Докато Маурицио напредваше със следването по право в Католическия университет в Милано, Родолфо започна да се тревожи, че синът му е прекалено наивен и доверчив. Един ден Родолфо го накара да седнат един срещу дрег, за да си поговорят като баща и син.
„Никога не бива да забравяш нещо, Маурицио. Ти си Гучи. Ти си различен от другите. Има много жени, които искат да те докопат - и теб, и богатството ти. Внимавай, защото някои жени правят краиера от това да си хващат млади мъже като теб."
Съпругата на Gucci и наемният убиец, най-мрачната история в света на модата
През лятото, докато връстниците на Маурицио посещаваха италианските морски курорти, Родолфо изпращаше Маурицио в Ню Йорк, за да работи при чичо си Алдо, който ръководеше разрастването на американския клон на Gucci. Самият Маурицио никога не беше давал на Родолфо повод да се тревожи - до това празненство на Виа дей Джардини.
Отначало Маурицио не събираше кураж да каже на Родолфо за Патриция. Всеки ден вечеряше с баща си както обикновено. Родолфо долавяше нетърпението на Маурицио и в отговор неизбежно забавяше темпото на вечерята - като проточваше храненето колкото може по-дълго, докато Маурицио мъчително се въртеше на мястото си. В минутата, в която Родолфо приключваше с вечерята си, Маурицио ставаше от масата и хукваше да се срещне с Патриция - своята "джобна Венера", както я нарече един приятел.
- Къде отиваш? - подвикваше Родолфо след него.
- Излизам с приятели - отговаряше мъгляво Маурицио.
Мауруцио Гучи
Всички причини да гледате House of Gucci, филмът на годината!
Родолфо слизаше в прожекционната си на подземния етаж, за да продължи работата по своя шедьовър. И докато той отново и отново гледаше старите черно-бели ленти, Маурицио тичаше при своята folletto rosso - "червената феичка", както наричаше Патриция заради червената рокля, която беше носила във вечерта, когато се запознаха. На свой ред тя го наричаше на галено "Мау". Двамата често вечеряха заедно в "Санта Лучия" - тратория с домашна кухня в центъра на града, която години след това продължи да бъде любимият ресторант на Маурицио. Той вяло ровеше в чинията си, докато Патриция се наслаждавше на ароматната домашно приготвена паста и ризото и се чудеше защо той няма апетит. Едва по-късно откри, че Маурицио е вечерял по два пъти - първо у дома с баща си и след това още веднъж навън с нея. Маурицио бе запленен от Патриция, която беше само с няколко месеца по-млада, но му се струваше много по-светска и опитна от него. Дори и да забелязваше, че изкусителната й външност се дължи на цели часове, прекарани във фризьорския салон и пред огледалото за гримиране, не го беше грижа за това. Още като младо момиче стилът на Патриция беше превзет и екстравагантен. Приятелите им се питаха какво вижда Маурицио в нея. След като си махне изкуствените мигли, разреше тупираната си коса и слезе от високите си токчета - но Маурицио обожаваше всичко в Патриция. Предложи й да се омъжи за него едва на втората им среща.
На Родолфо му отне известно време да забележи промяната, която беше настъпила у Маурицио. Един ден повика сина си, като стискаше сметката за телефонна:
- Маурицио! - изрева той.
- Si, Papà? - отвърна стреснато Маурицио от съседната стая.
- Ти ли си говорил толкова много по телефона? - попита го Родолфо, когато Маурицио се появи на прага на кабинета на баща си.
Маурицио се изчерви и не отговори.
- Маурицио, отговори ми. Погледни колко е сметката! Това е скандално!
- Татко - въздъхна Маурицио, когато разбра, че моментът е дошъл, и влезе в стаята, преди да продължи. - Имам си приятелка. И я обичам. Искам да се оженя за нея.
Патриция беше дъщеря на Силвана Барбиери, една червенокоса жена от обикновено семейство, която беше отраснала в Модена, град в областта Емилия-Романя, на по-малко от два часа път на юг от Милано, където беше помагала в ресторанта на баща си. Фернандо Реджани, съосновател на успешна транспортна компания със седалище в Милано, често беше спирал за обяд или вечеря в семейния ресторант, когато бе минавал през града. Той също беше родом от Емилия-Романя и се наслаждаваше както на питателната регионална кухня, с която беше отраснал, така и на гледката на хубавата червенокоса дъщеря на собственика, която обикаляше масите и носеше сметките от касата. Въпреки че беше над петдесетгодишен и женен, Реджани не можеше да откъсне очи от Силвана, която по това време не беше на повече от 18 години. А според нея той приличаше на Кларк Гейбъл.
