Следва

Око за милиони с Dior и Аня-Тейлър

Малките гърди бяха моден стандарт, и още са, но промяната е в ход

Историята на женската фигура от древни времена до днес - цикличност, социални нагласи, избори, попадение и грешки  

Body преди 1 година

Само допреди няколко години появата на звезда на червения килим в „гола“ рокля вълнуваше обществеността неистово, а оверсайз и дори хиперсайз владееха баловете навсякъде. Но постоянната промяна е присъща на самата природа на модата и сега по модните подиуми виждаме повече голи тела, отколкото дрехи, а дизайнерите, вместо да ни обличат, настойчиво се стремят да ни съблекат, вкл. и на тържествени събития - припомняме Мариакарла Босконо в прозрачната й черна рокля миналата седмица във Венеция. Разбира се, понякога прибягваме до визуална измама: достатъчно е да споменем „голите“ отпечатъци на Жан Пол Готие, които се изкупиха като топъл хляб в началото на сезона, т.е. дизайнерът се върна в редиците на бестселърите след 30 години пауза, и съответните интерпретации от Джонатан Андерсън и Y/Project.

На фона на тази страст към анатомията и фетишизацията се забелязва една много по-важна и обнадеждаваща тенденция. Изглежда, че жените са възвърнали увереността в телата си: вече не е нужно да се преструваме, че нямаме обективирани части на тялото ( по-специално гърди и зърна ), внимателно замъглени по каноните на Фейсбук и Инстаграм, и че те могат да бъдат различни и понякога несъвършени. Днес се задълбочаваме в историята и си припомняме как модните тенденции и стандартите за красота си взаимодействат през вековете. И да установим: наистина ли нещата се обърнаха и вече спокойно можем да се харесваме и/или показваме на хората такива, каквито сме (четете още: Материал за хейтъри: Лизо и голата рокля в Лос Анджелис). 


Мерилин Монро, 1959 г

Историята на женските гърди в модата върви ръка за ръка с идеите на обществото за разпределението на ролите на половете. В продължение на векове идеалът е хармонична фигура с ясно очертани заоблени форми - знак за здраве и способността на жената да ражда деца. Всичко се променя през Средновековието, когато духовенството налага табу на всяка възможна проява на сексуалност. Още след Ренесанса, през периода на прекомерен барок и игриво рококо, виждаме възраждане на великолепните форми, а класицизмът връща идеалите на античността. Това ясно се вижда в имперската мода: липсата на корсети, не големи, но гъвкави гърди, подчертани от висока талия.


София Лорен: "Мислех, че всичко ще изпадне от роклята й". Историята зад легендарната снимка с Джейн Мансфийлд


До 20-ти век бюстът понякога е свободен, след това отново „заключен“ с тесен корсет - женската красота "трябва да принадлежи" на съпруга. Жените са подпомогнати от следвоенния икономически бум от 20-те и 50-те години, както и от първата и втората вълна на феминизма. Първо, въпреки че е трудно, не е необходимо да се отграничи професионалното развитие на жената от грижите за децата. Второ, развитието на индустрията дава доста повече начини за изразяване.



През „революционните 20-те“ се формира нов женски образ: красотата на декаданса има слаба, крехка, почти момчешка фигура. Свободните, скандално къси за времето си рокли с ниска линия на талията не подчертават изрично гърдите на жените, а сякаш „изглаждат“, изправят силуета.


Джейн Биркин, 1974 г

След Втората световна война светът е разделен на два лагера: фенове на Мерилин Монро и на британската стил икона Туиги. Докато първата се превръща в емблема на секси стила и икона на еротизма на своето време, втората е напълно различен тип - крехък, тънък, препращащ към 20-те години на миналия век. Факт е, че притежателките на бюст, надвишаващ размера на бюста на Туиги, държат на своето - да се подчертае достойнството, да се изтъкне обема, но процъфтяващото масово производство върви в посоката на „бързата мода“, както я наричаме днес. А най-важното условие на fast fashion е осредняването и универсализирането на размерите. 

Добре известно е, че всички колекции на модния подиум се изработват в еднакъв размер, което спестява много усилия и ресурси. Появата на единен „идеален“ размер и тип фигура на фона на увеличеното производство е неизбежна. Не забравяйте, че светът на красотата и естетичната медицина, които започват активно да се развиват през втората половина на 20-ти век, диктуват свои собствени тенденции. През 60-те години на миналия век видни хирурзи като Хюстън Томас Кронин и Франк Героу представят първите в света силиконови импланти и търговците се нуждаят отново от златен стандарт, за да тласнат индустрията напред. Между другото, общоприето е, че прочутите манекенски параметри 90-60-90 всъщност закръглят реалните мерки на Кейт Мос (87-58-89), чиято популярност достига своя връх през 90-те.


Gucci Cosmogonie

И така, през последните няколко десетилетия изминахме дълъг път към „идеала“: Кейт Мос, Памела Андерсън, Джей Ло, Ким Кардашян, Бионсе (четете още: Чудим се дали ни харесва: Бионсе в "гола" рокля на Оскарите). Добавете тромавото и понякога съмнително брандиране на тенденциите и въпросът става: Наистина ли най-накрая ни е позволено да имаме форми, по-големи от размер едно, или това е просто нова мода? Колекцията Gucci Cosmogonie се превърна в най-яркото допускане, че с каквото и тяло да разполагаме в този живот, можем да носим гърдите си на показ, ако това ни доставя удоволствие и ако така искаме. Именно в шоуто на Алесандро Микеле за пръв път видяхме на модния подиум модел с "човешка" гърда, която е доста далеч от нулевия размер, при това в прозрачна пелерина (на снимката горе). Предвид влиянието и статута на Алесандро Микеле в света на модата, можем само да се надяваме, че този случай няма да остане приятно изключение, въпреки че другата оголена гърда в същото шоу е изключително малък размер (на снимката долу). Засега обаче дори Били Айлиш губи 100 000 абонати заради селфи с дълбоко деколте, като хапливо забелязва: „Хората се страхуват от големите гърди" (четете още: Дрехата-секс: Ренесансът на корсета от Катерина Медичи до Били Айлиш). Според нас, в най-скоро време изобщо ще спрем да говорим за страх и единствената причина, поради която ще решаваме да демонстрираме или недемонстрираме гърдите си публично ще бъде нагласата ни за себеизразяване в дадения момент. И това е прекрасно. По всичко личи, че модата е взела курса, който най много й приляга - да помогне на емоционалния ни и душевен комфорт, а не обратното - да го сложи в своеборзанен "корсет", "размер" или "нечие естетическо разбиране".    

Gucci Cosmogonie

More Body