Не забелязахме и следа от предишното желание да пренапише Givenchy в стила на streetwear, но ясно се чу ехото на Клеър Уейт Келър (Clare Waight Keller) и самия Юбер де Живанши (Hubert de Givenchy). Усети се също далечното докосване на Карин Ройтфелд, с която Уилямсън продължава да си сътрудничи.
В полезрението ни попаднаха сатенени палта-пашкул в комбинация с бикини и найлонови чорапи (ще се върнем към тях по-късно), полупрозрачни поли с няколко слоя, бродирани с ириси, в тандем със свободно палто (в кремав нюанс), мъжки якета без яки и с необработени ръбове. Имаше и деконструкция, която Уилямсън твърди, че особено харесва: отчасти вдъхновена от изследванията на скулптурния радикализъм на Осип Задкин и Константин Бранкузи. Имаше и ботанически и флорални мотиви, дантелена гарнитура и цяла плеяда вечерни рокли. Една от тях включва панделка, която се увива около ръцете и загатва за тоалета, който Одри Хепбърн носи за фотосесия във Vogue през 1963 г.
Givenchy, Fall 2021, READY-TO-WEAR
Сред интересните неща са найлоновите чорапи, носени върху остри обувки с доста високи токчета. Ще можем да тестваме жизнеспособността на този стилен трик едва през май следващата година.
Е, нещо (или някой) най-накрая накара Матю Уилямсън да преразгледа собствените си възгледи за френската къща. Да се надяваме, че това не потвърждава слуховете за преговорите на LVMH, собственикът на модната къща, със свободно пътуващия в модните води в момента Алесандро Микеле.