"Ухажваше ме усърдно", спомня си Силвана, като казва, че двамата са започнали любовна афера, която е продължила с години. Силвана твърди, че Патриция - родена на 2 декември 1948 година - в действителност е дъщеря на Реджани, който не е можел да я признае за своя по това време заради брака си. Но когато говори за собственото си детство, Патриция винаги нарича Реджани своя patrigno, доведен баща.
Силвана се омъжи за местен жител на име Мартинели, за да даде фамилно име на дъщеря си, а след това последва своя Кларк Гейбъл в бизнес столицата на Италия.
"Бях любовница, държанка и съпруга на един-единствен мъж", настояваше Силвана, която се премести заедно с Патриция в малък апартамент на Виа Тосели, в наполовина промишления квартал в близост до централата на транспортната компания на Реджани.
През годините Реджани беше натрупал прилично състояние от Blort - както се наричаше неговата компания по инициалите на четирима съоснователи, които бяпа обидинили спестяванията си преди войната, за да си купят първия камион. Въпреки че след това германската армия беше конфискувала камионите на Блорт, след войната Реджани отново беше изтрадил бизнеса, като бе изкупувал дяловете на съдружниците си един по един, докато не беше останал единственият собственик. Превърна се в уважаван член на деловата и религиозна общност в Милано и щедър дарител за благотворителни каузи, с което си спечели титлата Commendatore. Съпругата на Реджани почина от рак през февруари 1956 г. и до края на същата година Силвана и Патриция се нанесоха в уютно обзаведения дом на Реджани на Via dei Giardini. Няколко години по-късно Реджани тихомълком се ожени за Силвана и осинови Патриция.
Силвана и Патриция откриха, че не са сами в дома на Реджани. През 1945 г. Реджани беше осиновил сина на свой роднина, който не можеше да се грижи за момчето. Енцо, тогава на 13 години, имаше труден и непокорен характер, и възненавидя новодошлите.
- "Силвана ще бъде новата ти учителка" - каза Фернандо на момчето.
- "И как ще ме научи нещо?" - възрази Енцо на баща си - "тя е невежа и прави граматически грешки".
Енцо не се разбираше и с Патриция; двете деца непрекъснато се караха и животът в дома на Реджани стана непоносим. Силвана, която беше отгледана по старата школа със строги правила и тежки наказания, безуспешно се опитваше да научи Енцо на послушание. Накрая отиде при Реджани: "Момчето не е схватливо, Фернандо, и не се справя добре в училище" - каза му Силвана и той изпрати Енцо в училище с пансион.
Патриция, очарована от новия си баща и семейния живот, спечели сърцето на Фарнандо. Той невъздържано я глезеше; тя го обожаваше и го наричаше Папино. За 15-ия й рожден ден Фернандо й подари бяло палто от визон, с което Патриция се перчеше пред съученичките си в Коледжо делле Фанчуле - елитно девическо училище в източната част на Милано, близо до музикалната консерватория. На 18-ия си рожден ден Патриция откри пред дома им спортна кола "Ланча Фулвия Загато", опакована с гигантска червена панделка. Патриция обичаше да подкача Фернандо със скандални въпроси за вярата му.
"Папино, ако Христос е вечен, както казват, защо е нужно да се правят дървени статуи с неговия лик? - питаше го тя, а той само изръмжаваше в отговор. - Папино, когато целуваш дървения Христос на Великден, той е бил дърво от гората!". Реджани кипваше от гняв, а тя го прегръщаше с две ръце през врата.
И докато Реджани глезеше Патриция, Силвана я подготвяше за живота. Тя беше успяла да ги доведе в Милано от Модена; сега на Партиция се падаше да направи следващата крачка - да ги вкара в дневните на най-богатите семейства в града. Патриция се превърна в живо олицетворение на амбициите на Силвана.
Патриция Реджани
Но колите, кожените палта и другите символи на богатството само се превръщаха в източник на клюки сред съученичките на Патриция, които шумно си шепнеха за простия произход на нейната майка и се подиграваха на екстравагантния стил на Патриция.
Вечер Патриция плачеше у дома при майка си: "Какво имат те, което яз нямам?" - питаше нещастно тя. Силвана я мъмреше, като й напомняше, че бяха оставили зад гърба си един съвсем друг живот в малкия апартамент на Виа Тосели - "Няма да постигнеш нищо, като плачеш - казваше тя. - Животът е борба и ти трябва да се бориш. Единственото важно нещо е от какво си направена. Не слушай злите езици. Те не знаят коя си".
