. Оцелели от инфаркт например, които намират смисъла в преживяното, след осем години имат много по-голяма вероятност да бъдат в по-добро здраве от тези, които не са.
Това не означава, че хората трябва да търпят неприятностите с усмивка на лице. Франкъл специално подчертава, че трагичният оптимизъм не трябва да се възприема като щастие. “Щастието не може да бъде преследвано, то трябва да последва, да се роди от нещо. Човек трябва да има причина да бъде “щастлив”. Когато хората търсят смисъл обаче, те често не се чувстват щастливи. Нещата, които правят живота ни смислен, като доброволчество или работа, са стресиращи и изискват усилия. Но месеци по-късно търсещите смисъла не само съобщават за по-малко негативни настроения, но и се чувстват по-обогатени, вдъхновени и като част от нещо по-голямо.
Въпреки че измина вече близо месец, откакто пандемията се отразява пряко на живота ни, сме свидетели на хора/общности, които възприемат "смисъла" по време на тази криза. Организират се различни доброволчески групи за помощ, хората се обединяват около борбата за запазването на малкия бизнес, много компании и предприятия на национално и местно ниво предлагат допълнителни услуги безплатно. Забелязва се как хората изпитват по-дълбока връзка с другите, по-благодарни са към полагащите грижи, учителите, обслужващите и здравните работници сред нас. Това със сигурност няма да бъде запомнено като щастлив период в историята на света, но може да бъде запомнено като време с изкупително значение и надежда.
Животът е, както казват будистите, 10 000 радости и 10 000 нещастия. Колкото и да не ни се иска, никой от нас не може да избегне страданието. Ето защо е важно да се научим да страдаме ползотворно, защото “това, което не ни убива, ни прави по-силни”.
More from View Sofia
Карлсберг дарява 95 милиона датски крони,за да подкрепи усилията срещу COVID-19
Датската фондация Карлсберг планира огромни инвестиции, за да подкрепи учените и гражданите в техните научни, икономически и социални усилия в момент, в който светът е изправен пред предизвикателството на вируса COVID-19.
Know-how: социален живот по време на Корона
Как да оползотворим свободното си време, когато културните и спортните мероприятия са под карантина?
Изписаха Пласидо Доминго от болницата след лечението от коронавирус
Преди дни 72-годишният тенор беше хоспитализиран в мексиканска болница.