Следва

Любим на критиката, по действителни събития и абсолютно скандален: "May December"

Свръхчовешкият "Уроците на Блага" и причините да го гледаме

""Уроците на Блага" е филм, който аз лично не очаквах. Поради няколко и буквални, и преносни линии...", така започва текстът на Цвета Варадинова, който публикуваме заради емоционалното, много лично отношение към новия български филм на Стефан Командарев  

Movies & TV преди 5 месеца

Първо - хич дори не съм му брояла дните кога ще излезе, не ме е интересувал грам. Само маркировката, че може би ОТНОВО иде реч за някаква България "на прехода" и изключителната ми досада от факта, че именно филм с такава (предполагаема) тема е българското предложение за "Оскар", ме отказа предварително да следя каквото и да било около него. Второ - когато снощи седнах в Зала 1 ни най-малко не очаквах това, което този филм ще се окаже (вижте още: "Уроците на Блага" покори Карлови Вари, гледаме трейлъра).

Скромната ми милост е тежко саркастично настроена към българското кино въобще. Вкл. към "култовите" стари български филми. Гледам много и айде, не всеки, но почти всеки път, ми иде да си разбия главата в стената. Така си живеех до снощи, с идеята за гадните български филми и другите, които са просто поносими. И усещането, че българските режисьори, сценаристи, актьори и въобще всички по веригата едва ли не изрично са се наговорили да ме измъчват, да ми причиняват болка, да се подиграват с естетическото ми чувство и да обиждат интелекта ми.

Но ми се стовари "Уроците на Блага". Дори да ви разкажа стъпка по стъпка какво се случва във филма, няма да го усетите като спойлер. Напротив: ще останете с тотално грешно впечатление. Защото това е филм - усещане, от първата до последната минута.

Ние сме свикнали безкрайноо с модела на уж тежкия драматизъм или пък повърхностния, чичкарски хумор. И в двата случая - тотално фалшиво и без сърцевина.

"Уроците на Блага" е абсолютна противоположност на този модел. Целият филм е чиста сърцевина. Хастарът е обърнат. Всяка вена и артерия е изложена на показ.

От всички дълбоко човешки емоции, ситуации, реакции и варианти, има един нюанс, който не мога да понеса. Това не е смъртта, не е гледката на физическо страдание, не е общо погледнатата несправедливост, не е тежкото превъзмогване на разбитите сърца. Онова, което може истински да ме бутне, е усещането за унижение на човешкото същество. Отнемането на достойнството на човек е онова, което ме води до пълно объркване, отчаяние и безизходица.

В "Уроците на Блага" няма как да не усетиш точката, в която едно човешко същество се чупи. И идва истинският мрак.

И си сам, слаб, безполезен и безпредметен, и си забъркал егати ла*ната, защото си уплашен и си тъп, тъп, тъп, как може да се "хванеш на това", нали си "интелигентен човек", и как така изхвърли парите си през балкона, как ги даде, как си даде всичко. Тия пари са за гроб, за гроб са.

Ти гроб си нямаш, собствен семеен гроб нямаш и мъжа ти току-що е умрял и ти ще платиш, всичките си пари ще дадеш, дето добре че имаш някаква земя, та я продаваш, и всичките ще ги дадеш, за да направиш и ти нещо за мъжа си, с този гроб вие ще излезете от шуменската панелка. Няма да допуснеш от панелка пак "в панелка" да го затвориш - в някоя от онези кутийки в онези стени, където са стотиците урни на кремирани. И си толкова сам и толкова объркан, при цялото си образование, при целия си вкус към Бах, към книгите, към езика, толкова е безсмислено всичко, щом един скапан гроб си нямаш. И си толкова наивен, и тъп, тъп, и си някаква реликва там, и абсолютно нищо не разбираш от "истинския живот", и всички те подмятат и те ебават адски. И погребалният агент дори, но ти вътрешно си казваш, че просто нищо не знаеш, може би нещата са такива, "пазарна икономика", и, нека те ебава, но може би не си прав и човекът наистина иска да ти помогне и ще му ги дадеш тия 12 хиляди, дето стават 14 хиляди и после 16, за тоя гроб, който няма да е панелка.

И тогава идват измамниците и ти хвърляш всичките тия пари, всичко което някога си имал, през балкона. И халката. Дето не си я свалял и не можеш да я свалиш. И нея хвърляш. Нали от "полицията се обаждат", няма как да е грешно. Ти си възпитан така, че полиция се слуша. Свикнал си да правиш нещата "правилно", някой да ти казва кое е това "правилно".

И ето тук се случва счупването. Ето тук идва усещането за абсолютното унижение. Ти си тъпа, ти си наивна, така лесно те измамиха и ти взеха всичко. Кел файда от Бах-а, от литературата, от езика, от "реномето" на уважаван учител. И не ги даде на детето си тия пари, дето работи по 16 часа на ден и кара тир, за да задели нещо, а ги изхвърли през балкона. Ти си малоумна, скапана, нищожна, безполезна твар, пълно посмешище. Дето и гроб няма да има.

И край. Вече не си човек, вече си нещо, което просто трябва да оцелее и действа хаотично и инстинктивно, потъва, дави се и в страха си забърква все по-големи каши, като в този процес малко по малко губи всяка чувствителност. Не струваш нищо. Нито ти, нито каквото и да било друго имате стойност.

Когато гледате филма, обърнете внимание на един абсолютно гениален детайл: Шуменският паметник "1300 години България". Тези 50 хил. куб. м. бетон със своите безброй стъпала.
Блага (в ролята Ели Скорчева) ходи до там редовно и гледа града от високо. Първоначално стига само до първата площадка, уморява се адски. На следващия ден стига по-нагоре.

Колкото по-надолу пада като личност, колкото повече губи личния си смисъл, колкото по-низко и унизително е всичко, толкова повече стъпала успява да изкачи. Когато тотално удря дъното, вече успява да изкачи целия паметник. Най-големият монумент в града, в района, в държавата, на Балканите, в Европа, на света, във Вселената...

Дъното е висина. Не се стига лесно там, трябва доста да се превъзмогваш като човек.

В този филм нищо, дори една милисекунда не е "като по филмите". Всичко е човешко, твърде човешко. И най-вече: на пръв поглед шокиращият, но всъщност абсолютно логичен финал.

Няма как да не се запиташ: "А аз как бих постъпил?" И ако си дадеш честен отговор, ще бъдеш абсолютно ужасéн.

More from View Sofia

More Movies & TV