След завършването на гимназията Патриция се записа в училище за преводачи. Беше умна и учеше лесно, но се интересуваше основно от забавленията. Нейните съученици си спомняха как пристигаше с царствена походка на училище в 8 сутринта и сваляше от раменете си поредното крещящо кожено палто само за да разкрие оскъдната, обсипана с кристални орнаменти вечерна рокля, с която беше излязла вечерта.
"Излизаше всяка вечер - разказва Силвана, като поклаща глава. - Идваше в хола, за да каже довиждане, плътно загърната с палтото си, и казваше: "Излизам, Папа". Фернандо си поглеждаше часовника и отговаряше: "Добре, но в 12 и 15 заключвам вратата - ако не си се прибрала дотогава, ще спиш на стълбите!". А след като тя излезеше, той ме поглеждаше и казваше: "Вие двете ме смятате за идиот, но аз знам защо се беше загърнала така с палтото. Не бива да пускаш дъщеря си да излиза облечена по този начин!" Винаги аз бях виновна!".
Въпреки че Патриция не даваше вид, че се интересува от уроците, с лекота научи английски и френски език в добавка към родния си италиански, като караше своя папино Реджани да се гордее с високите й оценки. В същото време стана известно в Милано с провокативното си поведение.
"Запознах се с Патриция на сватбата на един мой прител - разказа един от нейните тогавашни познати. - Беше облечена с прекрасна бледолилава рокля от полупрозрачен муселин, но не носеше нищо под нея. По онова време това беше скандално! И макар че Маурицио бе отгледан толкова строго от баща си, всички момчета от нашата компания знаеха що за момиче беше тя. Нещо повече, казваха ми, че я познават много добре, но Маурицио не искаше и да чуе. Беше хлътнал до уши."
Родолфо остана потресен, когато чу признанието на Маурицио в любов към Патриция.
- "На твоята възраст? - прогърмя Родолфо. - Ти си млад, още си студент и дори не си започнал обучението си, за да работиш в семейната компания".
Родолфо изреждаше възраженията си, а Маурицио мълчаливо го слушаше. Желанието на Родолфо беше да подготви Маурицио, така че някой ден да поеме ръководството на Gucci. Вече виждаше, че нито един от синовете на брат му Алдо не беше достоен за това - и знаеше, че Алдо също си дава сметка за истината.
- "И коя е щастливката?" - попита неспокойно Родолфо своя син. Маурицио му каза. Името й не означаваше нищо за Родолфо, който се надяваше всичко да отшуми и Маурицио да изгуби интерес към момичето.
Може би в очите на Родолфо нито една жена нямаше да бъде достойна за Маурицио. Известно време Родолфо се беше надявал Маурицио да се ожени за една своя приятелка от детинство - Марина Палма, която по-късно се омъжи за Ставрос Ниархос, а нейните родители имаха къща близо до тази на Родолфо в Сен Мориц. Марина и Маурицио си бяха играли заедно като деца.
"Тя беше единствената, за която Родолфо смяташе, че е достойна за Маурицио - спомня си Лилиана Коломбо, която работеше първо за Родолфо, а след това стана вярна асистентка на Маурицио. - Родолфо си мечтаеше Маурицио да се ожени за Марина, защото тя беше от добро семейство; той познаваше баща й. За Патриция не беше толкова сигурен."
Сватбата на Маурицио и Патриция през 1972 г.
Около 6 седмици след началото на връзката между Маурицио и Патриция една случка извади наяве нарастващото напрежение. Патриция покани Маурицио да отида при нея за почивните дни в Санта Маргерита, където баща й притежаваше малка вила на два етажа с тераса с цветя и изглед към морето. Вилата беше обзаведена с елегантно орнаментирани венециански мебели и Патриция и нейните приятели често се събираха там.
"Тази къща беше като пристанище - спомняше си Силвана. - Нандо носеше фокача у дома, аз приготвях цели подноси с малки сандвичи и само след няколко часа не беше останало нищо!"
Но през тези почивни дни за Патриция нямаше значение колко хора са се събрали в къщата, а само кой е единственият, който не беше дошъл. Патриция се обади в дома на Маурицио, за да провери дали не е се е случило нещо и с изненада чу неговия глас по телефона.
