Сред седемте смъртни гряха – гордост, алчност, гняв, завист, похот, лакомия и мързел – днес последните два са сред най-заклеймените. По-конкретно обаче мързелът се счита за зло в западния свят, който обича да е свръхпроизводителен и признава обсесивната отдаденост към работата за абсолютна заслуга. Приятелката, която пише „извинявай, че ти отговарям чак сега, но нямах една свободна минута“, се счита за готина. Приятелката, която признава, че не е правила нищо цял ден, вече се е превърнала в митическа фигура от миналото. Следователно не е учудващо, че стресът достига патологични нива по света. Има компании, като китайските например, които от десетилетия насам печелят много, но подлагат на нехуманен натиск своите служители.
.jpg)
Всеобхващащият стрес би могъл да се опише като състояние, което се сигнализира чрез физически, психологически или социални смущения. Te са в резултат на факта, че човек се чувства неспособен да отговори на очакванията или задълженията към него – накратко: когато ресурсите, с които разполагаме, ни се струват по-малко от необходимите, за да се справим с дадена ситуация. Чувството, че сме затрупани от грижи и отговорности, а имаме много малко време за всичко е често срещано. Стресът не е причинен само и единствено от работа, той може да се дължи и на други фактори, на които сме подложени. А от тук до burnout, който има подобни симптоми на стреса: умора, тревожност, психосоматични симптоми (главоболие, инсомния, чревни неразположения), промени в храненето, затваряне в себе си (умората води до нежелание за общуване). И в двете състояния човек се чувства особено изнервен и раздразнителен. Разликата между burnout и стреса е, че първото се отнася само до работата и не може да се прояви вследствие на други фактори.
„Стреслакс“ е парадокс, защото дори и да мачтаете за свободно време, влизате в порочен кръг, който не ви позволява да му се насладите. В психологията този механизъм се дефинира като „избягване на контраста“: човек, който е свикнал постоянно да е под стрес не се чувства комфортно дори при мисълта да се отпусне. Това, което плаши е непознатото – в случая релакса, въпреки осъзнаването, че той е нещо хубаво. За да излезем от този порочен кръг е необходимо преди всичко да осъзнаем ирационалността на ситуацията. Полезно е да започнем с малки почивки всеки ден, по време на които наистина да се отпуснем. Например – обедната почивка не е за проверка на имейла. Спомен за момент на релаксация помага за достигане на такава - представяйки си, че имате същото преживяване, че сте на онова място и изпитвате същото. Поддържането на дневник, в който отбелязвате чувствата си и препрочитате от време на време е чудесен начин да влезете в контакт със себе си, с вашите нужди и емоции. В стресови ситуации техники като медитация или автогенно обучение са от изключителна помощ. Ако човек не може да релаксира в свободното си време, животът се свежда до надпревара за постигане на цели, но и липса на удоволствие по пътя към постигането им. Ако наистина не можете да спрете да мислите за работа, пробвайте дейност, която изисква концентрация, смелост, упоритост. Конната езда, катеренето, танците са чудесен пример – бягство от задълженията. Преоткрийте себе си и направете живота си по-цветен и приятен. А защо не дори да си подарите един „изцяло мързелив ден“?
More from View Sofia
Седмичен ХОРОСКОП - 7.06 - 13.06
Музиката, която ще звучи на коронацията на Чарлз III, и кой я избра
Лично монархът избра музиката
41 години стигат: Бьорн Улвеус от ABBA се разделя с жена си
Съпрузите са убедени, че ще останат приятели и ще са заедно на всички семейни събития
