Следва

ЗЕЛЕнчуци който не яде…

Да кажем НЕ! на проблема с угодниченето

Според психолози, проблемът с угодниченето (people pleasing) се корени в страха от отхвърляне, страха от неуспех и ниската самооценка...

Health преди 7 години

Според психолози, проблемът с угодниченето (people pleasing) се корени в страха от отхвърляне, страха от неуспех и ниската самооценка. И трите могат да имат връзка с възпитанието, а може просто да са се свръхразвили в някои индивиди и да го карат да прави неща, които не иска, да се претоварва с работа след работно време и дори да яде кекс, въпреки че е на диета. Страхът да кажем „Не“ на някого, за каквото и да е било, е доста опасен, тъй като поражда несъответствие между автентичните ни желания и реалните ни избори. Той може да ни заведе в ужасните дебри на никому ненужна свръхгрижа за околните. Угодниченето е психологически феномен, с който много от нас се учат да се справят, защото вероятно е по-вреден и от пушенето. Ето и някои по-детайлни инструкции за разпознаване и трансформиране на това странно поведение.

Ще споменем случая, описан от д-р Шери Пагото в сайта Psychology Today, чийто пациент Джени, не можела да отслабне в продължение на 10 седмици след записването си в програма за редуциране на теглото. Причината, според Джени е, че е твърде заета да се грижи за децата си и баба си, която е в дом и която Джени посещава два пъти в седмицата. Така Джени не може да спортува, нито да си приготвя обяд и вечеря, тъй като освен домашни задължения, има и много професионални задачи, които изискват, според нейното виждане, моментален отговор. Тя се прибира вечер към 9 ч. капнала от умора и умряла от глад, хапва поредния junk, след което се самоизяжда от вина, и макар че се опитва да поправи поведението си за в бъдеще, не успява да си приготви храна за следващия ден, тъй като до края на вечерта остават броени минути, а тя е супер изморена и е на ръба на припадък.



Ето това си е жив пример за един people pleaser, или на български, за човек, който постоянно иска да се хареса на другите. Ейми Морин, социален работник и психотерапевт, автор на книгата 13 неща, които силните хора не правят (13 Things Mentally Strong People Don’t Do), дава още две съществени характеристики на угодниченето, освен посочените неспособност да отказваме (която е свързана и с нездравословните граници) и потъпкване на собствените ни принципи. Тя е на мнение, че основна характеристика на човека, който отчаяно търси одобрението на другите, е нерешителността, както и неспособността да потърсят помощ. За хората, които години наред са се поддавали на изкушението да слушат другите за всичко, дори най-елементарен въпрос от рода на „Къде да отидем на кафе?“ или “Коя рокля да си взема?“ (е, тук може да има и друга причина – ако и двете рокли са яки), е въпрос от глобално значение, а страхът от грешен отговор направо поболява. Морин предлага да отделим време и внимание на това, какво харесваме и какво не, тъй като вероятно, ние никак не се познаваме, предвид, че дълго време сме тичали по нечии други прищевки и доста често сме се съгласявали, когато ни се искало да кажем „Не“.

Другият проблем е с търсенето на помощ, например в новата фитнес зала с лъскавите уреди, които, нямам и идея как се ползват. Това последното съществено променя качеството на живот и измеренията на възможностите на човека, който се опитва да се справи сам с живота. Сякаш някой ще го удуши, ако не се справи напълно сам и много добре с поетите задачи. Морин предлага да се справим с този проблем, като си поставим за цел ежедневно да молим за малко помощ някой от обкръжението си – приятел, колега или роднина. Да изхвърли боклука вместо нас, да провери някой важен мейл преди изпращането му, да редактира някакъв текст и т.н. – това са все потенциални възможности да открием, че не сме Господ, а човешки същества, които освен да помагат, имат нужда и да им се помага.

Други психолози отличават още черти на гадното угодничене, които също си заслужава да бъдат споменати. Проблемът с небалансираната емоционална грижа за другите, която има за последствие здравни проблеми поради занемарено отношение към нас самите. Освен това, невъобразим брой от приятели и познати, които искаме да обгърнем с еднакво огромно количество от грижа и внимание. Ами, я пак прочетете предното изречение. Колко реалистично звучи това? Защо изобщо се напъваме да го правим?... Проблемът с емоционалната ангажираност е доста сериозен, тъй като веднъж спрели с цената на много усилия, да се ангажираме твърде много с другите, трябва да повярваме в собствената си стойност и да насочим енергията си към грижа за себе си. А чистката на приятелите ни ще ни помогне да се съсредоточим върху подобряване на качеството на връзката.

Твърде дългото анализиране на ситуации също е пагубно за човека, който иска да се отърве от угодниченето. Обикновено, когато се чудим дали да направим нещо, ако сме тип people pleaser, на пръв план излиза страхът от отхвърляне при действие или страхът да правим грешки. Всъщност здравословният анализ включва по-конструктивни и отнесени към мен въпроси, от рода на „Ще ми бъде ли полезно това?, „Как?“, „Искам ли да го направя?“, „Имам ли ресурса да го направя?“, „Добре ли е?“, „Изгодно ли е?“, „В подходящо за мен време ли е?“ и т.н.



!!!Миналата година работих в едно издателство, в което повечето от колежките бяха много безпардонни и дори груби според мен. Не оправдаваха очакванията ми да са винаги хепи и да ме питат как съм. Е, явно те не са били от тези типове, които се стремят да са винаги щастливи и усмихнати – ключова характеристика на страдащите от мания за одобрение. Понякога сме изморени, ядосани, заети или просто нормални. Хубаво е да имаме предвид, че не винаги добрата работа и качественият живот изискват да сме ухилени до уши. Напротив, когато сме в действие, когато сме истински отдадени на това, което правим, е трудно да спрем и да се замислим дали ще изглеждаме твърде странно в очите на другите. И това е нормално. От друга страна е ясно, че емоционално здравите хора имат способност да казват всичко без много ангажираност и с благ тон. За начинаещия people pleaser, който все още се учи да казва „Не“ или „Ще помисля по въпроса“, това може да е висш пилотаж, но имайте предвид, че е възможно.

Угодниченето е проблем, който освен че крие нашето истинско аз, ни застрашава и в чисто физически аспект. То ни кара да пренебрегваме себе си до степен поява на здравословни проблеми, ограбва способността ни да се радваме на живота, понеже правейки поредното нещо от претъпкания си календар, тревожно очакваме следващата задача. Угодниченето дава предпоставки да се възползват от нас и води до пасивна агресия и неприязън към другите. Много е важно като за начало да се научим да казваме „Не“. Д-р Сюзан Нюман е изработила НЕ кредо, части от които споделяме, за да окажем първа помощ при угодничене:

- Установете и пазете собствени граници;
- Помнете нуждите си и ги дръжте на фокус, за да можете да казвате НЕ спрямо тях;
- Информирайте се относно всеки детайл, преди да се ангажирате със задача/обвържете с договор;
- Отказвайте на всеки, който настоява за незабавен отговор;
- Не се обяснявайте, когато отказвате, за да омекотите „Не“-то. Американците казват „No is a 2-letter sentence“„Не“ е изречение (другото значение на sentence е „присъда“!) от две букви.
- Когато отказвате, помислете за някой друг или за алтернативно решение, които да предложите на отсрещната страна.

More Health