- "Казах на баща ми, че искам да дойда, но той не ме пусна" - каза й смутено Маруцио. Патриция побесня и се изуми от неговото покорство. - "Ти си голям човек! Трябва ли да му искаш позволение за всичко? Уж сме влюбени, а за теб е престъпление да дойдеш да плуваш с мен? Защо не дойдеш само за през деня?"
В неделя Маурицио най-сетне пристигна, след като обеща на баща си, че ще се върне до вечерта, но на вечеря Патриция го убеди да остане да пренощува. Когато Родолфо разбра, че Маурицио няма да се прибере, той се обади по телефона. Силвана вдигна само за да чуе как Родолфо бушува от другата страна на линията. Родолфо настояваше да говори с бащата на Патриция. Когато Фернандо Реджани дойде на телефона, бащата на Маурицио изрева: "Не ми харесва това, което се случва между моя син и твоята дъщеря. Тя пречи на Маурицио да си гледа ученето".
Реджани се опита да успокои Родолфо, но бащата на Маурицио го прекъсна: "Баста! Кажи на дъщеря си, че вече не може да се среща с Маурицио. Знам, че не иска друго, освен парите му, но никога няма да ги има. Никога! Разбираш ли какво ти казвам?"
Фернандо Реджани не беше човек, който да понесе лесно подобна обида, и нападките на Родолфо дълбоко го засегнаха: "Това е много грубо! Би трябвало да знаеш, че не си единственият човек на този свят, който има пари, - тросна се в отговор Фернандо. - Дъщеря ми е свободна да се среща с когато пожелае. Доверявам се на нея и на нейните чувства и ако иска да се вижда с Маурицио Гучи или с някого другиго, това си е нейна работа!"
След като извика последните думи, той затръшна слушалката. Маурицио чу разговора по телефона и изпадна в ужас. Тази вечер двамата с Патриция отидоха да танцуват в дискотеката на плажа, но той не беше в настроение да се забавлява. На следващата сутрин си тръгна призори и се върна с колата до Милано. Маурицио притеснено отвори масивната дъбова врата, която водеше към кабинета на баща му. Родолфо, седнал зад тежкото си старинно писалище от дъбово дърво, го изгледа втренчено и му отправи предупреждението, което накара Маурицио да напусне своя дом.
Не беше минал и един час, когато Маурицио остави големия си куфар - с традиционните за Гучи зелени и червени ивици - на стъпалата пред входа на къщата на Виа дей Джардини номер 3. Позвъни на вратата на дома на Патриция. Когато му отвори, очите й се разшириха при вида на тежкия куфар и тъжните му сини очи.
Адам Драйвър и Лейди Гага на снимачната площадка на "Gucci House"
- "Изгубих всичко! - проплака той. - Баща ми полудя. Лиши ме от наследство и нагруби както теб, така и мен. Дори не мога да ти повторя какви неща ми наговори".
Патриция мълчаливо го прегърна и и го погали по тила. После изпъна ръце и му се усмихна все така обгърнала врата му с две ръце.
- „Двамата сме като Ромео и Жулиета и техните семейства - Монтеки и Капулети“, - каза му тя. После стисна ръката му, за да се опита да я накара да спре да трепери и нежно го целуна.
- "Какво ще правя сега, Патриция? - рече умолително той, като едва ли не хленчеше. - Нямам и един цент на мое име."
Погледът на Патриция стана сериозен.
- "Ела с мен - каза му тя, като го дръпна в дневната. - Баща ми скоро ще се прибере. Той те харесва. Трябва да поговорим с него".
Фернандо прие дъщеря си и младия Гучи в кабинета си, семпла, но елегантно обзаведена стая с рафтове за книги, антично дървено бюро, два малки фотьойла и диван. Въпреки факта, че Фернандо беше вбесен от обидите на Родолфо, той много хареса Маурицио.
- "Ще ти дам работа и ще отворя вратите на дома си за теб - каза му накрая Фернандо, като внимателно подбираше думите си. - При условие, че ще завършиш следването си, а двамата с дъщеря ми ще стоите далеч един от друг. Няма да търпя никакви своеволия под моя покрив и ако има такива, всички уговорки отпадат."
Фернандо строго изгледа момчето, а Маурицио мълчаливо кимна...
More from View Sofia
Кралско сиво: Кралица Летисия в сложна, но хубава дреха
Хубава е всякак Летисия Испанска...
Ваканцията на известните: Камила Кабейо и Шон Мендес на плажа в Маями
Усещането е, че всички, освен нас, вече се плацикат на плажа